0

- Проф. Рачев, в момента се намираме в сезона на мълниите. През последните две години имаше смъртни случаи след поразяване от тях в града. Това обичайно ли е?

- Това е малка изненада, защото градът е мястото, което е сравнително добре защитено по отношение на мълниите. Това е така, защото има една купчина метални стълбове, които държат контактната мрежа на трамваи, на тролеи, на улично осветление, на електропреносна мрежа, и те служат един вид като мълниеотводи.

ВНИМАНИЕ: Ето какво трябва да правим по време на гръмотевична буря! (ВИДЕО)

Въпреки това през последните няколко години имаше смъртни случаи. Спомням си двама млади мъже край Рибарица, които бяха излезли да погледат „фойерверките“ на мълниите, и там ги удариха. Имаше загинало пастирче, млад мъж и по-възрастен също бяха поразени в София някъде в междублоковите пространства.

Telegraph.bg

Общо взето, изненадващо е това нещо, защото повечето случаи обикновено са навън, сред дивата природа и сравнително на открито. Но пък в града честотата на хората е много по-голяма. Аз лично не знам да има някакво сериозно изследване за местоположението на хора, ударени от мълния, и респективно загинали от нея. 

- Има ли места, които са по-рискови за възникване на такива инциденти?

- Обикновено тежки инциденти се случват, когато имаме спортна проява на открито. 

СТИХИЯ: БРУТАЛНА ГРАДУШКА удари София! (СНИМКИ+ВИДЕО)

БУРЯТА В СОФИЯ: Мълния удари човек в столицата!

- Точно това се случи с 11-годишно дете от Русе, което беше ударено от мълния миналата година по време на футболна тренировка.

- Да. Обикновено в други страни това са голф, крикет, а в Северното полукълбо най-често е футбол. По време на мълнията в над 95% от случаите вали дъжд. Има и сухи мълнии, но масата са съпроводени с дъжд. Теренът представлява един невероятно голям проводник на електрическия заряд.

Мълнията може да падне в едната част на терена и да пострадат хора, които са отдалечени буквално на стотина метра от мястото, тъй като токът минава по мократа повърхност. Тогава и се наблюдава масово поразяване от мълнии, защото обикновено случаите са единични.

За съжаление обикновено този, който поеме първия удар, за него изходът е фатален. Ако някой до вас пострада, опитайте се да върнете живота му чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж, колкото и непохватен да е той. Това пак е по-добрият вариант, отколкото само да седите и да гледате.

- Какви трябва да бъдат действията ни, когато виждаме, че наближава гръмотевична буря?

- Нека да тръгнем от поведението на човека в градски и природни условия, защото едно е поведението на човека в полето, друго е в планината и трето е на морския бряг и във водата. Има някои общи неща, които трябва да са ясни.

Първо трябва да се знае, че България се намира в такъв район в Европа и климатът на нашата страна е свързан с проявата на мълнии много често. Те са съсредоточени през топлото полугодие и най-вече през месеците май, юни и първата половина на юли.

Това не означава, че активна купесто-дъждовна облачност, а тя е свързана с електрически заряд вътре в облака, не може да се наблюдава през септември, октомври или през ранните пролетни месеци. Имало е случаи на хубава буря през януари и през декември, но те са значително по-рядки в сравнение с този връх на гъмотевичната дейност през май и юни.

Винаги съм цитирал прословутото стихотворение на Пейо Яворов „Градушка“ отпреди повече от век. Градушката обикновено съпровожда купесто-дъждовния облак, а той винаги е свързан с мълнии.

Затова човек трябва първо да се ориентира къде точно става този електрически разряд на напрежението, тоест къде е тази мълния - дали е високо в небето между отделните части на облака, или вижда светлинната следа от мълнията, която е насочена от облака към земята. Когато светкавицата е между облаците, опасността е много по-малка. Тя рязко се увеличава, когато светкавицата и съответно мълнията са насочени от облака към земята.

Често се случва и обратното – електрическото изпразване да бъде от земята към облака, но то е толкова бързо, че на нас ни се вижда все едно че е от облака към земята. Тогава вече е опасно.

- Как да действаме, ако сме в градска среда?

- Обикновено тези прояви на мълниите, свързани с купесто-дъждовния облак, не продължават повече от 15-20 минути. Над 90-95% от случаите са с такава продължителност. Рядко продължават половин час или повече.

Ако се скриете в някой вход, влезете в някой магазин, не е страшно. След 10-15 минути гръмотевичната буря отминава, остава само дъждът. Ако сте вкъщи, не е за предпочитане да излезете на балкона или да отворите прозореца, за да зяпате. Серията от светкавици е много красива и интересна, но е опасна, когато сте навън.

Хубаво е, особено ако мълниите започнат да „падат“ близо до вас, да изключите всички електрически уреди и най-вече телевизора и хладилника, защото много често мълнията попада на електрическа мрежа, на някой трансформатор. По кабела може да гръмне телевизорът и някой друг уред. Понякога има сътресение на стъклата от звуковата вълна – това е този гръм, който последва електрическото изпразване. Мълнията в градски условия, когато сме навън, не е безобидна. 

- Какво да правим, ако бурята ни завари навън?

- Съвсем друго е положението, когато човек е навън. Най-опасно е, когато сте насред полето и във високата планина, където няма гора. Там практически сте незащитени. Започнат ли да падат мълниите около вас, първото нещо, което трябва да направите, е да изключите мобилния си телефон.

Най-добре е да извадите и батерията му, ако е възможно. Ако не – изключете телефона, за да не може позвъняването, този малък електрически импулс, който се получава, тъй като той непрекъснато е свързан с мрежата, да бъде спусъчният механизъм и мълнията да нацели точно него.

Тя винаги се старае по най-малкото съпротивление да свърже различните области - земята и облака, които са с различно електрическо поле. Едното е отрицателно, а другото положително. Хубаво е да се отървете от метални предмети по вас.

Например щеките и пикелът са острички и много лесно осъществяват този контакт между двете електрически полета, в резултат на което възниква и мълнията. Лошото е, че е мокро, а водата е отличен проводник на електрическия ток. 

- Къде да се скрием в планината?

- В планината, ако сте съвсем на открито и няма къде да се подслоните под някоя скала, хубаво е да намерите някое издигнато място с трева, да стъпите върху нея и да клекнете. Така ще заприличате на малка гъбка, а няма да стърчите като кол насред нищото и по този начин да осъществите връзката между отрицателното и положителното електрическо поле.

Когато човек е на село, в естествена природна местност, е хубаво да се скрие в гората. Там вероятността да те удари мълния е много по- малка – по-лесно е да удари някое дърво, но не точно това, под което сте вие.

Много е опасно, когато сте насред полето, да застанете под някое самотно дърво, оставено за сянка на синора между две земеделски площи. Много често това го има в Предбалкана, а там средната и високата планина предполагат развитие на купесто-дъждовна облачност, респективно и появата на мълнии.

Това самотно дърво много често служи като връзка за прескачането на електрическата искра на тази огромна светкавица. Ако сте под него, вероятно ще засегне и вас. Лягайки ниско долу, доколкото е възможно, вие създавате по-малка вероятност да осъществите връзката между отрицателните и положителните заредени полета.

Вероятността да падне мълния върху вас става по-малка. Колкото и куриозно да звучи на пръв поглед - да те удари в България мълния е с по-голяма вероятност, отколкото да спечелиш шестица от тотото. Макар че българското тото може да играе два пъти седмично, а мълниите да се срещат много по-рядко, човек по-често може да пострада от тях.

- Какъв е рискът, когато сме в кола?

- Няма страшно, когато сте в кола, автобус или друго превозно средство. Много често колата може да бъде поразена, най-вече антената, тъй като е тънка и стърчи малко над цялата останала повърхност и е идеалният спусъчен механизъм за прескачането на мълнията. Но когато сме в кола, нека да я наречем метална касетка, действа законът на Фарадей.

Това е така наречената клетка на Фарадей – токът протича по повърхността на метала, изгаря гумите и отива в земята. Вие ще се отървете с уплаха, силен шум в ушите и леко настръхнали коси, но при всички положения оставате живи.

В никакъв случай не напускайте автомобила. Излизайки от колата, вероятността да ви удари мълнията нараства няколко десетки хиляди пъти и то с летален изход. Обикновено светкавиците се движат със студения фронт и бързо отминават.

Така че не трябва да проявите безкрайно търпение. Обикновено отминават за 10-15 минути - във високата планина, на открито в полето или когато сте в кола. 
А ако има гръмотевична буря на морето и ни завари на плажа?

- На морето е още по-просто - прибирайте се веднага вкъщи, в бунгалото, в хотела, в колата. Ако искате да ви удари мълния, най-хубаво е да влезете в морето и да започнете да си плувате.

Главата действа като шамандура и е чудесно място, което мълнията си харесва на фона на сравнително равната морска повърхност, макар че тогава е малко по-бурно. Ако сте вътре в морето, вероятността да ви нацели точно по главата е няколко хиляди пъти по-голяма.

Затова се приберете на сухо в колата и изчакайте бурята да свърши, за да си плувате, ако искате, докато вали дъжд. Това е много хубаво изживяване. 

- Какво представляват така наречените кълбовидни мълни?

- Много са редки случаите на кълбовидна мълния. Това е плазмен поток в едно жълто-синкаво кълбо плазма, което се държи по много странен начин и издава съскащ звук. Доста опасна е в края на живота си, когато изведнъж гръмва и нищо не остава от нея.

Странното е, че понякога се движи по кабелите и въобще е едно явление, което трудно се описва, защото не е достатъчно изучено, защото е рядко и няма как да го вземеш в ръце или да го заведеш в лабораторията. Просто ще трябва да го изследваш на място, а тя съществува обикновено няколко минути и много рядко повече от 10 минути.

Това е той:

Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

Автор е на десетки научни статии и трудов