- Г-н Цветанов, в парламента се разглежда нов Закона за потребителския кредит. В центъра на дебата бе поставен въпросът за по-голямото оскъпяване, отколкото сегашния таван за по-малките бързи заеми. Потребителите имат ли основание да се притесняват, че ще плащат повече?
- Има няколко внесени предложения, които предвиждат различна формула за изчисляване на оскъпяването. В някои от версиите има наченки за свръхрегулация на сектора, която определено би изгонила законосъобразните финансови институции, извършващи тази дейност.
- Имате предвид внесените от депутати предложения за второ четене ли?
- Има четири предложения за изменения в законопроекта, които бяха внесени между първо и второ четене. В преобладаващата част от тях, може би с изключение на едно или две, има доста притеснителни предложения. Отново да повторя, те биха довели до свръхрегулация и изтегляне от пазара на немалка част от белите кредитори.
- Кои са тези предложения?
- Това са предложенията, които засягат занижен таван на оскъпяването. Обръщам внимание, че в момента пазарът функционира на свободен пазарен принцип. В момента няма абсолютен таван на оскъпяването. Има един таван, който е за лихва и една част от таксите. Но по-голямата част от таксите, които кредиторите начисляват, де факто са без таван. Действително има участници, които оперират извън или на границата на закона. Не отговарят на всички изисквания за финансови институции. Те кредитират при оскъпяване на главницата няколко пъти. Първоначалният законопроект бе зaложил един абсолютен таван на оскъпяването, който бе 100% от главницата за целия срок на договора. Давам пример с други финансови инструменти. Например при ипотечните кредити за 30 г. потребителят би платил един път, един път и половина главницата. Същото се отнася и за един 10-годишен кредит на по-голяма стойност, при който потребителят при по-висока лихва би платил един път и отгоре главницата. По отношение на тези малки кредити на ниска стойност бе направен един опит да се въведе един абсолютен таван на оскъпяването в размер на един път главницата. Оставяме настрана факта, че и ипотечните, и потребителските кредити на по-голяма стойност има обезпечения. Това са или недвижим имот, или поръчители. Докато тези по-малки кредити за по-къс срок са абсолютно необезпечени. Тоест рискът при тях е по-голям, съответно има по-големи разходи.
- Тогава какво е становището на асоциацията?
- По тази причина като асоциация бяхме внесли едно становище, което обясняваше математически и икономически защо и таван от 100% е на ръба на допустимото, но по-скоро попада в категорията на икономически нецелесъобразните тавани. Въпреки това по-голямата част от предложенията между първо и второ четене бяха за занижаване на този абсолютен таван на оскъпяването. Това е икономически невъзможно и секторът с икономически и математически примери обясни защо. В този смисъл потребителите би следвало да се притесняват само и единствено от излизането от пазара на законните компании. Защото и в момента те кредитират на нива, близки до тези. А сивият сектор кредитира при по-високи лихви и такси, обичайно няколко пъти главницата. И освен това те не спазват онези правила, които законодателят се стреми да въведе, а именно за защита на потребителите при събиране на кредитите, за по-добра кредитна оценка. Все неща, които светлият бизнес и в момента прави – тоест да не бъдат притеснявани потребителите в просрочие в нощните часове, да не бъдат посещавани на работните си места, да бъдат предприети действия, така че да не се предоставят средства на лица с различни зависимости, да не бъдат финансирани свръхзадлъжнели лица, като се извършва една оценка на кредитоспособността.
- Казвате, че и 100% оскъпяване не е достатъчно. Защо?
- Защото разходите по отпускането на един кредит в някои случаи се явяват недостатъчни, така че да има икономически смисъл една компания да предостави този кредит. Когато потребителят го върне, тя да има все пак някаква минимална печалба. 100% оскъпяване не означава 100% печалба. 100% оскъпяване означава възможност за покриване на разходи – това са разходи по разглеждане на кандидатурата, разходи по вписване в различни регистри, разходи за персонал, за офисите, разходите, които кредиторите правят за невърнатите кредити. Тоест това всичко е в рамките на цената на един финансов продукт.
- Фирмите за бързи кредити са обвинявани, че с това голямо оскъпяване се опитват да си избият загубите от некоректните потребители и товарят коректните.
- Има разнообразни разходи, които влизат в ценообразуването. И да, включително тези, които не издължават навреме финансовите си продукти, са част от загубите, които търпят компаниите и те влизат в крайна сметка в оборота им и съответно в загубите им.
- Не трябва ли решението да бъде в посока по-точна оценка на кредитоспособността на потребителя?
- Оценки на кредитоспособността и към момента се правят. Но отново обръщам внимание. Това са необезпечени кредити. Това са кредити на лица, които макар да имат волята да върнат изтегления кредит, невинаги имат тази финансова възможност. Поради което тези продукти са свързани с по-висока цена.
- Как се прави в момента тази оценка на кредитоспособността?
- Прави се чрез проверки в различни регистри, по-голямата част от тях обезпечени и осигурени от държавата. Идеята на тази оценка е да се осигури от една страна надеждността на потребителя. В повечето случаи се оценява и разполагаемият доход, така че, когато се предоставя определен кредит, лицето да може да посрещне свободно ежемесечните си нужди и да му останат достатъчно разполагаеми средства, така че да погаси вноската по желания кредит.
- Но ако това наистина се прави от всички фирми на пазара, ще се стига ли дотам да има хора с десетки кредити – чували сме всички за такива случаи?
- Това е доста нетрадиционна ситуация. Обръщам отново внимание, че това са потребители, които нямат някаква постоянна заетост. В един момент те влизат в едни трудови правоотношения, имат разполагаем доход, който към момента позволява получаването на кредит. В някои случаи потребителят декларира, че той ще рефинансира и друг съществуващ финансов продукт. Пред кредитора стои един сериозен въпрос дали да отпусне тези средства, които да отиват в помощ на потребителя в трудния за него момент или не. И това става на базата на изчисления за разполагаемия доход и разходите по другите финансови продукти.
- Да ви върна на промените в парламента. Прави впечатление какво предлагат от „Прогресивна България“. Има предложение да няма допълнително оскъпяване с допълнителни такси, пряко свързани с отпускането на кредита.
- Въвежда се едно понятие общ разход по кредита. Това е правилният подход на законодателя. Да, трябва да има един общ абсолютен измерител. Подкрепяме този общ абсолютен измерител да не бъде изчисляван през годишния процент на разходите, което е една сложна математическа формула със сложна лихва, а да бъде като процент от главницата. Това улеснява изключително много потребителя в изчислението. Поставя се един абсолютен таван на разходите по кредита, който е предвидим за потребителя.
- Имате предвид 100% от главницата?
- Това беше в първоначалния проект. В предложението на нашата асоциация беше 130%, а сега, виждаме, има друго предложение, което се надяваме в рамките на дискусията между двете четения да може да бъде приближено до икономическата логика. Предложението на „Прогресивна България“ е с по-нисък таван на оскъпяването.
- Другите техни предложения е да има регистър на хората, които сами да си ограничават бързите кредити. Как гледате на това?
- Това е един доста интересен въпрос. По принцип кандидатстването за кредит е лично. Едно лице, което не желае да получи кредит, няма да кандидатства за такъв.
- Тоест смятате, че това е излишно?
- Смятаме, че това е едно административно затормозяване. По-важен изглежда достъпът до регистъра на хaзартно зависимите. Той е косвено свързан с един порок, при който потребителите действат ирационално и прибягват до тегленето на средства.
- Одобрявате ли друга част от предложенията – да се забрани работата на база франчайзинг?
- Подкрепяме, считаме, че има доста ясно разписани изисквания за извършване на дейност по предоставяне на средства, събрани не чрез привличане на влогове. В тези случаи дружествата се регистрират като финансови институции и това следва да продължи по този единствен законен начин. А не чрез заобикалянето на закона чрез различни правни хватки от типа на франчайз.
- Франчайзингът ли е причина за това, че офиси за бързи кредити вече се отварят едва ли не на всеки ъгъл?
- Едно юридическо лице трябва да бъде вписано като финансова институция, за да може да извършва дейност по предоставяне на кредити по реда на Закона за потребителския кредит. Не всички юридически лица, които в момента предоставят кредити във всички тези будки, всъщност са финансови институции. По-скоро те използват търговската марка или се представят като представители на финансови институции и по този начин се заобикаля регулацията. Не отговарят на изискванията за капитал и за професионални и етични качества, които са зaложени в българското законодателство по отношение на управляващите и представляващите финансовите институции.
- Подкрепяте ли предложението за вдигане на изискванията за капитал?
- Действително извършването на тази дейност е свързано с огромни инвестиции. А изискването за капитал е пряко свързано с това. Една компания трябва да разполага с определен собствен капитал, което да ѝ позволи да изгради една правилна и законосъобразна организация и отговорно да кредитира българските потребители.
- Как се развива пазарът на бързите кредити? Около 200 фирми са в регистъра на БНБ, колко от тях активно работят?
- Само преди няколко години бяха 420, сега са под 200, от тях около 80 са заявили, че извършват дейност по предоставяне на потребителски кредити. Тоест много малка част от вписаните извършват това нещо и още по-малка част са активни на пазара. Иначе се забелязва една тенденция на изтегляне на една част от дружествата от този пазар и това се дължи именно на риска от свръхрегулация. Трябва да има така написан закон, който да балансира обществените отношения. Да позволи да се извършва една стопанска дейност с поне минимална печалба. Ако няма икономическа логика в извършването на една дейност, тъй като няма откъде да дойдат средствата тя да се случи и никой няма да работи на загуба, бизнесът ще се изтегли. Именно за този риск се опитваме да сигнализираме властимащите, така че те да изготвят такова законодателство, че то да позволява извършването на този вид стопанска дейност. В момента тези кредити, които са на ниска стойност, почти изцяло не се предоставят от финансовите институции, вписани в регистъра на БНБ. Причината е, че измерителят Годишен процент на разходите (ГПР), така както е разписан в действащия закон, не функционира. Той дава един таван на оскъпяването, който е икономически невъзможен.
ТОВА Е ТОЙ:
- Адвокат Николай Цветанов е председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват водещи компании за бързи кредити
- Управляващ съдружник в адвокатското дружество „Пенков, Марков и партньори“
- Има значителен практически опит в областта на банковото и финансово право, сливания и придобивания, защита на лични данни
- Редовен лектор във воденето на семинари, публично изявяване и модериране на събития, организирани от правни обучителни центрове или в партньорство с търговски камари
София Симеонова
