С рещу още 7 полицаи са образувани дисциплинарни производства за упражняване на полицейско насилие на протеста на футболните фенове в София. До момента ръководството на СДВР е отстранило трима полицаи, а проверката продължава, съобщи Нова.
От психолога в Института по психология на МВР Марияна Зарова журналистът на NOVA Мариета Николаева потърси отговорите на въпросите, които останаха на заден план, но са същността на проблема с полицейското насилие.
Сред тях: проверява ли се психологичната пригодност на служителите на реда. Оказва се, че отговорът е „не”. Освен, ако не проявят тежки симптоми.
- Гледахте ли клиповете с полицейско насилие от протеста на футболните фенове?
- Отчасти да.
-Какво виждате на тях?
- Хора в униформи, които бият граждани. Контекстът е един протест, обявен като мирен, и преминал с множество провокации, с много тежки реакции от двете страни, което вероятно е обвързано и с това, което виждаме на тези клипове. Обвързано по някакъв причинно-следствен начин.
- Заради провокациите ли се стига до полицейското насилие?
- Най-малкото, провокациите вдигат нивото на гняв в полицейските служители, който се удържа по начин, в който професионалната роля го предписва и го изисква. За съжаление, при някои хора този механизъм в някакъв момент на удържане на този гняв се срива и ставаме свидетели на подобни сцени.
Далеч съм от идеята да оправдавам полицейското насилие. Не мисля, че някой в тази система и извън нея би оправдал каквато и да е форма на насилие, особено когато пък го правят хора в униформа, чиято роля е да защитават закона, да осъществяват превенция на насилието над граждани. И може би това го прави още по-скандално и още по-неприемливо.
- Как стигат дотук?
- Факторите са много и допускам, че те са с кумулативен ефект, с натрупване във времето. В Института по психология на МВР се извършва първоначалният подбор на кандидати. Трудно ми е да си представя, че някой влиза в системата с такова намерение.
- Всеки един агресор или податлив на подобно насилие бихте уловили в Института?
- Подборната процедура е доста обширна. Състои се от две части и продължава цял ден. Има множество личностни въпросници, които са стандартизирани. Това са въпросници, които са преведени и които се използват в цял свят.
- Досега отстранените са двама старши-инспектори и един началник на отряд. Това са служители, прекарали доста години в системата. Тези хора преминават ли периодично през психотест, за да се провери тяхната психологическа пригодност?
- Не, няма такава практика. Психологическата пригодност се установява единствено на входа на системата.
- И никога повече през годините не се проверява?
- Към момента такъв регламент няма. Имало е някога назад във времето, който се е възприемал с доста съпротиви от страна на полицейските служители. Със съмнение, че може да бъде използван недостатъчно добронамерено и необективно. Това, което съществува като форма на психологична пригодност го има само за част от служителите, които вече са показали симптоми на дезадаптивно или рисково поведение.
- Какво означава това, че са показали симптоми?
- Според сигнали на техните ръководители и по преценка на хората, които пряко работят с тях и пряко ги ръководят.
- Фактът, че са проявили такива симптоми, не означава ли, че състоянието им е в по-сериозна фаза?
- Да, най-вероятно означава това. Изследваме тези, които са показали симптоми, и те минават отново същата процедура за професионална пригодност.
- За миналата година – за колко полицаи е имало индикации, че имат проблеми с поведението?
- По Наредбата за вторичен психологичен подбор при рисково и дезадаптивно поведение са средно около десет годишно.
- Само десет годишно?
- Толкова са били насочванията. До момента случаите, които сме имали по тази наредба преди тя да бъде спряна от Конституционния съд, бяха свързани с прекомерна злоупотреба с алкохол, в крайните фази на алкохолната зависимост. Имало е случаи на прекомерно отсъствие по най-различни причини и неизпълнение на служебни задължения. Досега не са били изпращани по тази наредба за вторичната психологична пригодност полицаи, които са извършвали полицейско насилие. Обикновено те се отстраняват дисциплинарно и се провеждат следствени действия.
- Това означава ли, че този механизъм не работи?
- Или по-точно може би означава, че ръководителите на тези хора опитват до последно други мерки, преди да пристъпят към процедурата по вторичен подбор. Защото един от изходите по тази процедура е освобождаване на служителя.
- През последните години виждаме брутални случаи на полицейско насилие – под колоните на Министерския съвет, където беше още по-жесток боят над протестиращи. Не трябва ли нещо да се промени и полицаите периодично да преминават през психотестове?
- Би било добре да има някакъв скрининг. Практиката в други страни е скрининги, които се извършват през различни периоди. На места е през три години, при други – през пет години. Става въпрос за по-кратки тестове. Изследването продължава с тези, които са дали завишения по някои от скалите.
- Как изглежда психопрофилът на полицаите, които видяхме от кадрите с насилие?
- Виждам хора, излезли от професионална роля. Влизайки в полицията, едно от нещата, които те трябва да научат, да развиват след това и да затвърждават в работата си на терен, е да заменят тази естествена инстинктивна реакция на човек, който е нападнат, с една професионална реакция. Защото всеки един, когато е обстрелван с бомбички и други средства, инстинктът му е да се скрие или, ако се чувства силен, да контраатакува. На полицаите това не им е позволено. При някои хора този механизъм се поврежда по-рано. И вероятно това може да обясни тези инциденти.
- Как оценявате поведението и реакцията на полицаите на предна линия?
- Извън това, което се случи по малките улички, атаките на протестиращите бяха удържани съвсем професионално.
- Как ще коментирате поведението на провокаторите?
- В тази посока се замислих, ако няколко души успяват да хвърлят такава сянка върху служителите от цяла една система – какво би говорило поведението на тези провокатори, които се излъчват като една представителна група от цялото общество. Говори най-малкото, че вече няма респект към структурите, които символизират авторитета, властта и реда. Говори, че не просто авторитетът на полицията, но и този на много други институции отпадна в последните години.
