- Г-н Матев, какъв месец май да очакваме?
- Гледано от днешна гледна точка, май ще продължи колебливата тенденция на март и април, т.е. очаква ни често променливо време - със смяна на слънчеви и топли дни с хладни и дъждовни такива. Това лице на май ще го видим още в самото му начало. Месецът ще започне с температури малко под климатичните норми. Максималните на 1 май ще са от порядъка от 15 до 22 градуса, в най-топлите места до 21-22 градуса. Облачността ще е разкъсана, ще намалява преди обед до слънчево, а повече облаци се очакват в следобедните часове. Тогава на места, най-вече в Рило-Родопската област и около планините за кратко ще превали и прегърми. Впоследствие тенденцията е за по-голяма неустойчивост на атмосферата, а в средата на първото десетдневие на много места в страната ще има превалявания и прегърмявания, температурите относително ще се понижат. След кратко подобрение през периода 7-9 май в началото на второто десетдневие отново има голяма вероятност за следобедни превалявания и прегърмявания, но температурите вече ще са по-близко до обичайните, което означава максимални стойности от порядъка на 19-24 градуса.
- 6 май ще бъде ли подходящ за парада на Българската армия?
- Гледано от днес, нещата изглеждат малко по-стабилни. По-голяма вероятност има за валежи на 4 и 5 май, а на 6-и ако вали, ще вали на по-малко места. Температурите ще са с приятни стойности - 15-22 градуса. Дотогава има доста време и твърде вероятно с оглед на пролетното променливо време да не стане точно така, както говорим.
- 24 май ще бъде ли типично дъждовен?
- Чисто теоретично, ако трябва да говорим, по-стабилно е времето между 15 и 20 май. Тогава температурите често достигат и надхвърлят 20 - 25 градуса. Последната четвъртина на месеца или от 22-ри до края на май обикновено над страната се създават условия за краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури и особено интензивни са тези валежи около абитуриентските празници, не само за да развалят празника им, а по-скоро за да им върви по вода в живота.
- Може да е „Гръм в рая“?
- Встрани от шегата, последната седмица на май и първите две седмици на юни са най-валежните през цялата година за голяма част от страната. За това не случайно последните дни на май са изпъстрени с чести превалявания, придружени от гръмотевици, не са изключени и по-интензивни извалявания, има и градушки. В отделни години валежите са толкова интензивни и чести, че има и наводнения. Надявам се тази година да избегнем този сценарий. Гледан от днес, дотогава трудно може да прогнозираме какво би станало.
- Може да кажем, че май е многолик, така ли?
- Да, в това отношение мога да ви върна в далечната, гледана от днес, 1991 година, когато на 24, 25 и 26 май става толкова студено, че на 26-и сутринта в Самоков и Габрово има снежна покривка, и то не пренебрежима, ами в порядъка на 10-20 см. Сняг тогава превалява и в София. Май наистина може да бъде месец с много лица. Въпреки тези снежни изпълнения те са твърде редки в историята, по-чести са някои дни, през които температурите достигат до 36-38 градуса. Май дава заявка, че все пак предстои лято. Има години, в които морската вода се затопля толкова много, че краят на май е подходящ за първи морски преживявания. Тази година заради студеното време през април и сравнително ниската температура от порядъка на 10-12 градуса едва ли ще се стигне чак до толкова комфортни стойности. По-вероятно е в края на май да става за море, отколкото да има снежни изпълнения.
- През март и април видяхме спорадични снеговалежи, макари без натрупване, но все пак?
- Априлският сняг не е чак толкова необичайно нещо. По-необичайно беше, че през април едва ли не имаше повече зимни усещания, отколкото през януари, когато трябва да бъдат. Необичайна беше топлата зимата, а не толкова, че пролетта е така колеблива до момента.
- Предварителните карти за новия месец показват редки валежи и топли дни, може ли да им вярваме?
- Тези карти, които гледат всички, се менят на всеки 6 часа. Днес може да гледаме едно, а утре да е съвсем различно. Ако се гледа по-детайлно на нещата, май, поне към този момент, ще бъде с температури около нормата. Далече е за по-детайлна прогноза, но по-скоро вероятността е да имаме повече по-топли дни от обичайното, отколкото по-студени, но това ще се случи след 10 май.
- И преди да дойдат дъждовете около абитуриентските балове?
- Да, но аз лично се радвам, когато идват, защото това е обичайна черта на нашия климат и ако не дойдат, означава проблеми за земеделието, проблеми за растителността като цяло. Това е периодът през годината, в който те натрупват листна маса и се подготвят за бъдеща реколта. Така че тези дни трябва да вали. Не случайно и народното поверие казва, че всяка капка дъжд през май е богатство, но не трябва да прекалява.
- Кога да очакваме лятото?
- Лятото от десетина години протича по един и същи начин. Повече вали през юни месец до средата на юли, след което предстои горещ и сух период през втората половина на лятото. Дали ще бъде така и тази година, предстои да видим. Може да се каже с голяма сигурност, че предстоящото лято ще бъде по-топло от обичайното. Температурите най-вероятно ще са с градус до два - два и половина над нормата. Лятото няма да ни изневери, въпросът е валежите дали ще са под или над нормата. Засега повечето модели сочат, че трябва да очакваме валежи около нормата, което означава много добри условия както за туризъм, така и за земеделие. Дългосрочните прогнози се славят и с това, че са най-неточни от всички видове прогнози, така че да не залагаме на тях като на нещо сигурно.
- И все пак кога времето ще е по-подходящо за летовниците?
- Ако трябва да споменем дати, най-сигурното време за море е между 15 юли и 20 август. Това е периодът, в който вероятността за валежи е най-малка от цялата година, температурите са с доста прилични стойности, морската вода също е най-топла от цялата година. За последните 30 години от 30 случая само в 3 или 4 е имало по-неблагоприятни условия през този период. Чисто климатично този период е най-подходящ за морски туризъм.
- Горещо или по-прохладно лято ни очаква?
- Дали ще имаме 40 или 45 градуса, може да се прогнозира едва няколко дни преди да се случи горещият период. За тази година очакванията са лятото да бъде по-близо до горещото, отколкото до прохладното и дъждовното. По-голяма е вероятността за по-високи температури от обичайните, а пък дали ще е знойно и горещо, предстои да видим, още сме април месец. Климатичното лято е в периода от 1 юни до 31 август, като истинските летни горещини ги оставяме за юли и август.
- Краят на юни също е добре за море?
- Това е перфектното време. Този период е с най-много слънчеви часове от гледна точка на астрономията. Това са най-дългите дни през годината. Сезонът още не е започнал, водата е доста по-кристална спрямо юли и август, дните с бурно вълнение са по-малко, отколкото през август. Който има възможност, юни също може да отиде на море след 20-о число, защото преди това морската вода е с температура от порядъка на 19-21 градуса, докато в края на месеца достига 23-24, което е доста по-подходящо. Трябва да кажем, че нашият климат е доста разнообразен и благоприятен и може да задоволи всякакви изисквания. Който обича жегата, има време за него, който обича по-прохладно и свежо време - има и за него. Стига човек да иска и да може да си осигури почивка, може да постигне това, което иска.
- Промени ли се климатът в България и особено пролетта и лятото?
- Климатът винаги се променя по простата причина, че той не е нещо постоянно и винаги се е изменял. Въпросът е ние какво искаме и очакваме от него. Ако очакваме да не се измени, това няма как да стане, защото твърде много фактори обуславят развитието на климата като цяло. Конкретно за нашата страна - лятото е сезонът, който най-много се е променил. Той се е затоплил с повече от градус - градус и половина, а на места с два спрямо края на миналия век. За последните 30 години имаме затопляне от 1,5-2 градуса, което е доста сериозна цифра. Валежите също се променят - те стават по-редки, но за сметка на това по-интензивни и по-силни, т.е. вали по-рядко, но по-силно и затова наводненията и негативните явления, които са свързани с тях, зачестяват и не липсват. По-големи промени са настъпили в Северна България, отколкото в Южна. И на двете места има затопляне, но в Северна България е по-добре изразено.
- Очаква ли се активизиране на свлачищата вследствие на дъждовете в края на май?
- Има ли интензивни валежи, не закъсняват и свлачищата. Това са рискови процеси, които през последните години и с оглед на по-честите интензивни извалявания също доста са зачестили. Няма как да ги избегнем. Въпросът е да може да предотвратяваме тежки последици като разрушена инфраструктура и нарушаване на населените места.
- Къде са зоните им?
- Обикновено това са планинските места, склоновете им. Това са най-уязвимите от гледна точка на свлачища места. По склонове на планини, които са с глинеста почва, и скали, които са подходящи за свличане.
- Предстои ли пустинен прах от Сахара да ни връхлита?
- Тези твърди частици, които се виждат по колите, много често представлява пустинен прах, донесен от Сахара. В години, в които имаме по-често пренос от югозапад, от юг, това явление е доста често. В нашата страна годишно има от 15 до 20 такива случая. Не е чак толкова необичайно. Много често това се случва през пролетта - март, април, първата половина на май и понякога и през есента. През лятото и зимата тези явления са доста редки, така че с напредване на годината ще стане по-рядко регистриране на прахоляк по колите.
- Целият свят сме една затворена система, така ли?
- Абсолютно сме затворена система. Когато привнесем нещо чуждо в нея, това оказва влияние, понякога огромно.
Това е той:
- Д-р Симеон Матев е синоптик и климатолог
- Роден е на 19 август 1976 г. в София
- Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология"
- Доктор по климатология. Главен асистент в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет
Владимир Христовски
