90 сантиметра. Толкова е разминаването, което може да се окаже решаващо за една от най-спорните точки в делото срещу Ива Михайлова в Кочани, което ще се гледа в понеделник. Според две независими заключения на защитата другият автомобил е навлязъл с около 90-95 сантиметра в платното, по което е пътувала македонската българка.
Прокурорът Зоран Йошевски обаче поддържа обратната теза – че именно автомобилът на Михайлова е навлязъл в насрещното. На 28 септември тези две версии отново ще се срещнат в съдебната зала. Не става дума само за сантиметри. Зад тях стои въпросът как точно е станал фаталният сблъсък на пътя между Кочани и Щип през октомври 2025 г. При катастрофата загина човек, а 23-годишната Ива получи тежки травми на гръбначния стълб. Срещу нея е повдигнато обвинение за тежко престъпление срещу безопасността на движението.
Сега съдът трябва да съпостави експертизите с показанията на хората, които са били около мястото на удара. Според защитата именно положението на автомобилите върху пътя е един от ключовите въпроси по делото. Вещото лице на обвинението Зоран Йошевски приема, че колата на Ива е навлязла в насрещната лента. Двете независими заключения, представени от защитата, сочат друга картина – че насрещният автомобил е навлязъл приблизително с 90-95 сантиметра в платното на Михайлова. Това разминаване придобива още по-голямо значение заради свидетелските показания. Последният разпитан полицай е заявил, че не е видял самия момент на удара.
ДЕЛОТО В РСМ СРЕЩУ ИВА МИХАЙЛОВА: Български депутати заедно в Кочани, за да следят съдебния процес
Единственият пряк очевидец – Дейвид Кръстов, който е пътувал непосредствено зад Ива, твърди, че автомобилът ѝ е останал изцяло в собствената си лента. Така пред съда се очертава необичайна картина – експертна версия от едната страна и свидетелски разказ, който не съвпада с нея, от другата. Останалите свидетели са чули сблъсъка, но не са видели самия момент на удара. По данни, изложени от защитата, нито един от тях не е потвърдил тезата, че Ива е навлязла в насрещното платно.
На предстоящото в понеделник заседание именно това разминаване ще бъде сред основните точки на обсъждане, а Дейвид Кръстов се превърна в един от ключовите свидетели по процеса. Мъжът, който е и единствения непосредствен очевидец на сблъсъка е категоричен, че Ива не е напускала своето платно за движение. Тъй като показанията му се разминават с експертизата, защитата твърди, че се оказва натиск върху свидетеля. Според твърдението прокурорът е предупредил Кръстов за възможно да му се повдигне обвинение в лъжесвидетелстване. Това е част от позицията на Ива и нейните адвокати, а значението на показанията предстои да бъде преценено от съда. На предходните заседания бяха разпитани общо 14 свидетели. На 28 септември интересът към заседанието се очаква да бъде сериозен. В залата се очаква отново присъствие на български народни представители, представители на неправителствения сектор и много журналисти от София.
На последното заседание обаче прокурорът е настоя медиите да напуснат залата с аргумента, че тя е твърде тясна. Освен това, за да влязат в залата се изисква специална акредитация от Върховния съд на Северна Македония.
МВнР се зае със случая на българската гражданка Ива Михайлова от Кочани
Друг съществен въпрос, който защитата поставя, е свързан с автомобила на загиналия и товара в него. Според изложеното от адвокатите в колата са били превозвани метални лайстни. Те поставят под съмнение защо тези предмети не са били иззети и изследвани като доказателства и дали не могат да имат отношение към фаталните травми на жертвата. Така спорът вече не се изчерпва само с това къде са се намирали двете коли в момента на удара. Защитата поставя въпроси и за начина, по който е извършена възстановката на катастрофата и дали всички обстоятелства около превозвания товар са били отчетени. При евентуално ново техническо изследване именно тези детайли могат да бъдат поставени отново на масата. Появиха се данни, че работниците от другата кола са пътували към Берово, за да правят ремонт на близък на настоящия министър на външните работи на РСМ Тимчо Муцунски. Муцунски е от Берово, а въпросната къща е съседна на неговата, разкриха местни.
Деница Сачева: Нужна е спешна намеса за Ива Михайлова
Делото остава под засилено внимание и заради другата битка – тази за лечението на Ива, нейният живот и здраве. След катастрофата личните ѝ документи са отнети от северномакедонските власти. Семейството настоява тя да бъде допусната до лечение в България заради тежките увреждания, които е получила. До момента са последвали осем отказа за връщане на документите. Последният е потвърден от Апелативния съд в Щип на 20 август 2026 г. По време на последните заседания защитата е представила и нова медицинска експертиза за влошаващото се състояние на Ива. Българската страна междувременно е предложила и свои варианти за медицинска помощ. На предстоящото заседание съдът ще трябва да събере в една картина експертизите, свидетелските показания и останалите доказателства по делото. За Ива процесът не е само спор за това как са се движили две коли преди фаталния удар. Тя продължава да се нуждае от лечение, докато съдебната процедура в Кочани продължава.
Йотова поиска помощ от ООН
По време на посещението си в Ню Йорк за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН президентът Илияна Йотова постави случая с Ива Михайлова пред Върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Йотова представи казуса като част от по-широк проблем, който засяга отношението към хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Сред акцентите е и отказът Ива да бъде допусната до лечение в България. По думите на Йотова българската страна е предложила два варианта – Михайлова да бъде транспортирана за лечение у нас или България да изпрати специализиран медицински екип в Северна Македония. Според представената от Йотова информация и двете предложения са били отказани. Пред Фолкер Тюрк тя подчертава, че човешките права не са даденост и трябва постоянно да бъдат отстоявани. Седмица по-рано Йотова постави казуса и пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе. По думите ѝ случаят представлява сериозен въпрос от гледна точка на човешките права.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Захари Белчев
