Д омашна котка от Флорида се оказа неволен помощник в науката, след като „подари“ на стопанина си мъртва земеровка. Последвалото лабораторно изследване доведе до откриването на нов щам на вируса ортореовирус – находка, която може да хвърли нова светлина върху вирусното разнообразие сред бозайниците.

Пепър е черна късокосместа котка с изразено ловно поведение. Нейният стопанин – д-р Джон Ледницки, вирусолог от Колежа по обществено здраве към Университета на Флорида – отдавна е свикнал с нейните "подаръци" под формата на мъртви дребни животни. Докато повечето хора биха реагирали с отвращение или тревога, Ледницки вижда в тези находки потенциал за научно изследване.

Това не е първият път, когато Пепър помага за научно откритие.

През изминалата година, благодарение именно на една такава „жертва“ – мишка, донесена от Пепър – изследователският екип на Ледницки установява присъствието на вируса Gainesville jeilongvirus 1. Това е първият регистриран случай на подобен вирус в Съединените щати, макар преди това той да е откриван в Африка, Азия, Европа и Южна Америка. Счита се, че той може да заразява различни животински видове, което го прави потенциален пример за вирус, способен да премине между видове.

Последната находка на Пепър – късоопашата земеровка от района на Евърглейдс – е довела до нова изненада: откриване на неидентифициран досега щам на ортореовирус. Той е наречен от учените от Университета на Флорида „ортореовирус тип 3 на бозайник Gainesville“.

Ортореовирусите са семейство вируси, известни с това, че засягат различни бозайници – от хора до белоопашати елени и прилепи. Някои представители на групата са били свързвани с редки случаи на енцефалит, менингит и стомашно-чревни разстройства при деца, макар че като цяло болестотворният потенциал на тези вируси остава слабо изследван.

„В миналото се смяташе, че тези вируси присъстват при бозайници, включително хора, но не предизвикват заболявания“, обяснява водещият автор на изследването Емили ДеРуйтер. „Постепенно обаче се натрупват доказателства за тяхната роля в различни здравословни състояния – от респираторни инфекции до проблеми в централната нервна система.“

Засега откритието не е повод за непосредствена тревога. Учените подчертават, че са нужни допълнителни проучвания, за да се установи как се предава вирусът, кои животни служат като негови преносители и дали представлява риск за хората.

Въпреки научната стойност на тези находки, Ледницки изрично отбелязва, че работата му е по-скоро опортюнистична, отколкото целенасочена: „Ако попаднете на мъртво животно, защо да не го изследвате, вместо просто да го погребете? Може да извлечем много ценна информация.“

Котката Пепър, от своя страна, продължава да се радва на свободен живот на открито. Няма признаци да е болна, а ловната ѝ страст не дава признаци да стихва. И макар да не разбира, че участва в научни открития, приносът ѝ е безспорен – неволен, но важен.

Случаят отново подчертава колко много остава неизследвано в света на вирусите, особено онези, които се крият в дивата природа. А понякога, както се оказва, пътят към лабораторното откритие започва с едно тихо мяукане и „подарък“ на прага.

*Източник: Vesti

котка изследовател вирус болест