В ъпреки че глобалното адаптиране към безжичната технология 5G едва сега започва, скорошно проучване вече прогнозира развитието на 6G.
За разлика от по-ранните технологии, според изследователи от Масачузетския университет в Амхърст, при 6G хората ще могат да бъдат използвани като антени, съобщава „The News International“.
Особено полезна за 6G телекомуникациите може да бъде комуникацията с видима светлина (VLC), която функционира като безжичен заместител на оптичните влакна. Понастоящем фиброоптиката пренася данни чрез светлинни проблясъци, като използва изключително тънки стъклени или пластмасови нишки. Тези проводници са изключително малки и изключително деликатни.
Екипът на UMass Amherst твърди, че е разработил креативен и евтин метод за улавяне на отпадъчната енергия на VLC, който използва тялото като антена. Преносимата електроника и евентуално по-големи електронни устройства могат да се захранват от тяхната технология, която преработва отпадъчната енергия.
"VLC е доста проста и интересна", казва Джие Сюн, професор по информационни и компютърни науки в UMass Amherst, в съобщение на университета. "Вместо да използва радиосигнали за изпращане на информация по безжичен път, тя използва светлината от светодиоди, които могат да се включват и изключват, до един милион пъти в секунда."
Фактът, че инфраструктурата за използване на VLC вече съществува, я прави много примамлива за бъдещето на безжичните технологии. Нашите къщи, автомобили, улични лампи и предприятия са осветени от светодиодни крушки в резултат на съвременните технологии и интелигентни устройства, а те също могат да предават данни.
"Всичко, което има камера, като нашите смартфони, таблети или лаптопи, може да бъде приемник", обяснява Сюн, цитиран от БГНЕС.
Екипът отбеляза, че тъй като светодиодите излъчват "странични радиочестотни сигнали" (или радиовълни), VLC системите страдат от значително "изтичане" на енергия. Ако изследователите успеят да уловят тази радиочестотна енергия, те ще могат да я използват. Те създават антена от намотки от медна тел за улавяне на радиочестотните течове, за да направят това реалност. Основният въпрос, който възниква по-нататък, е какъв обект ще събира най-добре тази енергия.
Изследователите изпробват различни дебелини и повърхности на проводниците. Главният учен Минхао Куи се опитал да увие намотката около човешко тяло, след като я поставил срещу пластмаса, картон, дърво и стомана, както и срещу телефони и други цифрови джаджи, които били включвани и изключвани. Според резултатите хората са най-ефективната среда за повишаване на капацитета на намотката да поглъща радиочестотна енергия. Когато бобината е била прикрепена към човек, е била събрана до десет пъти повече енергия, отколкото когато е била използвана самостоятелно.
Тези констатации вдъхновиха изследователите да разработят "Гривна+" - евтино преносимо устройство, което може да се носи на горната част на предмишницата. Въпреки че гривната изглежда най-ефективна за събиране на енергия, авторите на изследването отбелязват, че тя може да бъде модифицирана, за да действа като пръстен, колан, гривна или колие.
"Дизайнът е евтин - по-малко от 50 цента", отбелязват авторите на изследването. "Но Bracelet+ може да достигне до микроват, достатъчен за поддържане на много сензори, като например сензори за наблюдение на здравето на тялото, които се нуждаят от малко енергия, за да работят, поради ниската си честота и голямата продължителност на режима на сън."
"В крайна сметка искаме да можем да събираме отпадъчна енергия от всякакви източници, за да захранваме бъдещи технологии", заключи Сюн.
