13 години след трагедията в Охридското езеро, предизвикана от потъването на кораба „Илинден“ и удавянето на 15 български туристи, близките на жертвите все още чакат обезщетения, показа проверка на „Телеграф“.
Делото е в Софийския апелативен съд и не е връщано при нас, съобщиха за „Телеграф“ от Върховния касационен съд. На 1 юни 2020 г. състав на ВКС заседава по делото и по-късно реши да го върне на САС.
Процесът пред върховната инстанция е образуван по касационна жалба на дружеството ДНВ ГЛ СЕ (DNV GL SE), вписано в Търговския регистър на Хамбург, ФРГ, срещу решение по гражданско дело № 1264/2017 г. на Софийския апелативен съд. Решението е обжалвано заради осъждането на дружеството да заплати различни по размер обезщетения на наследниците на загиналите български граждани при потъването на кораба „Илинден“ в Охридското езеро в Северна Македония.
Споменът
„Единадесет години минаха в процеси и панихиди. Вече трима от наследниците на загиналите с „Илинден“ са покойници. И не се знае колко още ще си отидат, без да дочакат справедливо възмездие“. Това каза за „Телеграф“ през 2020 г. Кънчо Георгиев от село Антон – председател на инициативния комитет на близките на удавилите се. Сред тях са трима негови братовчеди и тъстът му.
Сега „Телеграф“ се свърза с кметството в с. Антон с въпрос има ли предвидено организирано посещение на паметника на жертвите край Охридското езеро, открит през 2020 г. Отговорът бе, че няма организирано посещение, ако пътуват близки на жертвите, ще го направят индивидуално, а у нас те задължително почитат паметта им.
Драмата
На 5 септември 2009 г. бивш патрулен катер, построен през 20-те години на 20-и век и преустроен в туристическото корабче „Илинден“, потъна само на 200 метра от брега. На него имаше 53 български туристи, пътуващи към манастира „Свети Наум“. Въпреки усилията на екипажа на намиращ се наблизо кораб, както и на хора от брега, хвърлили се на помощ с лодки, 15 от българските туристи загинаха. 8 от жертвите са от село Антон, 4 от Пирдоп и по един от селата Златица, Мирково и Рибарица. Две седмици след трагичния инцидент корабът бе изваден на повърхността. Екипите на хърватската фирма "Дубина" в продължение на два часа изпомпваха водата от него.
Разследването
Разследването посочи, че причина за трагедията е претоварването на кораба с хора. „Илинден“ е бил регистриран да превозва 43-ма души, а на него е имало 55. При кaчвaнeтo никoй нe прeдупрeдил туриcтитe къдe дa cядaт, кaк дa ce рaзпрeдeлят и дaли мoгaт дa ce рaзхoждaт. Мнoгo oт тях били нa пaнoрaмнaтa пaлубa и нacядaли пo мacитe, зaщoтo пeйкитe били зaeти. Прeкoмeрният брoй хoрa в зaднaтa чacт нa кoрaбa дoвeл дo cкъcвaнe нa въжe в cиcтeмaтa зa упрaвлeниe, кoрaбът ce e нaклoнил нaдяcнo, нaвлязлa e вoдa и тoй e пoтънaл.
Български експерти пък доказаха, че е имало неправомерно преустройство по палубата на "Илинден". Най-същественото от тях е построената втора палуба, поради което се изменят плавателните характеристики, издига се центърът на тежестта. В съда се появи и документ, подписан от Баич, според който по време на плаване пътници може да има само в затворения салон. Той е издаден два дни след потъване на кораба – на 7 септември 2009 г.
Делото
Срещу капитана на кораба Сотир Филевски и хърватския гражданин Бранко Баич, дал сертификат за годността на плавателния съд, бе заведено дело в Северна Македония. На 5 юли 2011 г. Основният съд в Охрид призна за виновни двамата подсъдими. Те бяха осъдени на по 1 г. затвор. Съдът сметна, че Сотир Филевски не се е придържал към наредбите за корабоплаването и лекомислено сметнал, че няма опасност, като качва на борда на кораба над 50-те български туристи. Заради неспазване на закона за корабоплаването беше осъден и Баич.
В началото на април 2012 г. Апелативният съд в Битоля потвърди осъдителните присъди за Сотир Филевски и Бранко Баич.
Капитанът на кораба Сотир Филевски в съда.
Кръвнината
През 2012 г. 35 роднини на загиналите заведоха граждански иск за 10,5 млн. лв. срещу DNV GL SE – германската компания, издала разрешително за плаване на „Илинден“. През 2018 г. Софийският апелативен съд издаде присъда, задължаваща компанията да изплати 5 млн. лева на наследниците. Тя обжалва и делото отиде във ВКС, а той го върна на САС. Решението още се чака.
Проблем се оказа въпросът дали е възможно да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза, без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него. Корабът е нарязан за скрап и вече не може да бъде изследван, а техническата документация за него е в Македония. Другият съществен въпрос е дали може експертизата, изготвена за целите на наказателния процес, да се използва по гражданско дело. Компанията претендира, че исковете на потърпевшите не трябва да са насочени към нея. Според тях плавателният съд не е изследван по правилата, нито е разглеждана техническата документация. Затова и поиска връщане на делото на Софийския апелативен съд.
Издигнаха паметник през 2020 г.
На 5 септември 2020 г., точно 11 г. след трагедията, бе открит паметник на брега на Охридското езеро. Стилизирана капка, в която са преплетени 15 метални рози, напомня за трагичния инцидент. Част от стихотворение от стихосбирката „Замиращи звуци“ на Димчо Дебелянов е изписана върху плоча до паметника: „...Внезапно кипнала, замря на радост светлата вълна и между нас се разпростря ненарушима тишина“. Паметникът е проектиран от български архитект и изработен от български майстор.
Паметникът бе открит 11 г. след трагедията през 2020 г.
Мария Кадийска
