- Г-н Христов, можеше ли жестокото убийство на Георги Кузев от непълнолетни да бъде предотвратено и може ли въобще да се пресекат бъдещи такива извращения с човешката личност?
- Винаги този въпрос трябва да си го задаваме. За мен всичко може да се предотврати, стига да се долови достатъчно време преди това, за да има време да се работи адекватно и да се постигне ефектът, който законът и обществото искаме да постигнем.
- Какво ви коства обаче това на вас като труд, защото тези непълнолетни живеят буквално в мрежите? Има ли МВР капацитет да ги следи всичките?
- Към момента специално на мен не ми е известно да има някаква по-детайлна или по-обширна наша дейност по следене в социални мрежи. Ние по-скоро се насочваме към определени конкретни казуси, когато имаме сигнали за тях. Въпреки че се изнася информация колко е раздут щатът на МВР, аз твърдя, че полицаите на терен не достигат. Ще ви дам пример. Преди три години давахме 1500 лв. заплата за хора в отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП, а на свободния и конкурентен пазар за тази работа се даваха от 7000 до 10 000 лв. Надявам се и след този случай да се вземат адекватни мерки и да се подходи вече много сериозно към един бич от последните 5-6 години - възпитанието през социалната мрежа.
- В цялата ви кариера, която е над 28 г., виждали ли сте такъв садизъм от страна на деца – биене с юмруци, ритане, горене с цигари, плюене?
- Виждал съм какви ли не гадости. Много са малко случаите, в които агресията е породена от подрастващи. Там, където доловим подобни неща, ги прекъсваме. Има достатъчно институции, не е само МВР отговорно, има държавни агенции, местни власти специално по отношение на непълнолетните и подрастващите и т.н. Не на последно място е семейството като клетка и възпитанието, както и училището. Даже за мен училището трябва да има водеща роля, защото децата прекарват основното си време там. Що се отнася до подобен случай в кариерата ми, назад във времето съм имал, но те не са били от непълнолетни към възрастен. По-скоро се формират помежду си бандички, групички, между тях е имало спорове, но никога не се е стигало до сериозни наранявания. Не съм имал случай, при който целенасочено се извършва такова унижение с човешко същество. Обикновено ние си имаме работа с футболни хулигани, там много рано започват да гравитират непълнолетни около тях. Те ги използват доста добре целенасочено, за да им вършат някои неща, най-малкото заради това, че не са наказателно отговорни.
- Вие сте представител на най-големия полицейски синдикат СФСМВР. Според вас и колегите ви поколенията Gen Z и Алфа (децата между 12-13 до 18 г.) признават ли закона или мислят, че са над него? Значи ли нещо законът за тях?
- Както казахте и вие, СФСМВР е най-големият полицейски синдикат, в него има 12 000 полицаи и 99% от колегите работят на терен. Първите, които комуникират при някакво престъпление с непълнолетните, са патрулите, а вече след това са инспекторите от Детска педагогическа стая. Това, което прави впечатление, е, че последните 5-6 години се наблюдава едно арогантно поведение, едно възприемане на това, че полицията е нещо лошо, че полицията само може да направи беля, но няма да ти помогне. В тяхното съзнание е това. Ние сме лошите, ние сме гадните и едва ли не ще им развалим всичко. Те не ни възприемат като хора, които си вършим работата, за да има някаква сигурност, нещо, което да прекъсне престъпление. Това е едно насаждане, може би, поколения назад, което, за съжаление, се подкрепя и от най-висшите етажи в нашата държава - политиците. Свидетели сме от най-високата трибуна към нас да се отправят необосновани понякога и критики, и отговорности, които ние не би следвало да носим за проблемите в тази държава, най-малкото пък хората на терен. Като служители на реда гледаме да си свършим работата, защото хората на терен са тези, които носят продукта, тези, които реално се сблъскват лице в лице с това, което ние трябва да вършим като институции. Така че завършвам с това, че наистина се наблюдава едно чувство на безнаказаност, бих използвал тази дума, от това, че може да се заобиколи законът, от това, че законът не е граница, а е някакво тяхно тълкувание. Държавата и ние всички заедно трябва да променим нещата, за да няма повече такива случаи.
- Какво трябва да се промени първо?
- Контролът в социалните мрежи е почти невъзможен. Това не е проблем само в нашата държава, но не е лишено от логика след адекватни промени в нормативна база. Ние имаме Закон за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни, който е от 1958 година. Не знам колко промени са му правени, но както този и още много други закони са ни останали от миналото и не са пипани. Те трябва да бъдат адекватни на съвремието, особено към тези обществени регулации.
- Много хора казват, че МВР трябва да е ловецът на педофили, а не движения като това на Ален Симеонов. То пречи ли ви, имали ли сте досег до него?
- Ние не сме ловци, а служители и си вършим работата. Според мен трябва, когато някой като въпросния господин реши, че ще бъде полезен с нещо, най-малкото да спазва законите. Той е интересен като обект за нас. Може много критики да се кажат. Най-малкото той подстрекава в свои публикации към насилие. За него шамарът и ритникът не са насилие. Той се възприема като нещо, което е повече от институция, може би или повече от държавата. Иззема ролята на държавата. Наша е работата да хващаме въпросните престъпници и нарушители. Ролята на гражданите е да ни подават сигнали. Там, където добият някаква информация, там, където видят, че нещо се случва, трябва да ни я подадат на нас. Ние знаем професионално как да си свършим работата. Такива сформирани групички не се обучават и не знаем какво е в главата им. Явно не зачитат закона. Нека ви отговоря и на предишния въпрос още по-конкретно - по-скоро ни пречи такъв тип поведение, отколкото да ни помага. Би ни помогнало, ако примерно съберат някаква информация, чатове, снимки. Това ще е в наша помощ. Но в никакъв случай това не се прави професионално и в никакъв случай не се прави с цел да се помогне, а по-скоро според мен целта е тук друга, да се увлекат още хора в тези деяния, да се търси популярност, от която популярност може да се извличат дивиденти, естествено. Знаем, че в социалните мрежи има възможности и за печелене на пари. Търсене на влияние, но не е правилният начин, и затова ви казвам, че по-скоро ни пречи.
- В 21-ви век престъпленията се извършват основно в социалните мрежи. Но все пак има ли капацитет полицията да се справи?
- Хората изнемогват. Ние вече повече от 10 години повтаряме, че в МВР трябва да се извърши реформа, че трябва да се поставят картите на масата, да се направи истинска реформа, а не такава, каквато досега се правеше на парче, със смяна на директори, на ръководители, на абревиатури. Това не са реформи, истинска реформа ще дойде тогава, когато всички, които са ангажирани с това да има сигурност в тази държава, седнат заедно и я направят.
Ние давахме сигнал още преди 8 години, когато направихме протест „Върнете МВР на хората“. Това беше слоганът. Някои още не могат да разберат, че това е начинът. За да се справим ние, обществото трябва да е с нас. Ние загубихме доверието на обществото точно заради тези политици и тези игрички, в които те използват МВР, за да трупат някакви дивиденти. Не е това начинът. Не са виновни служителите за състоянието, в което се намира министерството в момента.
- Как се хващат тийнейджъри - бандити или убийци, насилници?
- Като всички останали. Но няма как да знаем дали ще убият някого предварително. Още от ранна възраст, когато има такива прояви, започваме да си ги следим и те от едно направление минават в друго. Примерно от кражби на апартаменти, на коли и после стават по-сериозни грабежи и т.н. Рядко има такова избухване като това с Георги Кузев. Но къде са им били приятелите, къде са им били съучениците, къде са били родителите, за да не го видят това, че нещата излизат извън контрол?
- Казват, че са от добри семейства и поздравявали бабичките във входа.
- Явно не е така. Явно има нещо, което професионалист трябва да го долови, а не бабичките пред входа. Така че всичко си зависи каква е системата на действие. Тя трябва да почне от училището, от информацията към нас, когато имаме нещо притеснително.
- Кога по ваши наблюдения децата стават толкова агресивни и извършват престъпления?
- Това е модел, който те виждат и подражават. Имитират хора, които преди това в TikTok са се качили как са агресивни. Имали сме случаи да работим на улицата, те идват и понеже сме все лошите и черните, започват да ни навират телефони в лицата, да ни пречат да си вършим работата, но нали са граждани, гледат си правата, а задълженията им са някъде назад. Децата го гледат после и казвате - ей тия, полицаите, нищо не му правят. А ние спазваме закона и не реагираме, когато срещу нас има някой с неморално поведение, но не извършва престъпление. Намесваме се, ако започне да нарушава закона. Това се гледа от подрастващите и те си казват: „Гледай, това го харесват и има 1 милион гледания заради това, че се кара с полицай. Значи и ние можем да правим нещо подобно и на това няма противодействие“.
- Има ли респект към МВР или няма?
- Доверието, че е сринато, сринато е, трябва да го градим наново. Това е много дълъг процес, защото, знаете, че доверие не се печели просто ей така, казвайки „от днес съм друг“. Мисля, че доверието ще го спечелим, но трябва да се промени нещо, за да може хората да видят, че наистина сме в тяхна услуга, а не в пречка.
- Какво трябва да се промени?
- Този случай с Георги Кузев ме потресе, той е много сигнална червена лампа. Трябват бързи, спешни мерки, законодателни промени, адекватни към момента. Ресурс за борба с такива групи. Защото надали това е единственото деяние на тази група, надали е последната, която по някакъв начин си е повярвала, че е над правилата, над закона. Така че има много работа да се свърши в това отношение.
Виктория Пенкова
