П отопената подводница от типа “Щука” и румънския миноносец „Принц Карол“, които намират своя край в български води, са част от непознатите културно-исторически богатства на Варна и буквално побъркват туристите.
Такава история има всеки кораб, но когато е потънал, около него витаят куп мистерии, от които поне една е неразгадана. През есента на 2000 година бе разбулена една от военните тайни на миналия век, останала скрита в дълбините на Черно море в продължение на близо 60 години.
Проект на сдружението „Култура и туризъм на Българския Североизток“ опазва и популяризира слабо познато културно-историческо наследство на града с национална и местна значимост, което и днес остава встрани от активния туристически поток и интерес. Сред тези обекти са взаимно свързаните в гибелта си подводница и миноносец, които все още крият своите тайни на дъното на Черно море и представляват голям интерес за гмуркачи и търсачи на истории.
Началото
Всичко започва, след като група рибари съобщават за голям предмет, лежащ на морското дъно близо до нос Галата. От откритието им до началото на експедицията, свързана с разбулването на тайната обаче, минават близо 2 години. Екип на водолазен клуб „Реликт 2002“ и представители на Българския военноморски флот организират спускането на 25 метра дълбочина. Рискът е сериозен дори за професионални гмуркачи. Ръководител на експедицията е о.з. кап. ІІІ ранг Росен Гевшеков. От проучване на военни архиви, с които се е занимавал, той знаел, че по времето на Втората световна война в този район са били потопени 4 съветски подводници. Три от тях са открити и разпознати. В неизвестност обаче остава само легендарната „Щука 211“ на капитан-лейтенант Александър Девятко.
Случайно
„Откриването на кораб, потънал в Черно море на дълбочина между двадесет и тридесет метра, е чиста случайност. Причината е в малката видимост, която отличава Черно от останалите морета“, казва Гевшеков. Преди време водолаз на служба във флота открил потънал самолет едва след като случайно се блъснал в него. За да бъде максимално точен, той нарежда да бъде направен пълен опис на подводницата, като всяка част от нея е разделена на квадранти. След купища снимки, часове видеоматериал и кореспонденция с военноморския музей на Санкт Петербург водолазният екипът стига до извода, че е попаднал точно на подводницата Щ-211, безследно изчезнала през ноември 1941 година.
Проникване
Да се проникне в корпуса на потъналия плавателен съд, било твърде опасно, а и почти невъзможно. Най-сериозните притеснения на водолазния екип били, че на борда на подводницата все още може да има неизстреляни торпеда. Те се свързват с началник-щаба на Руския черноморски флот кап. І ранг Виталий Михайлов и по тяхна молба той изпратил в България двата кораба - „Епрон“ и „Кил-158“, които да помогнат за разпознаването на подводната лодка, лежаща на морското дъно. За Русия било важно да се докаже, че подводницата е руска, защото само така районът можел да бъде обявен за морско гробище, а руските моряци - символично погребани. Причината за това е, че и досега в страната действа законът на Сталин, според който всеки безследно изчезнал войник се смята за дезертьор.
Щука
Подводната лодка Щ-211 е поръчана в Николаевския корабостроителен завод през 1934 г. След две години строителство е пусната на вода, а след още две е зачислена в състава на Черноморския флот на Съветския съюз. На 7 юли 1941 г. под командването на капитан Александър Девятко Щ-211 прави първия си боен поход. Успехът идва с второто излизане на подводницата в открито море. На 11 август 1941 г. тя превозва до българския бряг диверсионна група, водена от Цвятко Радойнов. Подводничарите излизат на брега северно от нос Карабурун. След това Щ-211 се премества на север от нос Емине, където 5 дни по-късно с две торпеда потапя немския транспортен кораб „Пелес“. Той бил натоварен с боеприпаси и пътувал от Бургас за румънското пристанище Констанца. На следващия ден Щ-211 отново е в атака - на прицел бил италианският танкер „Суперга“. Този ден обаче италианските моряци имали късмет, след като торпедото, изстреляно от Щ-211, пропуска целта. За екипажа на „Суперга“ часът на фаталната втора среща с подводницата удря на 29 септември 1941 г. Този път руснаците са точни и танкерът е буквално разцепен на две.
Конвой
Българският конвой, който придружавал „Суперга“, решил, че вероятно е попаднал на мина и не предприели бомбардиране на „Щуката“. Заради унищожаването на два големи противникови транспортера командирът на Щ-211 капитан-лейтенант Девятко бил награден с орден „Червено знаме“, но така и не успял да го получи. На 14 ноември 1941 г. подводницата излиза на пореден боен поход, който се оказва и последен. Причината за гибелта на 44-членния екипаж на Щ-211 дълги години остава тайна. До края на експедицията, водена от кап. Гевшеков, съветските военни предполагали, че лодката е потопена от българска мина в района на нос Шабла. Във фаталния есенен ден на 14 ноември „Щуката" засича румънския миноносец „Принц Карол“. Предприетата атака обаче се оказва неуспешна и корабът успява да съобщи за нападението. От немска военновъздушна база, разположена на българското крайбрежие, излита подкрепление. В същото това време обаче Щ-211 атакува отново „Принц Карол“, като торпеден залп потапя кораба на 5 мили от Варна. След атаката екипажът на подводницата се опитва да напусне мястото на боя, но не успява. Времето, необходимо за потапянето, се оказало прекалено дълго. Това дава възможност за обстрел от немските самолети, като корпусът на „Щуката“ бил сериозно повреден.
Последните минути, преди Щ-211 да изчезне „безследно“, са документирани с немска прецизност в дневниците на Вермахта за полетите, извършени от германската военновъздушна база на Българското Черноморие.
Номер на оръдието доказва кой е корабът
Екип изважда от дъното на Черно море 45-милиметровото носово оръдие на Щ-211 и левия гребен винт, на които е записан сериен номер. Точно той е безспорното доказателство, че откритата край Варна подводница е именно легендарната "Щука". Руско-българският екип обаче решава, че е невъзможно останките от съда да бъдат извадени на повърхността. Тогава командването на руския военен флот взема решение да завари входния люк на подводницата, след което обявява района за морско гробище от времето на Втората световна война. Всички находки, извадени от морето по време на експедицията на Росен Гевшеков, са предадени в сбирката на музея в Севастопол. Днес, преминавайки край мястото, където лежат погребани останките на 44-мата моряци от Щ211, екипажите на всички руски кораби свалят флага си наполовина и хвърлят във водата венци в памет на загиналите 44 моряци.
Добромир Радушев
