- Ирина, на 21 ноември предстои нещо много специално – концертът, с който отбелязвате 25 години от издаването на култовия албум „В трето лице“. Какво е усещането да погледнете назад към този проект четвърт век по-късно?
- Не гледам назад към албума, а към цял период от живота си, в който имах смелостта да следвам интуицията си и да правя музика, в която вярвам! 25 г. са много време. Светът се промени, музикалната индустрия също, но парчетата останаха. И най-хубавото е, че продължават да намират път към хората, включително и тези, които не са били родени, когато албумът излезе на пазара. Това е истинското признание за мен.
- Албумът промени облика на българската поп сцена в началото на века. Когато го създавахте, усещахте ли, че правите нещо, което ще остане в историята и ще звучи актуално и днес?
- Не съм мислила за наследство по време на работния процес. Имах нужда да направя нещо различно, да не се повтарям и да не се съобразявам с очакванията към мен. Работата с Момчил Колев и останалите автори ми даде възможност да изляза от познатото и да експериментирам. Мисля, че когато правиш нещо с вътрешна свобода, то не се подчинява толкова лесно на времето. Може би затова тези песни звучат актуално и днес. Не сме се опитвали да предвидим бъдещето.
- На сцената във FOMO club ще се съберете с част от оригиналните автори и музиканти, замесени в проекта – Момчил Колев, Ваня Щерева, Стенли, Георги Георгиев и Свилен Ноев от „Остава“. Какво е усещането отново да сте заедно в този състав? Какви спомени се събудиха по време на срещите и репетициите ви?
- Има нещо много хубаво в това да се срещнеш отново с хора, с които ви свързва обща творческа история. Има музикална памет, има доверие. Всеки от тези хора е артист със собствен почерк и характер, а именно това направи „В трето лице“ толкова успешен. За мен е истинско удоволствие, че ще бъдем отново заедно на една сцена. Разбира се, връщат се спомени, но още по-вълнуващо е, че на 21 ноември ще създадем нови. Няма да възпроизвеждаме миналото едно към едно. Феновете ще станат свидетели на това, което се случва с тази музика, когато я срещнем с хората, които сме днес.
- Кой от гостите беше най-труден за убеждаване или всички приеха веднага в момента, в който им се обадихте?
- Нямаше колебаещи се (усмихва се). За мен беше важно да поканя точно тези хора, защото всеки от тях носи ДНК-то на албума. Не става въпрос просто да събереш известни имена на една сцена, а да селектираш персонажите, между които има истинска музикална връзка.
- Песни като „Докога“, „Мога“ и „Вятърът спи“ са абсолютни класики. Има ли парче от този албум, което днес, от дистанцията на времето, преоткривате по съвсем нов начин или пеете с различно емоционално усещане?
- Да, защото една песен никога не остава „статична“. С времето тя се видоизменя и става многолика. Когато пея „Докога“, усещам колко много пластове има в тази песен. Тя може да бъде въпрос към друг човек, но може да бъде и въпрос към самата мен. Къде е границата, колко дълго чакаш, кога решаваш да продължиш напред? Мисля, че именно тази комплексност прави песните живи. Днес ги пея с опита на човек, който е преживял много, но без да губя емоцията, с която съм ги създала изначално.
- Специално за феновете и колекционерите подготвяте лимитирано издание на албума на винил с ремастериран звук. Защо за вас беше важно „В трето лице“ да оживее точно върху грамофонна плоча?
- Този албум заслужава да бъде преживян и по този начин. Винилът има особено присъствие. Физически носител, който държиш в ръцете си, разглеждаш, поставяш на грамофона и отделяш време да слушаш. В днешния свят, в който всичко е достъпно с едно натискане на екрана, този ритуал е ценен (дори модерен). Искахме да дадем на албума нов живот, без да отнемаме от неговия характер. Ремастерираното издание е жест към хората, които са били с мен през всичките тези години, но и към онези, които тепърва ще открият музиката ми!
- Ако трябва да опишете предстоящия концерт на 21 ноември с три думи, кои биха били те?
- Носталгия. Емоция. Среща!
- Визуалният стил винаги е бил ваша запазена марка. Как гледате на клиповете и стайлинга си от онзи период днес – бихте ли облекли същите дрехи сега?
- Бих облякла някои от тях, разбира се! В модата, както и в музиката, никога не съм обичала да стоя на едно място. За мен стилът не е въпрос на това кое е модерно в момента, а на това да имаш собствено отношение към дрехите и към начина, по който се представяш пред света. Сега бих комбинирала някои от тези дрехи по друг начин, бих добавила нещо ново, но със сигурност не бих се отказала от тях само защото са от друго време. Харесвам модата, която има характер, и вярвам, че добрият стил не остарява толкова лесно.
- През кои най-тежки или най-красиви моменти от личния ви живот ви преведоха песните от този албум през изминалия четвърт век?
- Музиката е моето пространство за разбиране на самата мен. Има периоди, в които една песен ти дава сила, други, в които ти помага да приемеш нещо, а понякога просто ти позволява да останеш насаме със себе си. През тези 25 години съм преминала през различни етапи, както всеки човек. Имало е радост, промени, трудни решения и моменти, в които съм имала нужда от рестарт. Не бих казала, че песните са решили проблемите ми, но със сигурност са били част от начина, по който ги преживявам.
- Наред с ретроспекцията вие гледате смело и напред. Загатнахте за премиерата на нов сингъл и работа по нова музика. Какво да очакваме от следващата голяма стъпка във Вашия музикален път?
- За мен е важно да продължавам да се развивам и да не разчитам единствено на музикалното ми наследство. То е част от мен и съм благодарна за него, но артистът трябва да надгражда. Работя върху нова музика и искам тя да носи моя почерк, но и да отразява човека, който съм днес. Когато дойде моментът, ще споделя повече. Най-важното е да има какво да кажа и да го кажа по начин, който резонира с мен.
- Освен новия албум планирате ли мащабно национално турне през следващата година, за да занесете тази енергия и извън София?
- Музиката трябва да пътува и да се среща с феновете си! За момента фокусът ни е върху концерта на 21 ноември. За следващата година ще мога да говоря по-конкретно, когато имам яснота за организацията и датите.
- Живеем във време на бързи дигитални сингли и TikTok хитове. Защо в днешния свят за вас все още има смисъл концепцията за цял, завършен музикален албум?
- Албумът е (или поне според мен трябва да бъде) една екосистема. Той не е просто сбор от песни, които излизат една след друга. Когато е направен с идея, той има собствена атмосфера, развитие, начало и край. В него можеш да покажеш различни страни от себе си, да разкажеш история, която не може да се побере в три минути. Разбира се, дигиталните платформи дават огромни възможности и не виждам смисъл да противопоставяме новото на старото. Все пак вярвам, че хората все още имат нужда от съдържание, в което могат да навлязат в дълбочина, вместо скоростно да преминават от едно нещо към друго. „В трето лице“ е доказателство за това, че един албум може да продължи да живее дълго след генезиса си.
- Ако можехте да се върнете назад и да дадете само един съвет на младата Ирина Флорин, която тепърва влиза в студиото да записва „В трето лице“, какъв би бил той?
- Бих ѝ казала: „Довери се на вътрешното си усещане си и не се опитвай да обясняваш на всички защо правиш това, което правиш“. С времето на човек му става ясно, че не може да бъде разбран от всички, а и не е необходимо! Бих ѝ казала също да се наслаждава повече на самия процес, защото понякога толкова бързаме да преминем към следващото нещо, че забравяме да оценим това, което се случва в момента.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да запазя любопитството си. Да продължавам да се вълнувам от музиката, от хората, от новите идеи и от възможностите, които животът ми предлага. Мечтая за още хубави песни, клипове, за срещи, които оставят следа, и за свободата да избирам какво и как да го правя. Не съм човек, който обича да чертае червени линии. Харесва ми идеята, че нещо ново винаги те очаква зад ъгъла.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им да не отлагат хубавите неща за някой по-подходящ момент, защото животът се случва сега. Да намират време за музика, за изкуство, за хората, които обичат, и за всичко, което ги кара да се чувстват щастливи. И да не се страхуват да започват отначало, когато усетят, че имат нужда от промяна!
Това е тя:
- Родена е на 5 февруари 1961 г. в село Гиген, Никополско
- Завършва с отличие Руската гимназия в Плевен
- Участва в самодейни групи, набира малко опит и влиза в Естрадния отдел на Музикалната академия през 1984 г. в класа на Георги Кордов
- Певческата й кариера започва през 1981 г, когато е поканена от Георги Найденов и Иван Христов за вокал в първата формация на група „Домино“
- През 1990 г. излиза първият ѝ студиен албум – дългосвирещата плоча „Краят на началото“
- През 2001 г. излиза албумът „В трето лице“, чиято 25-годишнина ще бъде отбелязана на 21 ноември в клуб Fomo
- Освен на музикалната сцена има изяви и в модната индустрия
Екатерина Томова
