В сеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Всеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Отиваш на море, ала не можеш да стигнеш до морето, понеже някой си е спуснал бариера и ти иска 20 лв., за да я вдигне. А ако все пак се добереш до плажа, получаваш билет за последния ред на спектакъла, в случай че не се бръкнеш още двайсетачка за чадър. После сядаш на по бира и картофки, а пък плащаш двойно уиски ли порция цаца отгоре, естествено „случайно“ попаднали в сметката. За капак стаята в хотела няма нищо общо със снимката в интернет. Викаш управителя, а той вдига рамене, но понеже не отстъпваш и започваш да го плашиш с КЗП, БАБХ, здравното и още шест министерства, накрая се предава и излиза с оферта - плащаш само три нощувки и ти връщат личната карта, да си тръгнеш по живо, по здраво. Да ти се отще и ваканцията пуста! Качваш се на колата и отпрашваш обратно, а на печалбарите хич не им пука ще се върнеш ли отново, нали са ти поопразнили джобовете. Все някъде по пътя пък ще чуеш и прословутото: „И к`во праим ся?“. Ала все още не си поолекнал достатъчно, за да се отскубнеш от капана. С други думи, ако някой си е помислил, че спектакълът свършва тук, или че автор на сценария е една баба в трамвая, а не споделям горчивия си опит, много се е излъгал. Та да се върнем на „хепиенда“. Който си има кола, трябва и място за паркиране да й намери. Пред блока обаче ни едно свободно място. А колата не се побира в асансьора, не можеш да си я занесеш вкъщи. Лоша работа, ситуацията е патова. Щеш, не щеш качваш я на тротоара и се кръстиш онези от общината да си пият кафето до 9 часа на другия ден, та да се разминеш с фиша. Още по зле стоят нещата, ако трябва да се намърдаш например някъде в центъра на София. Да си намериш място в сърцето на столицата е мисия невъзможна. Някой ще каже: „Е, той градът не е мислен за толкова много хора!“. Е, той и Манхатън не е пораснал в последните 100 години навътре в океана, но само преди три месеца видях как там многоетажните паркинги на платформи не са останали само на хартия. И ако все пак си намериш място в платените зони за паркиране на родната столица, да не си отдъхваш, понеже като нищо ще се сблъскаш с поредния некоректен „търговец“. И пак ще вметна, разказвам от първо лице. Нямам нищо против платения престой в центъра, има го във всяка развита европейска столица. Би следвало да свали хората от колите, да отпуши трафика, да прочисти дробовете им. Общината пък да печели допълнително от билетчета за метрото и трамвая и София да расте, но да не старее. Но имам против толерансът при платения престой също като многоетажните паркинги да остава само на думи. Последният пример за това е от преди няколко дни, когато пред работното ми място служител в жълта жилетка сякаш се е подпирал на колата ми с вперен в талона на таблото соколски поглед, отмервайки секундите преди времето ми да изтече. Няма как да е иначе, щом пуснах два SMS-a едва пет минути по-късно, а скобата вече беше щракнала. Да не говорим, че системата първоначално прие напразно моето разплащане, а секунди по-късно получих „честитката“ за още 30 лв.

Коректността спрямо клиента е правило номер 1 в развитите икономики. За това, ако ще ги гоним европейците и американците, добре би било да се замислим върху него, така че лъскавата хотелска стая да не я гледаме само на снимка в нета, а толерансът, за да стигнеш до колата си или да пуснеш SMS-a за Синя зона, да не остава само на думи. Иначе и със скоба, и без скоба все ще си боксуваме.