П очти четвърт век след падането на комунизма в България концлагерът “Белене”, един от зловещите символи на червената диктатура у нас, отново отвори врати.
Работи като туристическа атракция и музей. Идеята е на неправителствената фондация „Остров Белене”, която иска да създаде мемориален комплекс и мемориален път в памет на хилядите жертви, намерили смъртта си на този злокобен остров на река Дунав.
Проектът
Проектът на фондацията предвижда цялостно възстановяване на комплекса, както той е изглеждал в своя първи период от съществуването си - между 1949 и 1959 г. Екип от специалисти учени, историци, архитекти и журналисти в сътрудничество с малцината все още живи лагерници работят, за да реконструират всичко максимално достоверно, както е било в онези години. Ще бъдат възстановени отново дървените бараки, карцерите „единочки“, оградните съоръжения, без, разбира се, по тях да тече днес елток, както и вишките за охраната. Крайната цел на проекта е “Белене” да се превърне в част от световната карта на местата, свързани с комунистическата диктатура в Източна Европа. Очаква се лагерът да бъде посещаван от десетки наши и чужди туристи, което пък ще допринесе за откриването на нови работни места чрез създаването на устойчив туристически продукт и съпътстващи туристически услуги. Желаещите да посетят Втори обект на остров Белене, както е бил известен в онези години комунистическият концлагер, трябва да се обадят най-малко два дни по-рано, за да се уточнят денят и часът на посещението. Тъй като влизането се извършва през портала на беленския затвор, е необходимо посетителите да носят със себе си и документ за самоличност.
Островът
Бившият комунистически концлагер е бил изграден на остров Белене или Персин, както още е известен, намиращ се по средата на река Дунав. Това е най-големият български остров и четвърти по големина по цялото течение на река Дунав. Дължината му е 15 км, а ширината 6 км. Всъщност лагерът на острова съществува още от 30-те години на ХХ век, когато царското правителство в България изпраща част от българските евреи и малък брой комунисти. Най-активно обаче лагерът „работи” в годините на червената болшевишка диктатура, когато през него преминават над 30 хил. затворници. През 1959 г. той официално е закрит и на острова е изграден затвор. Според жителите на Белене обаче лагерът е отварян отново през 1974 г. и в средата на 80-те години, по време на Възродителния процес.
Понтон
Влизането става единствено през портала на затвора, откъдето по подвижен понтон се достига до острова. Следват 15-ина км по черен път и накрая се стига до района на бившия концлагер, който се намира в най-източната точка на острова. Знае се, че в първоначалния си вид лагерът е бил изграден сред блатата и се е състоял от 8 бараки, във всяка от които са живеели между 300 и 500 човека. Т.е. постоянната численост на лагера е била между 2500 и 4000 човека. Тук е имало всякакви хора - от обикновени селяни, отказали да влязат в ТКЗС, до бивши царски министри, депутати, генерали и офицери от Българската армия, които след 9 септември 1944 г. стават жертви на Народния съд. Сред тях са личности като бившия премиер Константин Муравиев, политиците Александър Гиргинов, Борис Павлов, Димитър Вълев, Петър Дертлиев, Йосиф Петров, ген. Кирил Янчулев, джазмена Асен Овчаров, физика Димитър Вълков - откривател на Брауновия газ, бащата на Меглена Кунева - актьора Щилян Кунев, пианиста Трифон Силяновски и др. Наред с тях тук е имало и католически, протестантски и православни духовници, руски белоемигранти, гръцки, югославски, турски и германски пленници по време на Втората световна война.
Глад
Животът на Белене е бил убийствен. Влажният въздух, гладът, комарите и болестите наред с убийствата са причина за високата смъртност сред лагерниците. Труповете на мъртвите са откарвани на съседните острови Магарец и Щурчето, където са заравяни плитко на брега и след това са изравяни и изяждани от прасетата и другите животни.
Първите затворници са настанявани в землянки и са принуждавани сами да си построят дървени бараки, в които посрещат зимата. Нощно време никой нямал право да излиза навън, а естествените нужди се задоволявали в кофи в самото спално помещение. Постоянни спътници на лагерниците в спалното били плъхове, хлебарки, дървеници и всякакви други гадини, а през лятото в добавка и милиони пълчища комари, носещи зарази и болести. В целия лагер на няколко хиляди затворници имало една-единствена баня, ползването на която ставало по график. През лятото хората се къпели в Дунава, откъдето се вземала и питейната вода, която се използвала, без да се дезинфекцира. Сутрин 2000 човека се редели пред единствената водна помпа да напълнят манерките си с вода за целия ден. Никой затворник нямал право да притежава бръснач, гребен и огледало, така че лесно можем да си представим при тези условия как са изглеждали мръсните, некъпани и небръснати, мърляви и разрошени същества.
Храна
Храната в лагера била недостатъчна и се е състояла от 250 г хляб на денонощие, 200 г зеле, 150 г картофи, 10 г свинска мас и 5 г сол. На неработещите и болните се давал хляб наполовина, тъй като не полагали труд. Сутрин се давало подобие на чай - гола оцветена в червено водица без захар. Онези, които успявали да скътат нещичко от получените от дома колети, се радвали на привилегията да имат по джобовете си парче, оваляна в мръсотия и косми сланина, която за тях била истински дар Божи. Бившият лагерник отец Николай Василев си спомня, че лагерниците ловели жаби, костенурки, скакалци и змии, които поглъщали сурови, за да успокоят бунта в стомасите си.
Дневният режим в Белене започвал в 4,00 ч. сутринта. След един час за лична хигиена и закуска, разделени на бригади, хората заминавали на обектите. По пътя са конвоирани от милиционери. Крачка встрани от строя означавала смърт. Работата била от тъмно до тъмно, по 14-15 часа. А онези, които не успявали да изпълят нормите си, работели през нощта. Вечер след прибиране в лагера следвала проверка на плаца, която продължавала често до 2 часа през нощта. Лагерът в Белене официално съществува до 1959 г., когато е затворен. Година по-късно на острова е построен затвор.
Иван Георгиев
