- Г-жо Ганева, как направихте изследването за инфлацията от 1750 г. до 2020 г.?
- Екипът ни е скромен. Състои се от доц. Мартин Иванов, доц. Калоян Ганев и аз. Ние нямаме асистенти за изследователска дейност, не разполагаме и с финансиране. Този научен проект е изцяло по наша инициатива и е финансиран от нас самите. Отдавна имаме нужда от такъв ценови индекс, защото не можем да сравняваме цени, стойности и бюджети във времето, ако нямаме един такъв индекс, който да свързва различните политически и икономически периоди. Стартирахме работа почти преди 2 г., като в началото не си давахме сметка колко усилия и време ще отнеме. От Освобождението насам има официална статистика за цените и домакинските бюджети. Най-големите затруднения идваха от това, че по-трудно се намират методологиите, които са ползвани в различните исторически периоди и които са необходими за обединяването на публикуваните индекси. Запознахме се с тези методологии и успяхме да изведем един консистентен сравним времеви ред за ценовите изменения с индекс, който съответства на днешния индекс на потребителските цени. Но по-трудното беше да проучим и изследваме наличните архиви в регионалните музеи, Народната библиотека и Държавния архив. Има едни много интересни документи – търговски тефтери, които са били поддържани от български търговци и които са се запазили през вековете. На практика доц. Иванов лично се ангажира с тази тежка задача, обиколи цялата страна, за да провери има ли запазени търговски тефтери и да ги снима, за да ги обработим впоследствие като информация.
- Колко бяха?
- Към 1100 търговски тефтера. Така че може да се каже, че каквото е налично, беше покрито в голяма степен, да речем на 99,5%. Това определи и стартовата година. Първите цени, които успяхме да намерим, са от 1750 г. Оттогава до Освобождението в сметките ни влизат около 46 000 цени. Използваме прилаганите днес подходи за измерване на инфлацията, за да конструираме с тези данни един индекс, който да ни покаже как се е променял животът на българите поколение след поколение.
- Каква беше вашата методология и какво влезе в потребителската кошница?
Стъпихме на съвременната методология, която се прилага в ЕС, както и от почти всички държави в света. Кошницата, която конструирахме, беше много по-малка от тази, която използват националните статистически служби. Избрахме 20 стоки, които през тези почти 3 века са били основна част от потреблението на българина. Едва през последните десетилетия те намаляват като тегло в общата кошница, въпреки че може да се каже, че дори днес един голям процент от потреблението отива точно за тях.
- Кои са тези стоки?
- Хляб, сирене, кисело мляко, ориз, боб, месо, зехтин и слънчогледово олио, зеленчуци и плодове, захар, сол, вино, ракия, тютюн, цигари, платове, свещи, газ, кафяви въглища, вар, цимент, транспортни услуги, като стартираме с коларски, впоследствие минаваме на жп транспорт, сапун, овес. Общо взето, това е кошницата, която се оказа, че обяснява сравнително прецизно ценовата динамика.
- Към каква парична единица приравнихте всички стойности?
- Използвахме условен лев, защото на практика преди Освобождението на територията на България циркулират няколко валути и не е толкова лесно да се премине от тогавашните парични единици към съвременни. Друго интересно е, че у нас дълго време не се е ползвала метричната система. Така че, за да може да сравняваме цените, ние трябваше да осигурим еднакви измервания на количествата. След Освобождението нещата са по-лесни, защото основната валута е лев. Затруднения има за периода след идването на комунистическия режим, защото тогава се осъществяват няколко парични реформи. Своеобразна смяна на валутата имаме и в годините на прехода – деноминацията през 1999 г. Така че за да можем да сравняваме всички тези цени, трябваше да приведем всичко към една валута.
- Какъв е индексът на потребителските цени от 1750 г.?
Когато казваме колко пъти са скочили цените, е хубаво да си дадем сметка, че става дума за много голямо икономическо развитие. И няма как скоковете да не са значителни. Скокът на цените е в стотици хиляди пъти, но това не бива да ни стряска. Тръгнали сме от ниски нива, от едни затворени фрагментирани местни пазари. Когато сме се развивали и отваряли като икономика, цените номинално са нараствали.
- Каква е стойността на един лев от 1750 г. сега?
- Близо 74 днешни лева. Тук са изчистени ефектите от деноминациите, за да можем да си го представим по един много по-разбираем начин.
- Кои са най-поскъпналите стоки в потребителската кошница на българина?
Тютюнът е поскъпнал заради акцизите. Той е бил много достъпен по време на комунистическия режим. По време на Втората световна война реалната му цена е била висока. Преди това е бил относително достъпен за българите, макар те да не са имали навика да пушат толкова много. Алкохолът поевтинява след прехода и става все по-достъпен за българина. Другото интересно е, че за българина е било почти невъзможно да пътува до появата на железниците. Коларският транспорт е бил толкова скъп, че българите почти не са се придвижвали и са избягвали да отделят такива средства в бюджета си. След въвеждането на жп транспорта цената на транспортните услуги спада десетина пъти и това променя начина на живот на населението. Транспортните услуги при социализма са на най-ниска реална цена. В годините на прехода те стават по-скъпи, но за сметка на това свободата на придвижване е много по-голяма.
- Как стоят нещата при основната стока в потребителската кошница – хляба?
- Самите ние останахме изненадани. Реалната цена на хляба през всички тези 270 г. варират в много тесни граници. Разбира се, колебания в реалната цена има. Тя скача по време на войни и в годините след войните, но като цяло може да се каже, че хлябът е относително еднакво достъпен през повечето периоди.
- Повечето хора са убедени, че по време на социализма всичко е било много по-евтино.
- Не е така. Ние също останахме силно изненадани. Цените на храните стават много по-достъпни след влизането в ЕС. Тогава се забелязва осезаема смяна на потребителския модел на населението за първи път. Векове наред българските домакинства са давали почти половината си доход за храна. Едва в навечерието на присъединяването ни към ЕС този дял пада под 40%. Днес варира около 30%, макар че точно в момента (в края на 2022 г.) този дял може да е скочил малко. Делът на разходите за храна в домакинския бюджет е индикатор колко икономически развито е дадено общество. Така че само фактът, че делът на разходите за храна пада с 10-15 процентни пункта от края на социалистическия период до днес, показва, че храните стават все по-достъпни. Ще дам конкретни примери. Килограм бял хляб през 1985 г. е струвал 40 ст., които съответстват на 2,40 лева през 2020 г., а днес – да кажем на 2,50 лева. Но на практика през 2020 г. средната цена на хляба не е била 2,40, а 1,65 лева. Това означава, че цената му е била с 1/3 по-ниска в реално изражение от онази, която сме плащали преди. Станал е по-достъпен. Но много хора усещат промените като негативни. Ние стартирахме анализ на реалните доходи за целия този период, но сме още в началото. Все пак мога да споделя защо според нас много възрастни хора изпитват чувство на социална несправедливост и ощетеност от годините на прехода. Веднага ще дам пример с пенсиите. През 1985 г. размерът на средната пенсия е бил 91 лв. През 2020 г. това би се равнявало на 550 лв. Да, но тогава средната пенсия е била по-ниска – 437 лв. Веднага виждаме как средно статистически съсловието на пенсионерите живее с по-ограничени доходи, отколкото в средата на 80-те. Може би това обяснява част от тези нагласи към периода. Реалните заплати обаче са по-високи спрямо 1985 г. Тогава средната заплата е била 197 лв. Това се равнява на 1190 лева през 2020 г. Заплатата тогава обаче е била 1391 лв. Но не във всички сектори работещите взимат по-високи заплати. Например в сектор „Култура“ заплатите са по-ниски в днешни пари спрямо средата на 80-те. Тоест хората от културата определено са ощетени. Работещите в сектор „Здравеопазване“ и „Образование“ са по-добре. А тези в сектор „Финанси“ – средно 80% по-добре, без да вземаме под внимание разликите в тогавашното и днешното заплащане на ръководителите. Изводът е, че като цяло средно статистически е налице подобрение.
- Колко би струвала в днешни пари битовата техника при социализма?
- Цената на съветски цветен телевизор в края на социалистическия период е била 950 лева. В днешни пари това се равнява на 5000 лева. Това означава, че цветният телевизор е много по-достъпен сега. Разбира се, тази достъпност се обяснява от технологичното развитие, конкуренцията и пр. Автоматичната пералня е струвала 620 социалистически лева. Тези пари съответстват на 3200 лева днес, а днешната цена на автоматичните перални е много по-ниска. Електрическата печка „Мечта“ е струвала 175 лева, това се равнява на 900 лева. Хладилникът „Мраз“ е бил 195 лева, което съответства на 1000 лв. днешни пари. Новият автомобил „Москвич“ в днешни пари би струвал 33-34 хил. лв., без да отчитаме разликата в качеството и дългото чакане.
- Може ли да дадете примери и с хранителните стоки?
- 1 кг краве сирене е бил 2,60 лева, което през 2020 г. се равнява на 16 лв. Олиото е струвало 1,60 лв. Това е еквивалентно на почти 10 лв. днешни пари, а средната му цена през 2020 г. е била 2,40 лева. Така че олиото е 4 пъти по-достъпно. Дори със сегашните нараствания на цената тя е далеч по-ниска от наблюдаваната през социализма. Като цяло населението живее по-добре. В историята, документирана през последните три века, средностатистическият потребител никога не е достигал такива равнища на потребление.
- Кое обаче е било по-евтино?
- Билетчето за градския транспорт е било много по-евтино. Тогава то е струвало 6 ст., което се равнява на 40 ст. през 2020 г. Но е важно да се каже, че цената на горивата през онзи период е била преференциална. Отделно днес нямаме онези субсидии за транспортни услуги, които са били прилагани от централното планиране. Между другото това задържане на цените (през социалистическия период) на най-необходимите стоки и услуги е имало своята цена. В самия край на социалистическия период статистиката започва вътрешно неофициално да мери инфлационните процеси. Виждаме, че в края на 80-те инфлацията е вече значителна. Голямата инфлация в началото на прехода, която преживяхме, се дължи именно на либерализацията на пазара, спирането на контрола на цените, отприщването на цялото това огромно ценово напрежение. Това са първите инфлационни удари. Вторите са от средата на 90-те.
- Сегашната висока инфлация как изглежда на фона на последните три века?
- Скромна за инфлацията, която преживяхме в средата на 90-те. Инфлацията в средата на 90-те е шокова, няма паралел в историята. Далеч сме от тези инфлационни процеси. Другото интересно е, че онази инфлация не само е най-високата в историята ни, а и се е случила за много кратко време.
- Каква е била инфлацията през прехода?
- От 1989 до 2020 г. по нашия индекс цените са скочили около 3800 пъти. А по официалния индекс, но за малко по-кратък период, нарастването е над 5000 пъти. Най-хубавото на този тип историческия изследвания е, че ни дават дългосрочната перспектива и позитивна нагласа. Ние сме се справили с далеч по-трудни обстоятелства и сега ще се справим. Между двете световни войни цените скачат 48 пъти например.
- Значи може да се каже, че ударът по джоба на българина е по-голям през прехода?
- Да, това може да се каже, като този удар се случва преди всичко през 90-те години на 20-и век. От 1996 до 1997 г. цените скачат 6 пъти и половина само за една година. Тогава, в началото на 1997 г. имаше два месеца, в които инфлационните процеси бяха много по-интензивни и шокови.
ТОВА Е ТЯ:
Завършила e Софийския университет, бакалавър по икономика, магистър по статистика и иконометрия
Доктор по икономика, специалност “Статистика и демография“
Започнала работа като преподавател в Стопанския факултет на СУ през 1999 г.
Ръководител на магистърска програма по приложна иконометрия и икономическо моделиране
Родена е в Монтана
София Симеонова
