- Г-н Киров, как реагирахте, когато разбрахте, че и Данчо Релето от „Наглите“ е излязъл предсрочно от затвора?
- Има хора, които решават дали той се е поправил или не. Явно се е поправил, щом са решили да го пуснат. Съдът, прокуратурата и полицията донякъде си свършиха работата, добре или зле. Явно е дошло времето да го пуснат. Ако имаше наслагване на престъпленията и да осъдят бандата не за едно, а за множество, не би бил този резултатът. Но такива са законите, нормално е.
- Не е ли време според вас да се промени законът? Бандата беше разбита през далечната 2009 г.
- Ако няма кумулация на престъпленията, те можеха да бъдат осъдени за 10 отвличания, а не само за едно. Необходими са по-сериозни действия от страна на полицията и прокуратурата. Те хванаха 20 души, а само 4 влязоха в затвора. Двама видяхте, че вече излязоха предсрочно. Някои бяха оправдани, други станаха защитени свидетели, а всички казват, че такава група като „Наглите“ е от минимум 10-12 души.
- Смятате ли, че Данчо Релето се е поправил, станал е много добър човек и повече няма да отвлича хора и да ги мъчи, както пише в доклада на затворническата администрация, въз основа на който е пуснат предсрочно?
- Моето лично мнение не играе никаква роля. Явно вече членовете на групата са поправени, послушни, добри работници. Просто нямам думи да го опиша. Минаха много години и нямам претенции към бандата.
- Много огорчено звучите. Може ли да се забрави такова нещо като отвличане?
- Аз не, всички останали - да (смее се). Отвличането се отрази до голяма степен и на фирмата ми. Похищението съвпадна и с икономическата депресия, нещата тръгнаха на зле и днес вече съм безработен пенсионер, нямам фирма, нямам сгради, нямам нищо.
- Как живеете в момента?
- Живея. Човек се приспособява. Разпродавам лични вещи, нямам никаква недвижимост. Имам само лични вещи, с които си помагам. Вижте, първият удар беше отвличането, но като се насложи със ситуацията през 2008-2009 г., така се случи. Спрях строителството, загубихме клиентите си. Нещата започнаха да вървят на зле година след година.
- Какво сте продали от личните ви вещи, за да може да живеете?
- Няколко картини и няколко пластики. Художествени произведения.
- Мъчно ли ви е за тях? Знам, че сте много привързан към някои творби, защото те имат и емоционална стойност за вас, не само финансова?
- За някои от тях много силно. Имам и каталог, който не успях да направя за повече от 5 бройки по финансови причини.
- Сънувате ли още кошмари след отвличането?
- Това е нещо, което не се забравя. Но се радвам, че нямам клаустрофобия, защото ме държаха в едно помещение 2 метра дълго, 1 метър широко и 80 см високо. Сигурно, ако страдах от това заболяване, бих се побъркал. Това ми е все още в акъла. Имаше постоянно включена лампа. Бях привързан към стената. Можех или да седя, или да лежа. Така изкарах 17 дни в плен. На 27 март ме отвлякоха и на 13 април ме пуснаха.
- Датата 13 април всеки ден ли ви е в съзнанието?
- Естествено. Синът ми пък всяка година публикува във фейсбука си: „Вие не помните, но ние помним“.
- Някога минавало ли ви е през главата да търсите мъст, не по законен път имам предвид?
- Не, не, не. Имаше такъв намек от някого: „Нали знаеш, че нещо може да им се случи в затвора“, аз отговорих „Не, мен това не ме интересува“.
- Но не сте простили на „Наглите“?
- Сложен въпрос (смее се).
- За да намери човек вътрешен баланс, сигурно трябва да прости. Затова ви питам при вас как е?
- Не знам. Опитвам се да не мисля. Вкъщи не говорим за отвличането и за всичко, което се случи. Синът ми Иван, който знаете, че също беше участник, сигурно много по-тежко го е понесъл. И с него не говорим по тези въпроси. Единственото, което той прави, е да публикува някои материали от онова време.
- Какво прави синът ви Иван сега, с какво се занимава?
- Той каза още тогава: „Аз в тази държава няма да живея“ и в момента не е в България, емигрира с цялото си семейство, със съпругата и децата си. Живеят и работят в чужбина.
- Вие защо останахте?
- Първо, аз съм на много години и, второ, нямам възможност да отида в чужбина. Това е въпрос на финанси и на риск, който той можеше да поеме, но не и аз. Дори да отида, какво мога да правя там?
- Да си гледате внуците, те са най-голямата радост.
- Тоест те да ме гледат (смее се). Дано не стигаме до там.
- Още ли живеете в къщата, пред която ви отвлякоха „Наглите“?
- Не. Веднага я напуснах. Само един път отидох там, и то с охрана, за да си прибера багажа и повече не ми стъпи кракът там.
- Какво друго изхвърлихте от живота си, за да не ви напомня за похищението?
- Сложен въпрос ми задавате. Възможностите, които имах тогава, отпаднаха тотално. Карах хубави автомобили, разполагах с имоти и с много неща, работех по 12 часа на ден. Сега работа няма и карам един автомобил втора ръка на 11 години. Още когато съществуваше фирмата, но западаше, го купих и така си остана до днес. Сложно е.
- Колко истински приятели ви останаха?
- По време на отвличането имаше двама-трима приятели, които са предложили помощ на сина ми. Знаете, че платихме 517 000 евро откуп. След като ме освободиха, приятелите ми до голямата степен останаха, но след фалита на фирмата не мога да събера повече от двама-трима. Тъжно нали? Сега като срещам някои хора и ме питат например: „Помниш ли ти ми купи билет за самолет?“ или „Помниш ли като ми даде пари еди-кога си“. Отговарям им: „Не помня“ и толкоз. Преди много съм помагал, защото мога. А сега не мога и никой не ме търси.
- Излизате ли сега спокойно на улицата, или се оглеждате и се страхувате, че някой може да ви нападне?
- О, да, спокоен съм. Аз така или иначе не излизам много, но не се притеснявам. Мога да ви кажа и друго. Аз не познавам никого от похитителите. Виждал съм ги един-единствен път в съда. Те се пазеха с книги, с вестници, с качулки. Не съм искал никого да познавам. Така че ако ги срещна на улицата, няма да ги разпозная, да ги идентифицирам. Може би така е по-добре.
- Страх ли ви е от нещо в момента, г-н Киров, което да е свързано с „Наглите“? Или по-скоро притесненията ви са от съвсем друго естество?
- Всеки човек има страхове и аз имам моите, но не искам да говоря за това. Нямам обаче от малки пространства, както ви казах и по-рано.
- Поддържате ли връзка с други от жертвите на „Наглите“ - Ангел Бончев, сина на Румен Гунински?
- Не. Само с Ангел Бончев се чуваме отвреме навреме. Даже преди няколко дни говорихме и му казах и на него, че нямам претенции към групата, не ме интересуват, не искам да знам нищо за тях.
- Ядосан ли сте на някого или по-скоро недоволен от някого?
- Полицията и прокуратурата не си свършиха работата като хората навремето. Съдът вече отсъди на база на това, което му предоставиха като доказателства. Ще ме питате защо така мисля. Много е елементарно. Като излязох, жена ми ми каза: „Предупредиха ме да не се занимавам с полицията“, но когато дадохме откупа и го оставихме на определеното място, веднага се разбра. А тогава наясно бяха само полицията и прокурора.
- Искате да кажете, че е изтекла информация?
- Да. Освен това и преди малко ви казах - не може такава група да е само от четирима човека, обикновено са нужни 10-12. Сега не тая някакво недоволство към полиция и прокуратура, по-скоро съм недоволен от това, че не промениха законите. Би трябвало сега с промяната в съдебната система да се появят и нови закони, които са адекватни на престъпленията.
- Потърпевшите от престъпления се надяват всяка следваща власт да промени законите, но все не дочакват. Дали сега ще има резултат?
- Не знам (смее се). Човекът е така устроен, все да очаква, да се надява. Това е човешката надежда и човешката глупост, че вярваме на следващия спасител, разчитаме на новия водач, а след няколко месеца започваме да го плюем. Това е много характерно за нас особено.
- Как живеете в условия на пандемия, казахте, че и не излизате много?
- Ваксиниран съм, имам и бустерна доза. Смятам, че това е абсолютно задължително. Ваксинирани са и жена ми, и синът ми, всички.
- Какво си пожелавате за новата година?
- Здраве, както пожелавам здраве и на всички, които познавам, но не чувам. Да им припомня, че не всичко е само пари.
Това е той:
Роден е през 1939 г. в село Драгана, Ловешко
Завършил е МЕИ със специалност „Инженер“
Бил е автомобилен състезател и майстор на спорта
Основава компания „Киров“, която има десетки шоуруми в цяла България, но през 2009 г. фирмата започва бавно да фалира
Той е една от 10-те жертви на НАГЛИТЕ, похитен на 23 март 2009 г. След 17 дни в плен е освободен. За свободата му семейството му плаща 517 000 евро, които тогава бяха над 1 милион лева
Виктория Пенкова
