В 1972 г. за последен път хората кацнаха на Луната. Тези дни програмата „Артемида“ на НАСА обеща триумфално завръщане на човечеството на земния спътник през 2024 г., съобщи агенция „Асошиейтед прес.
За да живеят и работят на Луната обаче, астронавтите ще се нуждаят от много енергия, а на Луната няма електрическа мрежа. „Изобилната енергия ще бъде от ключово значение за бъдещото изследване на Космоса“, казва Джим Ройтер, асоцииран администратор на дирекция „Мисия на космическите технологии“ на НАСА (STMD). Въпреки че всякакъв брой нетрадиционни решения може да са в състояние да помогнат за решаването на този проблем, от години НАСА разглежда ядрения синтез като безалтернативен енергиен вариант за бъдещите колонии на астронавтите. Други предимства са, че подобна система може да работи непрекъснато и не зависи от слънчевата светлина. Поради това тя може да работи по време на дългите лунни нощи, всяка от които е равна на около 14 земни денонощия, както и в най-тъмните кратери на Луната. След години на разследване на възможностите за лунно ядрено делене в рамките на бившия проект Kilopower НАСА оглавява изследванията на нов двигател за повърхностната енергия на делене, работейки съвместно с Министерството на енергетиката на САЩ (DOE). Конкурсът за подаване на офертите бе обявен на 19 ноември, а крайният срок за подаването в НАСА е 19 февруари 2022 г.
Така би изглеждал реакторът на лунната повърхност.,
Двете организации сега отправят призив към американските партньори от индустрията да представят концепции за проектиране на енергийни системи за ядрено делене, които биха могли да работят на лунната повърхност и да бъдат готови да изстрелят и демонстрират своя потенциал на Луната в рамките на десетилетието. Според НАСА малка, лека система на делене – способна да работи на лунен спускаем апарат или лунен повърхностен роувър – може да осигури до 10 киловата електрическа мощност, което би било достатъчно, за да задоволи нуждите от електроенергия на няколко средни домакинства. В контекста на лунните операции потреблението на енергия би било различно от това, което домакинствата изискват на Земята, разбира се: работещи системи за поддържане на живота, зареждане на лунни роувъри и помагане на учените да провеждат експерименти.
Съгласно доклада на НАСА и DOE бъдещите системи за делене в крайна сметка ще трябва да произвеждат поне 40 киловата енергия, която според НАСА може да захранва приблизително 30 домакинства за до 10 години. Също така се отбелязва, че реакторът трябва да се задейства без човешко участие, да работи на борда на десантния модул и да бъде приспособен за транспортиране. Освен това той трябва да отговаря и на определени параметри, за може да бъде изстрелян от Земята – да се побира в цилиндър с диаметър 4 метра и дължина 6 метра.
Бъдещите лунни колонисти ще имат нужда от много енергия.
При тези очаквани нива трябва да има достатъчно енергия не само за да направи възможно устойчивото лунно присъствие, но и един ден да даде възможност за изследване и дори колонизиране на Марс – нещо, към което усилията на проекта „Артемида“ в крайна сметка ни приближават. Експертите твърдят, че днешните изследвания на лунните енергийни системи за делене могат също да помогнат за информирането на предложените ядрени задвижващи системи, които един ден може да позволят на астронавтите да пътуват до червената планета на космически кораби, пътуващи с по-бързи скорости за по-кратки мисии. „Обратната връзка и ентусиазмът, които продължаваме да виждаме за космическите ядрени енергийни системи, бяха много вълнуващи и това е разбираемо“, казва старши инженер Себастиан Корбисиеро, ръководител на проекта за повърхностна енергия на делене в Националната лаборатория на DOE в Айдахо. „Осигуряването на надеждна енергийна система с висока мощност на Луната е жизненоважна следваща стъпка в изследването на Космоса от човека и постигането й ще стане реалност в рамките на обозримо бъдеще“, казва още ученият.
Последните хора, стъпили на Луната - Харисън Шмид, Юджин Сърнан и Роналд Еванс.
Нова стъпка в овладяването на Космоса
Все още сме вероятно години далеч от това да видим лунен реактор на делене, който действително работи на Луната, смята Джим Ройтер. Докато НАСА и DOE се радваха на известен успех с прототипите на Kilopower в предишни експерименти, никой все още не е имал възможност да тества нещо подобно на Луната. След като тези проекти бъдат оценени, наученото от изследователите ще продължи да ръководи проектирането и изграждането на една последна квалифицирана за полети енергийна ядрена система за делене, която ще бъде изстреляна на Луната при демонстрационна мисия, вероятно някъде през това десетилетие. Тогава Луната ще има началото на своя собствена енергийна мрежа – и базата за операции на човечеството в Космоса ще бъде на ново качествено ниво спрямо всичко, което е изграждано преди.
