Д -р Иван Димитров, който гръмна и уби Жоро Плъха, влязъл да краде в гаража му, е окончателно оправдан. Това отсече ВКС, пише "Марица".
Върховните магистрати потвърждават решението на Апелативния съд.
Делото бе образувано по касационен протест и касационна жалба на частните обвинители - близките на убития.
Първоначално с присъда на Окръжен съд – Пловдив Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Осъден е за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 3 години. С решение на Апелативния съд присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда на Окръжен съд – Пловдив Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийство.
Признат е за виновен за държане на оръжие и боеприпаси без разрешение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за срок от 3 години.
С присъда на Апелативен съд – Пловдив е отменена частично първоинстанционната и Иван Димитров е признат за виновен в това, че на 02.03.2018 г. умишлено умъртвил Жоро Джевизов, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца, отложено за срок от 4 години.
С решение на ВКС въззивната присъда е отменена в частта, с която Иван Димитров е осъден по обвинението за убийство, а делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
С атакуваното сега пред ВКС решение на Апелативния съд в Пловдив първоинстанционната присъда е изцяло е потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема касационния протест и касационната жалба за неоснователни.
"Контролираната инстанция е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което е допуснала до разпит свидетели и повторно е разпитала други, допуснала е експертизи и е приела техните заключения.
Въззивният съд е изложил подробни аргументи относно кредитирането на гласните доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели, така и тези, депозирали сведения пред първоинстанционния съд. Ясно е заявил становището си относно съответствието между показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия.
Противно на твърденията в протеста и жалбата, нито едно от експертните заключения не е интерпретирано превратно от въззивния съд.
Добре аргументирани са и доводите на проверяваната инстанция за това, че по експертен път са потвърдени обясненията на подсъдимия за развитието и механизма на инцидента", пише в решението на ВКС.
Касационният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че всички разгледани оплаквания на касаторите по своята същност изразяват недоволството и несъгласието им с извода, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана.
По същество представителите на държавното и частното обвинение са на становище, че не е имало нападение на пострадалия срещу д-р Димитров – не е насочвал юмрук към главата му, не е хвърлял нож и не е наранявал с него подсъдимия, а той се е самонаранил, не е хвърлял по него и металната табела.
"Прокурорът в хода на първоинстанционното съдебно следствие не е изменил обвинението в по-тежко, поради което предходните инстанции са останали обвързани от рамките на формулираното в обвинителния акт обвинение, а именно, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана“, пояснява съдебният състав на ВКС.
Според касационната инстанция изцяло в съответствие със закона и със съдебната практика по неговото прилагане въззивният съд е приел, че Иван Димитров е имал законово право да се защити от непосредственото, противоправно нападение на Жоро Джевизов, насочено срещу телесната му неприкосновеност.
Преценил е правилно, че при посочената обстановка – нощно време, при заварване на непознато лице по време на извършване на кражба, влязло чрез взлом в имота му, което първо се опитва да го удари с юмрук, а след това, вместо да се подчини на призивите да се предаде, хвърля по него нож, като му причинява нараняване на крака, а след това друг неустановен предмет и тежка метална табела, Димитров е имал право да използва по-интензивно средство за защита, каквото е носеният от него пистолет, причинявайки на Джевизов нараняване, от което впоследствие е настъпила смъртта му.
"Отчитайки посочените обстоятелства, контролираният съд е изложил подробни и изцяло законосъобразни доводи в подкрепа на извода си, че с действията си подсъдимият не е превишил пределите на неизбежната отбрана", пише още в решението на ВКС, което е окончателно.
