В ърховният касационен съд (ВКС) отмени частично присъдата на спецсъда по делото за „Мини-Бобов дол“ срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров и бившия член на Съвета на директорите на мината Пламен Евтимов.
Двамата бяха осъдени условно, припомниха от съда. Делото е образувано по протест и жалби на двамата от една страна, и от мината - от друга.
Според апелативната съдебна инстанция Овчаров е признат за виновен в това, че в периода 9 юни 2006 – 18 юли 2007 г. в качеството си на министър на икономиката и енергетиката умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор Пламен Евтимов, на когото било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество във връзка със сключването и изпълнението на договор за отдаване под наем на „Ораново“ ЕООД на активи на „Мини – Бобов дол“. От това са последвали значителни щети в размер на 2 659 040,60 лв., като деянието представлява особено тежък случай.
Тричленният състав на ВКС обаче приема, че по-долната инстанция е допуснала груби нарушения. Така било ограничено правото на защита на подсъдимите. Освен това спецапелативният съд допуснал нарушения, обосноваващи незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност.
Ето какво гласи цялото решение на ВКС, което е окончателно:
С Решение № 92/12.09.2022 г. по наказателно дело № 100/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 515/2020 г. в следните части: в наказателно-осъдителната част, в която Румен О. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК, а Пламен Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК, и в гражданската част, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 15 977 063,10 лв. до пълните претендирани размери от 24 455 475,80 лв. за Румен О. и 29 151 145,18 лв. за Пламен Е. Съдебният състав на ВКС връща делото в посочените части за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване. Делото е образувано по протест и жалби на Румен О., Пламен Е. и гражданския ищец „Мини – Бобов дол“ ЕАД (в несъстоятелност) срещу въззивната присъда на АСНС, с която Румен О. е признат за виновен в това, че в периода 09.06.2006 – 18.07.2007 г. в качеството си на министър на икономиката и енергетиката, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Мини – Бобов дол“, умишлено не упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор Пламен Е., на когото било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество във връзка със сключването и изпълнението на договор за отдаване под наем на „Ораново“ ЕООД на активи на „Мини – Бобов дол“ и от това са последвали значителни щети (2 659 040,60 лв.), а деянието представлява особено тежък случай. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., отложено за 4 г., „лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на държавна власт“ за срок от 3 г. и „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество“ за срок от 3 г. Пламен Е. е признат за виновен в това, че в периода 09.06.2006 – 18.03.2009 г. умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като подписал договор за отдаване под наем на активи на „Мини – Бобов дол“ на „Ораново“, не предприел действия за изпълнение на задълженията на наемателя и от това са настъпили значителни щети (2 681 733,30 лв.), а деянието представлява особено тежък случай. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., отложено за 4 г., „лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация“ за срок от 3 г. и „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество“ за срок от 3 г. Анна Я. е оправдана по обвинението за умишлена безстопанственост в качеството ѝ на заместник-министър на икономиката и енергетиката. Отхвърлени са предявените граждански искове.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите на подсъдимите за основателни, макар и не по всички изложени съображения. Въззивният съд е допуснал груби нарушения на принципни начала, установени в императивни разпоредби. В обобщен вид тези нарушения могат да бъдат групирани по следния начин: 1) такива, ограничили правото на защита на подсъдимите, и 2) нарушения, обосноваващи незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност. Към първата група се отнасят следните нарушения: АСНС се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт; допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата; поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили. Относими към втората група са следните нарушения: в мотивите не е направена цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение на подсъдимите и причинната връзка с престъпния резултат; въззивният съд е изградил изводите си по фактите върху негодни източници, а така също и само върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат. В мотивите не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на защитниците на подсъдимите относно липсата на обективна съставомерност на вменените им деяния. В съдебния акт се съзират вътрешнологически противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на значими обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимите.
Според върховните съдии констатираните нарушения в съдържанието на проверяваната присъда накърняват правото на жалбоподателите да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са осъдени, а освен това – рефлектират отрицателно и върху възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Базово за тезата на обвинението е твърдението, че по повод сключения договор за наем дружеството е претърпяло щети, които са резултат от умишлената безстопанственост, реализирана от Румен О., Анна Я. и Пламен Е. Стойността на инкриминираните щети е формирана от държавното обвинение като общ сбор между сумите, включващи неплатения дължим наем и неплатените режийни разходи, изчислени за инкриминираните периоди. „Обективният прочит на обвинителния акт установява на първо място, че тези суми са посочени само и единствено в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за начина на формирането им. Нещо повече, суми в такъв размер изобщо не фигурират в посочената част от прокурорския акт“, пишат върховните съдии. Според тях, след като е приел внесения обвинителен акт за годен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените твърдения в обстоятелствената му част, да изложи ясни мотиви защо счита, че обвинението е достатъчно точно формулирано и защо според него не само липсата на конкретика, но и противоречието в двете части на прокурорския акт по отношение на съставомерния признак „значителни щети“, няма измерение на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, в частност правото им да бъдат информирани ясно, точно и недвусмислено за наказателното обвинение срещу тях. Основателни са и оплакванията за това, че становището на съда относно размера на щетите, причинени в резултат на приетото за престъпно поведение на подсъдимите не е заявено по понятен начин. В конкретния случай проверяваният съд, освен че не е защитил убедително и аргументирано убеждението си за наличие на коментирания съставомерен признак, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на НПК – съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 г. на ОС – Кюстендил. Според върховните съдии осъдителните правни изводи на проверявания съд са оскъдни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение. По отношение на подсъдимите Пламен Е. и Румен О. в атакуваната присъда е възпроизведено съдържанието на вменените им като неизпълнени или нарушени права и задължения, без да им е направен анализ в контекста на изискването за установяване на пряка причинна връзка между тяхното нарушаване/неизпълнение и съставомерния резултат. По отношение на Пламен Е. липсва дори разграничение дали отговорността му е ангажирана на плоскостта на това дали е нарушил или не е изпълнил вменените му изисквания.
