- Г-н Бакалов, с какви чувства се връщате към 16 октомври 2016 г., когато приземихте на летище София най-големия пътнически самолет в света „Еърбъс А380“?
- Имам много, много прекрасни спомени, които ще ми останат за цял живот. Още повече се радвам, че хубави спомени имат и хората, които пряко или през медиите са наблюдавали това историческо кацане, което не се повтори повече в тези 10 г. Това, което най-много ме радва, е, че има много хора, които по онова време са били младежи или деца и които се свързват с мен и казват, че заради това кацане и аз съм бил причината те да започнат да мечтаят за кариера в авиацията. Ако съм успял да помогна на един младеж да помечтае, то тогава моята мисия е изпълнена. Това е най-силното, което чувствам. Най-вече това, че сме успели да вдъхновим млади хора да поемат по пътя на авиацията. И да повярват, че щом Марио може да си изпълни мечтата, то и всеки един друг може.
- Как ще отбележите 10-годишнината?
- Летище „Васил Левски“ – София, ще направи малък ивент, в който аз ще участвам. На този ден, на 16 октомври, ще летя за София като екипаж със сутрешния полет. Аз ще се приземя отново, макар и с друг самолет. След моето приземяване се организира събитие среща с деца от 12- до 19-годишна възраст. Първият час ще бъда аз, а след мен ще бъде този пилот, който направи световния рекорд – Николай Калайджиев. Така че ще има едно вдъхновяващо мероприятие на летището.
- Каква е съдбата на този самолет, с който кацнахте тогава?
- За съжаление този самолет, който носеше името на града Токио, по моя последна информация не лети повече. Знаете, по време на пандемията всички 14 такива самолета, които имахме тогава, бяха заземени. Даже се говореше, че повече никога няма да бъдат реактивирани. Хубавото обаче е, че те бяха реактивирани след пандемията. Тоест тази съдба, че никога повече няма да летят, не се реализира. От тези 14 осем летят отново. Само че не са базирани вече във Франкфурт, а в Мюнхен. Очаква се, че ще летят още години. Но специално този, който приземих в София, е част от тези шест, върнати на „Еърбъс“.
- Каква е разликата за един пилот да управлява най-големия пътнически самолет и някой по-малък?
- Да започнем с техническите разлики. Един „Еърбъс А320“, с който обичайно летим из Европа, тежи 60 тона. А „Еърбъс А380“ тежи при излитане 560 тона. Виждате, че това е близо 10 пъти повече, това е една огромна маса. Второ, „А380“ е на два етажа с четири, а не два двигателя. Имате 520 пътници на борда – колкото едно средно българско село. Самолетът е по-голям от футболно игрище. Зареждаме го с над 300 000 л керосин. Висок е 24 метра – колкото осеметажна сграда. Трябва по-дълга писта, обслужване от земята, което може да се справи, бързо зареждане. Тоест от техническа гледна точка има предизвикателства. А от чисто емоционална гледна точка имате отговорността за 520 души плюс 24 души екипаж. Тоест имате огромна отговорност, която е някъде в главата ви като пилот. А и има едно специално чувство, като знаете, че управлявате най-големия пътнически самолет в света.
- По-трудно ли е да се управлява такъв голям самолет?
- Философията е такава, че трябва да съберете известна доза опит, за да управлявате такъв голям самолет. Смята се, че е по-предизвикателно, изисква повече умения и опит. Затова не може най-млади пилоти да го управляват, трябва да се мине по известен кариерен път.
Като започне бордингът, виждаме колко хора влизат в този самолет. Става ни ясно каква е отговорността. Разбира се, като всеки един пилот ние си вършим работата, независимо дали са 100 или 500 души на борда. Но чувството е малко по-специално.
- Как се промени вашият професионален живот през последните 10 г.?
- Когато започна пандемията, всички мои колеги, които имаха бревет за този тип самолет, останахме на земята. Защото бяха заземени всички „А380“. Когато един пилот не лети известно време, не управлява даден тип самолет, за който има лиценз, ако не направи три кацания в рамките на 90 дни, той губи този лиценз. За съжаление точно това се случи с всички нас през април 2020 г. Аз и моите колеги, които имахме право да управляваме този тип самолет, бяхме на земята за повече от 2 г. Когато отново беше реактивиран „А380“, но не вече във Франкфурт, а в Мюнхен, всеки един от нас трябваше да се преквалифицира за друг тип самолет. Тогава аз се завърнах отново на европейските полети, на „Еърбъс А320“. И от 3 г. летя като единствен български капитан в моята авиокомпания с това семейство самолети. Това ми дава възможност да съм всеки месец, а някой път два пъти в месеца, в България. Защото имаме редовни полети от Франкфурт за София. Но работата е по-различна. На дългите полети сте два-три дни на дадено място и след това летите обратно. А тук правим по няколко полета на ден – по два, три, четири, до пет. Това е четири-пет дни подред. Като всяка вечер преспиваме на различно място в Европа. Така че от три години това е моята работа. Промени се коренно. Влекат ме дългите полети, така че силно се надявам, че в някакъв момент в най-скоро време отново ще летя на дълги разстояния. Имам две възможности за това – едната е на „Боинг 787“, а другата - на „Еърбъс А350“, който се води най-модерният в момента самолет на пазара.
- Защо ви влекат дългите полети?
- Те ми дават възможност да бъда на едно място малко по-дълго. Дестинациите са често екзотични и топли, а аз не съм голям фен на зимата. Има и друго. На късите полети, като се правят на ден три, четири, пет излитания и кацания, а именно те са моментът, в който трябва да бъдем най-концентрирани, това води до силно натоварване. Дългите полети ми дават повече време и свобода да разгледам нещо, а от друга страна – не са толкова стресиращи, защото имат по-малко излитания и кацания. Освен това сме трима пилоти, а не двама, и постоянно се редуваме, така че единият да може да си почива.
- Как се промени авиацията през този период? Пандемията ли беше повратната точка за промяна?
- Пандемията ускори едно развитие. Едно време се смяташе, че целият трафик ще се развива между големите градове в света. Говорим за метрополиси като Ню Йорк, Сан Франциско, Рио де Жанейро, Шанхай... Логично беше да се построи голям самолет, който може да превозва пътници между големите хъбове на света. Развитието обаче е друго. Освен големите летища има и много по-малки. И хората предпочитат не задължително да минават през големите метрополисни райони в света и съответно не са нужни толкова големи самолети. Другата тема е за керосина. Виждате в момента как са се покачили цените на горивата и всеки самолет трябва да бъде максимално ефективен. Всички самолети с четири двигателя изразходват много повече гориво. По-ефективно е да се лети с двумоторни самолети. Те са максимално ефективни и не изразходват толкова много гориво. Това е развитието в днешно време, че всички авиокомпании намаляват бройката на самолетите с четири двигателя.
- Кризата със скъпите горива в момента сигурно засилва тези тенденции.
- Абсолютно. Всеки един пътник го вижда с цените на билетите, които стават все по-скъпи. Има и трета тенденция – в авиацията се целим да бъдем с нулеви емисии до 2050 г. Не остават още много години дотогава Това означава, че всички производители на самолети и най-вече на двигатели трябва да измислят по-иновативни, по-зелени възможности за придвижване. Има и голям политически натиск да се лети по-икономично. В тази тенденция изобщо не се вписва самолет с четири двигателя, който изразходва 12 тона гориво на час. Така че бъдещето на тези големи самолети не е розово. Трябва да се мисли за алтернативни методи за придвижване – говори се за въглерод, за електрически самолети. Аз лично съм скептичен, че 2050 г. ще имаме беземисионно летене, но посоката е ясна – трябва да се изразходват ресурсите, които имаме, по-икономично и щадящо.
- Друга тенденция в авиацията е, че има недостиг на пилоти. Защо се получава така?
- Хората летят все повече и повече. Имаше един момент по време на пандемията, в който се смяташе, че авиацията няма да си възвърне този трафик, който е имало преди, но това се оказва грешна прогноза. Всъщност хората летят много повече отпреди пандемията и това изисква съответно повече от всичко – повече пилоти, повече самолети, повече персонал на земята, по-големи летища... От друга страна, по време на пандемията две трети от всички работещи в авиацията бяха на земята или бяха съкратени. Виждайки този лош опит, оттогава хората много по-трудно се насочват към професии в авиацията. Въпреки че им е интересно и вдъхновяващо. Съответно имаме недостиг на хора.
- Водите семинари за преодоляване на страха от летене. Те онлайн ли са или събирате хората присъствено в зала?
- Продължаваме с тези семинари, интересът е огромен. Забелязвам, че хората се интересуват много от всичко, свързано с авиацията. За съжаление, има много, много митове. Освен вдъхновение за младите имам и още една мисия – да информирам хората какво наистина се случва в авиацията с цел по-малко стрес, напрежение и тревога. С психолога Евгения Тенева правим повечето семинари онлайн, но има и присъствени. Направихме първия такъв присъствен семинар, сега на 15 ноември ще бъде вторият. Той ще се проведе в центъра на Института по въздушен транспорт в София, в който се обучават пилоти, стюарди и стюардеси. В реален кабинен тренажор правим евакуация с истински пързалки. Всичко се развива в реална обстановка. Участниците могат да преодолеят страха си, да видят, че в авиацията е помислено за всяко едно нещо. По този начин искаме да им намалим стреса.
- Има ли някаква универсална рецепта, която да ни помогне да преодолеем страха от летене?
- Хората не се раждат със страх от летене. Този страх се придобива. Хората си мечтаят да има една универсална рецепта, едно хапче, което да спре този страх. За съжаление нещата не работят по този начин. Може би най-важното е да приемем, че да се страхуваме е нещо човешко и нормално. Много хора се борят със страха и по този начин стават още по-чувствителни и още по-напрегнати. Което не е нашата цел. Нашата цел е да приемем, че се страхуваме, да разберем защо се страхуваме и какво можем да направим, че това зависи от нас. Това е един процес, не става от днес за утре. Първата крачка е приемане на това как се чувстваме. Няма смисъл да си казваме – няма от какво да те е страх... Тези типични изречения, които ни казват нашите близки, разбира се, добронамерено, но те не ни помагат. Трябва да разберем защо ни е страх и какво можем да направим. Ние като лектори можем да помогнем на хората сами да си помогнат. Важно е да се разбере и какво се случва на борда. Това е моята роля като пилот, а Евгения като психолог показва какво се случва в нашето тяло и в нашия мозък и как можем да повлияем благоприятно.
- Кой е митът в авиацията, който най-много ви дразни?
- Митовете са толкова много, но най-често срещаният е това, че хората веднага свързват турбуленцията с падане и тежка авария. Турбуленцията е въздух и нищо повече. Въздух, който неравномерно се движи. Представете си водата в морето, винаги има вълни, тя никога не е спокойна. Разбира се, турбуленцията може да бъде неприятно усещане. Но да я свързваме с това, че самолетът ще се счупи или ще падне, или има авария, това е абсолютен мит. Турбуленцията никога не е счупвала самолет, това никога не се е случвало в историята последните 30-50 г. Другото важно, което трябва да се каже, е, че когато имаме турбуленция, това не означава, че нещо в самолета се е развалило или имаме авария. Това е просто въздухът, който поради ветровете или облаците не се движи в пространството равномерно. И ние със самолета като лодка в морето минаваме през тези въздушни вълни. Това е един от основните митове, който постоянно се опитвам да обясня на хората. Има и митове, свързани с нас, пилотите, какви сме точно като хора. Хората често си представят, че сме като Том Круз в „Топ Гън“, такива едни безсмъртни смели герои, които рискуват живота си. Всъщност ние сме подбрани по такъв начин, че да бъдем емоционално стабилни хора, които запазват самообладание. Точно обратното на Том Круз. Пилотите сме доста консервативни хора, дори скучни на моменти. Хора, които никога няма да рискуват живота си - своя и на пътниците, за да покажат или направят нещо. Така че ние сме точно обратното на герои. Ние сме консервативни, обмисляме решенията, работим колегиално, със споделена отговорност. А между другото не сме и само мъже. В по-големите авиокомпании имаме до 10% пилоти жени. В бъдеще все по-често ще срещаме жени пилоти или дори цели екипажи само с жени.
- Когато пътувате като пасажер, преценявате ли как се управлява самолетът?
- Представете си, когато пътувате с автомобил и някой друг шофира, а вие сте на предната седалка като пътник. Някой път може да се опитате да натиснете педалите. Същото се случва и при мен. Аз лично като пасажер съм спокоен на борда, знам как колегите са обучени.
- Да поговорим за един от последните интересни случаи – опита за терористичен акт на борда на самолет на „Флай Дубай“. Авиокомпаниите какви мерки вземат за предотвратяване на подобни инциденти?
- Всички авиокомпании са задължени да обучават персонала си по отношение на мерки, свързани със сигурността на борда. Всеки екип минава през ежегодни тренинги и обучения точно по тази тема. Но повече нямам право да говоря.
- На много хора дори не им се струва достоверен разказът за това какво се е случило. Първо заради това, че е имало обикновен пътник, който е дръпнал щурвала. И второ – за това, че е имало двама пилоти на борда, които са поели управлението. Колко реалистично е това нещо да се случи?
- Втората точка с екипажите на борда е много реалистично. Постоянно имаме екипажи на борда, които се транспортират от различни точки там, където са нужни. Това се нарича dead head екипажи. Дори на нашите полети от Франкфурт до Мюнхен може една трета или една четвърт от всички пътници да са екипажи. На по-екзотични дестинации, съответно са по-малко. Ако има някакъв проблем с пилотите и ако има друг пилот, лицензиран за този тип самолет и не е пил алкохол, той не само може, а трябва да поеме контрола. По точка едно – колко реалистично е пътник да спаси самолета... Тук трябва да уточним, че той само за няколко секунди е дръпнал щурвала, ако това е вярно, което се пише. Малко ми е трудно да преценя това колко е вероятно. Бих казал трудно, но не невъзможно. Има доста хора, които активно се интересуват от авиация, гледат документални филми и т.н. Има и доста хора, които имат вкъщи симулатор и „летят“ сигурно повече от мен. Направили са педали, лостове, тяга... Така че няма да ме учуди такъв човек известно време да лети и контролира самолета. По този повод искам да кажа още нещо. Искам да направим един експеримент и да вземем, както се казва, човек от улицата, да го сложим в истински симулатор и аз от съседно място по радиостанция да му давам инструкции. Да видим, ако пътникът е влязъл в кокпита и няма пилоти и трябва да приземи този самолет, с инструкции от друг пилот, в случая от мен, дали би могъл да се справи. И това нещо искаме да го направим и да видим дали това наистина е възможно.
- Ваша ли е инициативата?
- Да, в момента си търся място, където да можем да го направим това нещо. Имам и кандидат-пилот, имам и снимачен екип, но трябва симулатор. Идеята е да пробваме с различни хора и с различни ситуации.
- В България ли ще бъде направен този експеримент?
- Да, това е моят план. Аз смятам, че е много невероятно човек да се справи. Но има няколко случая в историята с по-малки самолети, които хора са успели поне да ги стабилизират. Има един случай с „Хелиос Еъруейз“ над Гърция. Става декомпресия, пилотите припадат, но стюард с кислородна бутилка и с любителски лиценз се опитва да направи нещо. За съжаление, свършва горивото и самолетът се разбива около Атина. Въпреки това се смята, че ако е имало повече гориво, е можело и да успее. Така че има случай в историята, не е тотално невъзможно. Едно е да стабилизираш самолета, като в случая с „Флай Дубай“ – пътникът е дръпнал щурвала. То няма много опции – или го дърпаш, или го буташ. Не можеш много да сгрешиш. Той го е дръпнал, което е интуитивно и логично. И в рамките на 1-2 минути вече е имало пилот до него. Така че, така погледнато, не е чак толкова невъзможно.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е през май 1980 г. в Берлин
- До 1989 г. израства в София
- След като навършва 9 г., заминава за Вайнхайм, Германия
- Управлява най-големия пътнически самолет в света „Еърбъс А380“, с който каца на летище София на 16 октомври 2016 г.
- В момента е капитан на „Еърбъс А320“
- Работи за световна авиокомпания в чужбина
- Живее във Франкфурт, но често лети до София
София Симеонова
