През всичките години работа аз правя едно и също – ухажвам думите, казва писателят в интервю пред "Монитор".

През всичките години работа аз правя едно и също – ухажвам думите, казва писателят в интервю пред "Монитор".

- Г-н Терзийски, какво най-важно се случи с дебютния ви роман „Отлъчване“ и какво се промени за вас в рамките на почти година от излизането му?

- Най-важното за мен е, че „Отлъчване“ заживя свой собствен живот. Читателите забелязаха романа и започнаха да го обсъждат, да ми изпращат своите отзиви. Първият тираж се изчерпа за 7 месеца и издателство „Жанет 45“ пусна втори, който в момента е по книжарниците. Получих и признание от един от най-авторитетните литературни конкурси - „Южна пролет“, който от половин век награждава дебютните творби на български автори. „Отлъчване“ беше отличен с голямата награда в категория проза. Но може би най-запомнящият се отзив си остава този на Иван Кулеков, който ми каза, че съм написал българската Библия.

- Рядкост е млад автор да изгрее с толкова зряла проза, при това – сложно структурирана историческа сага, в която подобни мотиви и герои се повтарят с поколенията. За да напише такъв, роман човек трябва доста да е чел преди това. Кога се роди читателят у вас, какви са първите ви спомени?

- Домът, в който съм израснал, е пълен с книги, но аз започнах да чета активно едва след като в ръцете ми попадна двутомникът на Габриел Гарсия Маркес. Словото на Маркес ме омагьоса и исках да прочета абсолютно всичко, написано от него. Мисля, че един активен читател се ражда в момента, в който си каже: „Искам да прочета всичко от този автор“. След като го направиш, откриваш нов и нов, и нов. Такива автори освен Маркес за мен са Достоевски, Мураками, Пратчет, Вонегът. И много други. Те ме накараха да чета ежедневно и да се наслаждавам на думите, идеите, сюжетите. А след това четенето стана като наркотик.

- Баладичната атмосфера в творбата ви по някакъв красив начин напомня за духа на „Време разделно“. Вдъхновявали ли сте се, или пък искали ли сте да се оттласнете от тази голяма книга в нашата литература?

- Всяка прочетена книга ни формира по някакъв начин. В този смисъл може да се каже, че аз нямам учител в писането и едновременно с това имам хиляди учители – български и чужди. Антон Дончев вероятно също е сред тях, защото съм чел „Време разделно“ още когато бях в гимназията. Но ако сте открили нещо общо в двете книги, то със сигурност не е било търсено умишлено от мен. Аз разказах „Отлъчване“ по начина, по който историите в нея се появиха в съзнанието ми, без да се опитвам да уподобявам, да търся удобството на жанровата литература или да заимствам. Самата книга ме водеше през различните времена, през диалектите, героите и историите, а аз просто се подчинявах на вътрешното си усещане.

- Роден сте в Смолян, а казват, че в Родопите винаги се чувства особена енергия. Как този край оформи характера ви, вкусовете ви за литература и не само?

- Още с първите си страници тази книга ме върна в Смолян и в Родопите, макар че аз съм напуснал града преди 28 години. Родопите се превърнаха в сърцето на „Отлъчване“, те захраниха всички истории и техните разклонения с магичната си сила. Вероятно това се дължи на моята особена връзка със Смолян, където съм прекарал първите 7 години от живота си. После дълго време не се бях връщал в този град и вероятно това беше причината да започна да копнея за него, да го сънувам.

- Имаше ли отключващо, ако щете – свръхестествено лично събитие, дало ви импулс за сюжета на книгата, за изследване на миналото, на принадлежността към род и земя, за предопределеността на някои съдбовни срещи?

- Отключванията при мен стават в процеса на писането. Докато пише, човек изпада в особено състояние – и ментално, и духовно. В самото творчество има нещо необяснимо, свръхестествено. Раждането на една книга е чудо, до голяма степен неведомо, каквото е и раждането на един човек. Що се отнася до мен и моята книга, в процеса на писането тя ме поведе към някои от историите на предците ми, които дотогава не бях проучвал толкова детайлно. Сякаш едни хора, които още живеят в мен, поискаха историите им да бъдат разказани.

- Връщайки се няколко века назад в българската история, какво разбрахте за корените си, за българина изобщо?

- Разбрах нещо много важно. Всеки един от нас е отломък от нещо невъобразимо голямо. У всеки един от нас живеят хора и съдби, които отдавна са си отишли. У всеки един от нас живеят хора и съдби, които още не са се родили. Ние не сме нещо еднократно, което се случва тук и сега, а нещо вечно, един дълъг процес във времето.

- Какво бихте казали на потенциалния си читател, който не знае нищо за вас и романа „Отлъчване“ – с какво ще го убедите да го прочете?

- Бих му прочел първото изречение на книгата: „...отломък от нещо невъобразимо голямо... дребна точка, в която се пресичат много жизнени линии; кратко мигване, след дълго взиране в необозримото; щракване на часовник, побрало в себе си екове от цели животи и съдби – отдавна отминали...“

- Според една класация „Отлъчване“ е в топ 10 на романите събития за 2017-а. Според мен е дори в топ 10 на последните десетилетия. Защо масовият читател остава с впечатление, че у нас се изявяват двама-трима писатели? Защо за други, създали и по-значими неща, не се шуми толкова?

- Защото масовите медии рядко обръщат внимание на книгите и на авторите им. Те търсят други сюжети – политически, криминални, светски... За писателите и като цяло за хората на изкуството се отделят по няколко изречения, на края, преди финалните надписи. А ако се канят писатели, от тях се търси не сериозен разговор за изкуството, а отново познатите клюки и интриги. Който не се подчинява на масовия вкус, наложен от медиите ни, бива неглижиран.

- Вие сте и сценарист, журналист, блогър – с какво ви помогна тази модерност да създадете стойностно историческо четиво?

- Както съм написал на задната корица на „Отлъчване“, през всичките години работа аз правя едно и също – ухажвам думите. И когато книгата дойде, реших, че думите са решили да ми отвърнат с взаимност.

- Читалищата са чисто български феномен за предаване на духовността и книжовността, влязъл и в ЮНЕСКО. Във вашия случай те как способстват за свързването на твореца с потенциалната му публика?

- Малко преди 24 май ме поканиха да гостувам в Пещера, малко градче в Родопите. Поканата дойде от местното читалище „Развитие“. Дотогава се срещах с читатели в по-големите градове – София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград... Знаех, че в Пещера няма голяма книжарница, че хората няма от къде да си купят моята книга и вероятно не са чували за мен. Но съвсем изненадващо залата се напълни, читателите с любопитство ме разпитваха за романа и за литературата като цяло. Именно това е една от най-важните роли на читалищата – те създават общности от хора, които обичат изкуството. Изграждат духовност там, където тя е безкрайно необходима.

- За кого пише авторът – за себе си, откликвайки на някаква своя дълбока вътрешна необходимост, или за бъдещия си читател?

- Аз лично пиша заради идеите. Те се зараждат в съзнанието ми и му причиняват безпокойство. Единственият начин да се освободя от това безпокойство е да превърна тези идеи в думи, за да могат те да стигнат до другите хора.

- Над какво работите в момента, започнахте ли вече нов роман и не е ли много висока летвата на „Отлъчване“?

- В момента съм на етап, в който имам идея за бъдещ роман в главата си, но не бързам да го пиша. Чакам идеята да узрее напълно, да втаса, защото когато седна на компютъра, тя трябва изцяло да е завладяла съзнанието ми. А що се отнася до летвата на „Отлъчване“, надявам се да е висока, но това се решава от читателите. Аз не мисля за това. Не смятам, че е добре за един творец да разсъждава прекалено много за вече завършеното си произведение. По-скоро се опитвам да изчистя съзнанието си от идеите на „Отлъчване“ и очакванията, които би предизвикала тази книга у хората. Това е като да тръгнеш на ново пътешествие – за да го изживееш пълноценно, не бива да мислиш за предишното.

 

ВИЗИТКА:

* Николай Терзийски е роден на 28 юни 1983 г. в Смолян

* Завършил е журналистика и има магистърска степен по философия в СУ „Св. Климент Охридски“

* От началото на 2003 г. работи като журналист в продуцентска компания

* През 2014 г. създава интернет блога Терзилъци, в който публикува свои разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги

* „Отлъчване“ е дебютният му роман, който е включен от сайта „Аз чета“ сред 10-те най-важни книги, издадени на български език през 2017 г.