З аминах за Англия с 300 паунда в джоба, явявах се наново на всички изпити, но ме взеха от първия път, разказва в първото си интервю за българска медия (в. "Телеграф") младият огнеборец, който възхити внука на кралицата.

Заминах за Англия с 300 паунда в джоба, явявах се наново на всички изпити, но ме взеха от първия път, разказва в първото си интервю за българска медия (в. "Телеграф") младият огнеборец, който възхити внука на кралицата.

Николай, станахте герой в Лондон след като спасихте възрастно семейство от пламъците, буквално носейки ги на гърба си от 19-я етаж и то с 50-килограмова екипировка. Затова и принц Уилям се срещна с вас, което е огромна чест. Защо обаче ви беше забранено да го докосвате, традиция или ковид – мерки?

Не съм много сигурен, но от гледа точка на охраната ни беше обяснено, че кралска особа не се пипа. Явно е традиция, може да са и ковид-мерки. Обясниха ни да не посягаме да се ръкуваме с принца. Направи ми впечатление, че той не се ръкува с никой, вероятно кралски традиции също. Ако на човек му е изграден навик да се ръкува, той го прави. При принц Уилям не забелязах такъв навик.


Какво ви каза той и колко време продължи срещата ви на чай?

Срещата беше направена в неформална обстановка и се пазеше в пълна секретност. Всеки от нас имаше определено място. При самото пристигане на хората имаше списък, не можеше да дойде никой без покана. Дори началника ми на смяна, който беше с нас и ни ръководи в инцидента, нямаше покана. Отвън пред службата имаше хора с плакати, които чакаха принц Уилям, явно фенове. Причакваха го, за да го видят. На срещата бяха още кметът на Лондон Садик Хан, заместника му и главнокомандващият на лондонската пожарна Анди Роу, както и парамедици. След няколко минути разговор с кмета и комисар Роу, принцът дойде директно при нас и седна на масата. Интересното беше, че хората, които аз извадих от сградата – възрастното семейство, отказаха да дойдат на тази среща. Те са азиатци и имат по-особена култура, държаха се доста арогантно.

Как така арогантни, та вие сте им спасил живота, а и да откажеш на принц Уилям е много нахално?

Още при самото спасяване видях, че са кофти хора, но това за мен няма никакво значение, те са хора в беда и аз съм длъжен да ги спася. Носих жената на гърба си от 19-я етаж до долу. После нямаше „благодаря“ от тяхна страна. Това е част от професията, не съм го и очаквал. За мен важното беше да си свърша работата.

Извинявайте, но съм втрещена, че не са ви благодарили. А принц Уилям?

Принцът, кметът на Лондон и нашият комисар ни благодариха, а спасените – не. Това е положението.
Имало ли е до сега среща на принц Уилям с други пожарникари от Лондон?
Не мисля. Това за мен беше голяма чест. След като бяхме представени от комисаря всеки поименно, принц Уилям започна да ни разпитва кой откъде е, какво е направил в ситуацията. Беше си „написал домашното“ и знаеше откъде си, кой си. Задаваше ни конкретни въпроси.

Вас какво попита?

Попита ме за пожарната в България и защо съм поискал да се преместя точно в Лондон. Видя, че се занимавам активно със спорт – културизъм (Смее се). За да разчупи още повече обстановката се пошегува, че той самия не се и съмнява, че съм носил на ръце спасените от последния етаж. Прояви интерес как точно е протекла операцията, задаваше въпроси как точно сме извършили едно или друго действие. Ние веднага след всеки инцидент пишем нещо като записка или бележки с конкретни факти, в която описваме всички подробности. Така, ако се наложи да има дело, а човек е забравил някои детайли под въздействието на адреналина, те се вадят и могат да се ползват в съда. Например след пожара с моя колега имахме спор от кой апартамент сме спасили хората, защото всичко беше в дим и ни се наложи буквално да пълзим до него.

Защо решихте да напуснете България и да отидете в пожарната в Лондон? Можехте и тук да станете огнеборец.

Ще ви кажа какво отговорих на този въпрос на принц Уилям – за да служа в най-добрата пожарна в света-тази в Лондон. Тя е на второ място в света по големина и е една от най-натоварените. Всеки може да си мечтае само за развитие в такава служба. Иначе лично за мен защо емигрирах - направих го, защото много исках да замина за чужбина. Аз съм такъв човек, който не обича много време да седи на едно място. Освен това все още съм млад и се опитвам да не си губя времето. До някаква степен системата в България и начина, по който от Симеоново разпределяха кой къде да отиде, не е много добра, защото си в неведение къде ще те пратят. Освен това като завършиш Академията на МВР, след това работиш повече на бюро, липсва истинския екшън при пожарогасенето. Когато заминавах не исках да работя на бюро и да съм на работно време от 8 до 17 ч.

С колко пари в джоба заминахте в Англия и познавахте ли някой?

Имаше доста перипетии преди заминаването ми. Ядосах се в личен план и буквално за след две седмици си купих билет за самолета. Изкуши ме това, че доста хора говореха как живота в Англия е по-лесен. Тръгнах с 200-300 паунда в джоба. Първо пристигнах в малко градче и там работих буквално всичко, което намеря – в строителството, като охрана, в пицария, чистач, във фитнес като треньор. В началото си никой, започваш от нулата.

Как ви приеха в пожарната на Лондон?

Бях в града от около 4-5 месеца. Вече видях, че трябва да си скъсаш задника, за да успееш. Един ден отивах да помогна на бившата си приятелка и минах покрай пожарната служба. Помислих си дали да не им звънна на звънеца и да ги разпитам как се кандидатства, защото харесвам тази работа. Прибрах се после, видях, че имаше онлайн конкурс и си подадох документите. След няколко месеца започнаха тестовете.

Тайна ли е колко ви заплатата?

Около 40 000 паунда на година. Това са около 3 000 паунда на месец преди данъците, след това е към 2500. Ако трябва да го пресметнем в левове е около 6000 лв., но мога да ви кажа, че стандарта тук е различен. Хората не могат да разберат, че на 1-во число 1500 паунда изчезват от сметката ми за разходите. Но се чувствам успешен и доволен. Знаете ли, че имам един колега, който успя да влезе от третия път, чакал е 3 години. На ролевите игри, които са част от изпита за влизане, имаше много интелигентно момче, което пък се явяваше за 10-ти път, на практика десет години напира да влезе в службата.

А вие успяхте от първия път?

Да, за една година протекоха всички изпити. Даже можеше още по-рано да е, но точно преди да бъда разпределен си счупих ръката и трябваше да изчакам.

Вашата професия е опасна и на всеки инцидент има риск. Но колко пъти сте усещали, че живота ви виси на косъм?

Бих казал 3-4 пъти и те не бяха толкова в пожари. Преди няколко месеца например трябваше да вадим хора от заседнал асансьор, който беше 6 етажа под мен. Трябваше през шахтата да стигна до един механизъм и да действам бързо, ако не исках да видя отблизо хората долу как са (Смее се). В тази професия, ако нямаш черен хумор, това не е за теб.

На 26 г. сте успял да сбъднеш толкова мечти, включително и неочакваната среща с принц Уилям. Какви са плановете ви занапред?

Те са много и едва сега започват. Надявам се да съм минала най-трудната част. Освен това, когато нямаш правилния партньор в живота, а те дърпа надолу, малко се забавят нещата. Но това е вече минало и се надявам да се развивам в професията ми и в спорта. След няколко години мога да бъда повишен в пожарната. Тук трябва реално да гасиш, за да минаваш от ранг в ранг, не е като в България, където след академията те правят началник и такива постове заемат хора, които никога не са гасили. В спорта ми предстои до един-два дни да участвам в „Арнолд класик“ в Бирмингам. То ще е едно от най-големите състезания за Европа, конкуренцията ще е брутална.

Ако трябва да избирате един ден – културизма или пожарната, кое ще предпочетете?

Има трети вариант – и двете. Целта ми в спорта е да спечеля професионална карта, която дава възможност да се състезаваш като професионалист. Засега е хоби, което струва адски скъпо. Само да ви припомня, че Мистър Олимпия Рони Колман е бил редови полицай.

Липсва ли ви България и бихте ли се върнали?

Липсват ми някои неща. Бих се върнал някой ден. Обичам да помагам и бих предал опита ми на пожарникари от България, ако ми бъде дадена тази възможност.