- Проф. Овчаров, археологическият сезон на скалния град Перперикон приключи съвсем скоро. Кои са най-важните открития това лято? Какво заслужава да се отбележи сред многобройните находки?
- Наистина е трудно тези почти четири месеца разкопки да се съберат в няколко изречения, защото годината беше изключително плодотворна. Ние съобщавахме през цялото време отделните открития, но ако трябва да обобщя все пак, ще откроя архитектурата, която проучвахме. Тя е изключително интересна, може би не така сензационна, както се приема в медиите. Става дума за три нови мавзолея - ротондни. С тях общият брой на ротондните мавзолеи в Южния квартал на скалния град Перперикон стават 12. Те са открити през последните 5 години. Все пак тук трябва да припомня, че Южният квартал, който проучваме от 2016 година, се оказа една огромна изненада. Първоначално аз смятах, че ще открием едно подградие, което е нормално – под укрепената част да има жилищни постройки с някакво селище. Нищо подобно. Всъщност доцент Здравко Димитров, дългогодишният заместник-ръководител на разкопките на Перперикон, а сега ръководител на проучванията на Рациария край Видин много сполучливо нарече този квартал – Area Sacra, или Свещената зона, по примера на един такъв участък във Вечния град в Рим.
- Може ли да опишете как е изглеждало това свещено пространство?
- Изключително представително и монументално е усещането, особено от снимките, правени с дрон. Като се има предвид, че ние не сме разкрили още половината от това свещено пространство, надявам се да имаме още новини. Става дума за една голяма зона с концентрация на храмове. И наистина в Южния квартал се оказа, че практически липсват жилищни постройки. Говорим за късноантичния период през 3-6 век. През Средновековието именно там се появява кварталът на бедняците. През 3-6 век това обаче е била една изключително представителна зона. Главната улица водела към южната порта на акропола. Както казах, досега са открити 12 мавзолея. Когато са кръгли, ние разбираме, че става дума за мавзолеи, но има има няколко правоъгълни сгради, които по всяка вероятност също са мавзолеи.
Също така има доста гробове, които са изсечени в скалите като саркофази или като скални гробове. Тази година открихме още около 20. Те също са били представителни гробове, така да се каже. Това е некрополът на видните граждани от периода 3-6 век. Този период включва езичество и християнство. Едното се прелива в другото в началото на петия век, когато е прието християнството.
От източната страна на улицата били храмовете. Досега сме открили някъде около 6 храма, които са концентрирани най-вече в близост до големия олтар на Дионис. Най-вероятно тази близост е търсена съзнателно, за да се оформи тази свещена зона. Малко по на юг пък е изградена Голямата базилика, която е била 4-метрова и е ознаменувала триумфа на новата религия. Тя е издигната около 50-60 години след приемането на християнството.
- Какво се е случило с тези внушителни сгради през вековете?
- Интересното е, че когато през 6-7-и век започва голямата криза във Византийската империя, голяма част от тези сгради са били преизползвани. Там няма това спиране на живота, както в много други градове. Животът там продължава, макар че не е бил на това ниво, на което е бил през късноантичния период. Към 8-9-и век доста от сградите са били напуснати, не са били разрушени, но се срутват постепенно и просто са изоставени. Някъде чак към 13-и век откриваме едни бедняшки квартали. В руините на старите сгради хората си правят своите къщи. Открихме над 30 такива къщички от това време. Наричам ги квартала на хобитите, защото хората буквално са правили дупки в могъщите руини на някогашните храмове и мавзолеи.
- Кои находки, открити през тези четири месеца, смятате за изключително ценни?
- Буквално в последните дни на проучването попаднахме на една монументална сграда, която още не сме разкрили. Не знам дали ще е някакъв храм или нещо друго. Това ще се проучва догодина. Находките са много и от всички периоди, за които говорим. Тази година излезе една от най-ефектните находки и новината за откриването й беше публикувана в повече от 60 издания в Европа и САЩ. Става въпрос за онлайн издания за археология. Има много голям интерес към тази находка, което е логично, защото става въпрос за оловен печат на една от най-големите византийски императрици – Ирина Ласкарина Комнина, съпруга на Йоан III Дука Ватаци - един от най-големите императори, възстановил до голяма степен блясъка на Византийската империя след четвъртия кръстоносен поход. Тази дама е дъщеря на император, внучка на император, съпруга на император и майка на император. Ирина Комнина е известна и с това, че е сватя на българския цар Иван-Асен Втори.
- Как е попаднал тук?
- Този печат има много голяма историческа стойност, защото най-вероятно свидетелства за преговорите между България и Византия за признаването на българската патриаршия през 1235 година. Личен печат на императрица Ирина Дукина Комнина Ласкарина свидетелства за кореспонденция между България и Византия. Находката е намерена на Перперикон и е с нейния лик с корона, с императорски одежди от едната страна, а от другата - Христос, изкупител на човешките грехове. Този печат е много важен, защото е много рядък. Има само няколко такива печата в световен мащаб. Другите са в световни колекции като тази в музея „Дъмбъртън Оукс” във Вашингтон, в Ермитажа в Санкт Петербург и в частни колекции.
- Наскоро съобщихте за открити статуи в скалния град. Разкажете за тях.
- Макар и много осакатени, бяха открити статуи в цял ръст от късноримския период. Едната от тях е торс с част от ръката – вдигната лява ръка. Унищожени очевидно от християните -деформирани са. Това се случва във всички градове. Проф. Людмил Вагалински имаше късмета две от статуите да бяха скрити в канализацията. Затова и излязоха цели. Иначе в общи линии никой не е оставял цели статуи по това време. Откриването им на Перперикон е много важно от историческа гледна точка, защото скалният град има изключително монументален и внушителен вид, но той е един суров град. Да, той е следвал римските принципи, но това е правено от погледа на планинците. Те правят великолепни сгради, но не са кои знае какви майстори в украсата на тези сгради. Опитвали са да правят капители и корнизи, невинаги им се е удавало много добре. Сега се оказва, че те опитвали да направят и статуи. Те са направени от местния материал, както и всичко останало там. Те не са от мрамор, мрамор практически на Перперикон не се използва. Това е още един щрих към този суров и монументален вид, който е имал Перперикон през периода 3-6-и век.
- Какво може да очакваме догодина?
- Искам да кажа нещо много важно. Всички тези открития от обекти като Перперикон, Провадия–Солниците, Хераклея Синтика и Рациария са резултат от програмата за приоритетните обекти, която стартира през 2020 година и дава много добри резултати. Както виждате, цяло лято се говори именно за тези открития. Това показва колко е важно концентрирането на средствата в група приоритетни обекти, за да има в края на краищата ефект от нашата работа.
- Предстои да излезе новата ви книга. На каква тема е тя?
- Както винаги, аз пиша паралелно с разкопките. През есента на тази година завърших третия том от трилогията, която е като панорама на Второто българско царство. Първият том е посветен на великите владетели на Второто българско царство, а вторият разказва за аристокрацията. Сега ще излезе третият, който аз обещах на читателите, че ще го направя. Той разказва за всекидневието на хората от Второто българско царство. Има едно малко по-провокативно заглавие. Решихме книгата да се казва „Живот и смърт във Второто българско царство“. В нея читателите могат да разберат дори с какво са се хранели хората през Средновековието. Тази книга е много важна, а темата за всекидневния живот е модерна. В Западна Европа непрекъснато излизат такива книги за Античността и Средновековието. Такава книга излезе и за Сръбското кралство през Средновековието. Досега ние имахме само една книжка на Йордан Андреев от 1992 година. Всъщност имаше належаща нужда от такава книга. Темата е безконечна и сигурно имам някакви пропуски. Но все пак виждаме тази панорама на живота и всичко, което се е правило – от културата, войната, и епидемията и болестите до това къде и как са живели богатите и бедните и как е била устроена държавата. Трите тома общо като обем са над 2000 страници. Това ще бъде не само един справочник. Тя е научна книга, но в моя стил. Аз се старая да пиша така, че и научната литература да може да се чете от повече хора. Тези книги ще покажат нашето знание на новото от 2026 година за Второто българско царство.
- Кога ще бъде представена?
- Премиерата е на 12 ноември. Надявам се, както и в предишните години, да има голямо присъствие. Първите два тома се радваха на изключителна популярност и голям читателски интерес. Сега вече с третия том се надявам да дадем ясна представа за живота на обикновените хора през Средновековието.
Това е той:
- Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
-Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1976 г.
- През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
- Доктор на науките е с дисертацията „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
- Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
- Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Милена Димитрова
