Д анаил Тодоров е баща на загинало при катастрофа дете преди 7 години. Той написа отворено писмо в соцалните мрежи, с което да потърси отговор и справедливост "с огромна болка в сърцето от загубата на дъщеря му".
На 21 май 2018 г. в Хасково, 15-годишната Божидара Тодорова и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. Вместо да ги закара до дома им, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта, разказа бащата на Божидара.
Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, а след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва: „Софи, пожелавам ти хубав живот.“
"После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна: "Тате… тате… нищо не чувствам… А аз ѝ казах: „Спокойно, тате… всичко ще е наред.“ Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен? Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота. Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление", каза още с огрочма болка бащата Данаил.
"Днес, седем години по-късно, все още чакаме справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка. След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато отново в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме. Същият човек, само година след катастрофата, е хванат да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата не му отне книжката, въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор. Това ли е държавата, която защитава децата си", попита той.
А какво стана със семейството ни? Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне. Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба, справедливост няма", завърши поста си във фейсбук почерненият Данаил Тодоров.
Николай Попов - бащата на 12-годишната Сияна, която загина в тежка катастрофа, след като колата, в която пътувала с баба си и дядо си, бе пометена от тир, сподели публикацията в своята фейсбук страница и я придружи с коментар: "Ще се борим до край!"
Бащата на Сияна трансформира страданието си в енергия, която мобилизира много хора, стигна се до редица протести, недоволство, оставки, проверки и той се зарече да не се отказва - неговата борба за справедливост продължава.
