- Г-н Геров, можем ли с вас да разбием мита, че децата на България са мързеливи, не искат да учат и не се интересуват от нищо? Такива ли са вашите наблюдения?
- Реално за мен този въпрос идва от всичките тези международни изследвания от типа на PISA, които ни насаждат мита, че сме неуки. Това е най-големият проблем, защото когато се коментират и преекспонират резултатите от тези изследвания, децата ни се чувстват адски демотивирани. Те виждат как все едно не се справят, без значение колко усилия са положили. Проблемът е, че статистиката обхваща цялата страна. Всички сме наясно, че не във всеки град и всяко село обучението е на ниво. В повечето села даже няма образователни училища, които наистина да могат да дадат добър старт на децата, което е жалко. Затова с брат ми се насочихме към тази професия, за да покажем, че както има талантливи и много мотивирани учители, които искат да помагат на новите и млади поколения, така също има и много умни, трудолюбиви и талантливи деца.
Без значение какви са статистиките, важно е как децата се справят, защото статистиките много пъти са манипулирани. Съответно ние не трябва само да си вадим изводи от подобни изследвания, а да надграждаме върху тях. Когато насаждаме убеждение, че учениците не могат да се справят с международни тестове и излизат неуки, им убиваме самочувствието. Това казвам и на нашите ученици – независимо че тестовете PISA са умопомрачителни, кажете вие как сте се справили? Детето отговаря: „Аз съм се справил доста доволно“. Аз казвам: „Тогава ти трябва да си горд със себе си, защото без значение как са се справили твоите съученици, важното е, че ти си се справил“. И това кара децата да се мотивират, защото те гледат общия модел. Не е честно и не е правилно да се твърди, че всички не са се справили и че масово не могат да решават такива тестове. По този начин едно дете, дори да е показало добри резултати, вижда, че расте в среда, в която никой нищо не разбира и то се демотивира и си казва: „Защо аз трябва да уча, след като виждам, че всички мои познати не се справят? В такъв случай аз съм над тяхното ниво и те няма да ме приемат впоследствие в нашия приятелски кръг. Нека поспра малко.“
Искам да отбележа, че за мен наистина децата ни са адски грамотни и знаят много. Нека съответно имат самочувствие, че са знаещи и можещи. Средата е едно от най-важните неща за тях, а също така и възпитанието, което им се дава от родителите. Когато един родител насочи детето още от ранна възраст да чете, да работи, дори ако щете да разказва как е минал денят му, което много родители в днешното забързано време пропускат да направят, то получава летящ старт. По този начин децата наистина показват умения, които даже родителите им може да не очакват, че те притежават. Децата на България за мен са едни от най-талантливите и наистина много интелигентни представители на младото поколение. Имам ученици от Брюксел, Франция. Те са българчета, но оттам аз съм запознат със средата на децата и учениците в чужбина. Мога да кажа, че програмата за учене на децата в чужбина е много по-олекотена, щадяща и наистина много по-поощряваща, така че децата да могат да бъдат мотивирани бързо, да могат да видят, че получават веднага, както се казва, обратна връзка от учителя, че се справят. Това ги мотивира и наистина може би е показно защо тези държави са икономически по-развити от нас, просто защото нашият модел на работа е малко по-различен.
Борис Геров в час
- Сега, когато сте от другата страна - вече се занимавате и с преподаване, в коя възрастова група се наблюдават най-много дефицити?
- Най-много дефицити започват може би в тийнейджърската възраст, след 7-и клас. Тогава на децата започва да им липсва желанието. Те вече са изморени и се предават, преди да са влезли в боя, както се казва. Тази демонстрация се показва и в резултатите от изпитите. Тогава децата се демотивират и спират да учат, защото те си казват, че вече тежкото мина.
- Вероятно това има общо и с родителските амбиции детето да влезе в най-елитната, най-престижната гимназия и натиска, който се упражнява върху учениците. Много хора си казват: „Труди се, влезе в желаното училище, нека сега си почине“.
- И после идват резултатите в десети клас, когато се установява, че на децата им липсват базови знания от математиката в осми, девети и десети клас, защото те са се отказали да учат още в седми клас, когато големият товар – матурата, е минал.
- Казвате, че им липсват базови знания по математика. Веднага някой ще ви опонира и ще попита за какво им е тази математика в живота, в крайна сметка не всички са ориентирани към точните науки, защо трябва да са под общ показател?
- Много обичам да отговарям на по-големи деца, които ми задават този въпрос. Преди да кандидатствам в НПМГ, аз исках да ставам художник. Родителите ми казаха: „Бо, художник къща не храни, така че си разгледай малко интересите и виж какво можеш да направиш с живота си. Това може да ти остане като едно много хубаво хоби, което можеш да го практикуваш в ежедневието си и в свободното време“. Не мога да не призная, че аз също съм си мислил, че много от предметите няма да ми трябват в живота, но от днешна гледна точка всъщност бих казал, че всеки един от тях, без значение дали математика, български или друго, развива общата култура на детето. Това впоследствие му дава старт и скок в живота, за да може да излезе от масовката.
Има много млади хора, които не са запознати с обстановката около нас. Не бих казал, че децата са неграмотни или пък незнаещи, просто те имат липса на интерес да научат нещо ново, защото подходът на много учители и педагози е еднакъв. Те са изморени от цялата ситуация и нямат мотивацията да работят. А тази липса на мотивация пък се предава и на децата и води до нежеланието им да научат нещо ново. Иначе математиката е важна, защото тя е навсякъде около нас, без значение дали ще станем дизайнери, архитекти, журналисти или нещо друго. Математиката ни заобикаля, дори да се опитваме да я пренебрегваме. Тя ни учи още от ранна детска възраст по дисциплиниран начин, с ред, с логическо мислене да можем да навържем една задача така, че по най-бързия и лесен начин да стигнем до нейното решение. Това казвам и на децата: „Без значение дали ти ще станеш математик, инженер, архитект или каквото и да е друго, теб уравнението в математиката те учи, че ти трябва да стигнеш по рационален и логически начин до нещо, което съответно да опрости това уравнение, така че да намериш отговора и корена на уравнението“.
- Математиката е точна наука и при нея няма много нови неща и промени, но българският език, който в момента се изучава, и произведенията, включени в програмата, като че ли са доста „вехти“ за мисленето и лексиката на децата ни. Езикът на тези творби им е непонятен. Не трябва ли да се мисли и в тази посока?
- Знаем, че един език може да се изменя постоянно - жаргонно и по начина, по който разговаряме вкъщи и с приятели, съученици, в битовизмите. Но тези произведения, макар и доста сложно написани с тогавашните жаргонни изрази и словосъчетания, са изключително важни. Децата просто не вникват в самия смисъл на произведението и мъката, която са изпитвали повечето автори по времето на османското робство и след него.
- Какво правите в школата, която ръководите – смилате учебния материал на децата или се опитвате да провокирате интерес у тях, за да прочетат задължителните произведения, върху които държат матура и да вникнат в тях?
- Разбира се, че се опитваме по най-лесен начин да докоснем детето с материята, която преподаваме. Аз съм учител по математика, затова давам пример именно с нея – ние не използваме, особено в началото, математическите термини, които децата не ги разбират. Аз им обяснявам по най-елементарен начин нещата така, че дори дете, което никога не се е занимавало сериозно с математика, да ги разбере. Защото когато едно дете разбере същинската част, без значение с колко елементарни думи е обяснена дадена теорема или уравнение, то вече може да я разбере и с трудната терминология. Аз смятам, че ако по този начин се подходи и в училищата, нещата да се обясняват на децата не с твърденията, описани от професори и изтъкнати математици, ще има много повече желание у тях да разберат материята. Не казвам, че описанията са неправилни, напротив, те са чудесни, но са за много по-възрастна аудитория от десетокласниците, да кажем.
- Как стои въпросът с гениите? Завършила съм музикално училище и мога от лични наблюдения да кажа, че повечето от връстниците ми, сочени за такива, като че ли прегоряха. Не е ли същото и с тези десетки медалисти по математика, физика, химия, които носят медали и впоследствие нямат чак толкова гениални успехи?
- На децата гении им изгаря не точно моторът, а по-скоро желанието, защото те навлизат в една среда, в която наистина може би след седми клас развитието им спира и те искат да си починат. Когато спреш да развиваш едно такова дете гений, то застава на едно ниво и свиква със спокойствието, с ненатовареността, с ежедневието, свиква със своите приятели и съученици, които нямат неговите дадености и талант и започва да си казва, че няма защо да бяга от тази рамка, защото, ако го направи, може да не бъде приет в тази приятелска общност.
- Изкуственият интелект е несъмнено удобство, но в същото време ще обезсмисли много професии. Учителската сред тях ли е?
- Изкуственият интелект може да е колкото и развит, да има и своите грешки и проблеми. Много деца го ползват за писане на домашни. Снимат задачата или теста и искат решения, без обаче да влагат някаква мисъл в това, което ИИ им дава. Те го записват с убедеността, че това е напълно верен отговор и изобщо не се замислят, че понякога изкуственият интелект се нагажда по предишни въпроси и отговори, които е давал и може да даде тотално грешен отговор, без той самият да влага умисъл в това.
- Заплаха ли е за точните науки изкуственият интелект?
- Това, което мога да кажа, е, че той може да допринесе за точните науки, но не и да ги замени. Не можем също така да кажем, че след 50 години изкуственият интелект ще преподава на нашите деца, защото за тях е много по-лесно да имат жив контакт с някого, който да ги следи, насочва и насърчава. Това е и което свързва преподавателите със семейната среда. По времето, когато аз съм учил, преподаването беше свързано основно с жени. Сега това вече не е така, но наистина е важно за един първокласник или второкласник да види насреща си една усмихната дама, която свързва с някого от семейството си – с майка, баба, сестра. Ти се доверяваш на този близък човек. Когато се говори, че изкуственият интелект ще замени много професии, както вече и става, той не може да е заплаха за професии като учителската, защото децата няма да имат това доверие, каквото имат към човека.
- Вие имате ли такъв мотиватор в училище, за когото да си спомняте с благодарност и днес, някой, който да ви насочи именно към учителската професия?
- Реално най-голямата ми мотивация са моите майка и баба. Също така баща ми е допринесъл много за моето семейство, сестра ми – ние сме едно голямо семейство. Баба ми е бивш директор на детска градина и тя наистина ни е показала колко може да даде учителят на децата. Ние с брат ми, с когото сме близнаци, дължим много именно на нашето семейство. Имахме и много учители, които са ни направили впечатление и ние взимаме от техните практики и методи на преподаване и ги прилагаме в нашата работа днес.
- Учителската професия известно време беше пренебрегвана, но напоследък като че ли има подем и все по-млади хора се ориентират към нея. Част от тази вълна ли сте? Не ви ли плаши изхабяването след време?
- Тази професия е действително много изхабяваща, ако учителят дава всичко от себе си. Когато един учител е мотивиран, без значение какво ще му коства това, дори осем часа да е плътно на работа всеки ден, той е толкова ангажиран да мотивира децата, че не се усеща кога настъпва умората. Много хора си казват, че това е лека професия, но когато застанеш на учителската катедра и виждаш срещу себе си едни деца, които искат да научат нещо ново и трябва да ги запалиш, цялото ти въображение и старание е насочено натам. Всеки ден трябва да даваш нещо ново и в същото време да затвърждаваш старите знания, за да бъдат упражнени, научени и запаметени качествено. Казвам на учениците нещо, на което са ме учили и моите родители – не трябва да учим наизуст, а да учим логически, така че да можем да правим тези връзки, които наистина да ни насочат към новото, да ни дадат онези основи, върху които да надграждаме една къща, така да се каже.
- Как решихте да направите собствена школа?
- Още след като завършихме Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, аз и брат ми започнахме да търсим стажове за IT сферата. По това време изобщо не сме се замисляли да бъдем учители. Влязохме във Факултета по математика и информатика с идеята да ставаме софтуерни инженери или да завършим компютърни науки и да навлезем в IT сферата както нашата сестра. Впоследствие забелязахме, че още когато навлизахме в тази среда, тя беше доста пренаселена. В момента всички виждаме, че доста хора си търсят работа, а няма в момента, защото пазарът наистина се засити. Ние наистина се пробвахме с брат ми като „джуниър специалисти“, но паралелно с това започнахме да работим в една школа в столичен квартал, тъй като там търсеха учители.
Брат ми Сава започна първи да преподава и ми каза: „Борисе, ела да пробваш и ти, наистина ще ти хареса, готино е.“ Още след първия урок бях много ентусиазиран, защото видях желанието на децата насреща да знаят повече. Усещането да видиш детското нетърпение и желание да те види, да научи нещо ново, да те чака на вратата, е неописуемо. Наистина това мотивира най-много учителите – когато виждат насреща си деца, които искат да учат. А за да искат да учат, трябва да използваме правилните методики за работа, за да ги накараме да се интересуват, да са любопитни за още и още нова информация. Работихме две години и в тази школа, и в IT сферата. След даден период от време предложих на брат ми да направим и ние нещо свое. Аз смятах, че ще можем да се справим. Той беше доста несигурен в това мое решение, но аз му казах: „Аз мисля да го направя. Ти ще участваш ли?“. Той се съгласи с мен и аз напуснах IT сферата и школата и започнахме да развиваме нашата. Почти две години се развиваме прекрасно, децата идват с адски голяма мотивация, а най-важното нещо е, че почти нямаме свободни часове.
Борис и Сава Герови
Това е той:
- Роден е на 29 април 2002 г. в София
- Има брат близнак – Сава
- Завършил е НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ с профил математика и немски
- Записва Факултета по информатика и математика към СУ „Св. Кл. Охридски“ с компютърни науки, презаписва „Педагогика“ отново в СУ, като в момента е задочно обучение
- През 2024 г. с брат си създават "Таурус-Акадeми", специализирана в провеждането на индивидуални и групови уроци по математика, както и по български език и литература (БЕЛ) за ученици от 1-ви до 12-и клас
Кристи Петрова
