И зборите преминаха и мобилизацията на партиите, подкрепящи двойката Андрей Гюров-Георги Кандев, приключи. На дневен ред идва как ще се позиционират сега съмишленици, които отдавна не могат да се гледат и кой ще има предимство при преминаването напред.
Ако всичко опираше до Закона за движение по пътищата, водачът, чието превозно средство се приближава или идва отдясно, е с предимство пред този отляво. Този, чийто път се пресича от автомобил, идващ от дясната му страна, е длъжен да го пропусне. Но нещата в политиката са по-сложни и както изглежда опозиционните лидери пак ще се сблъскат челно като магарета на мост.
Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре. Догодина предстоят важни избори – местните. Някои от лидерите, претендиращи да оглавяват десни партии, си признаха, че президентските не са им приоритет и луднаха из страната да правят академии и да вливат свежа кръв в структурите си. Особено на фона на очакването част от тях да бъдат обезкървени или директно да се прехвърлят към управляващата „Прогресивна България”, което не е нищо ново под слънцето. И досега имаше партии и партийци, за които бе особено важно откъде духа вятърът, за да решат в коя посока да свърнат.
Що се отнася до политическите възгледи и принципи, те са променлива величина. Днес ги има, утре ги няма. Важното е да не се наложи да свърнат в път без изход. Но практиката в последните години показва, че дори и да се стигне до тази ситуация, затапените политици успяват да се присламчат към по-силните от тях и отново да изплуват на повърхността, защото в крайна сметка това е битка на оцеляване. Собственото им оцеляване!
Цепване
Точно 11 дни след парламентарните избори за 52-рото народно събрание коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) се цепна по шевовете и се раздели на две отделни парламентарни групи. Не че нямаше индикации, че лидерите на въпросните формации не могат да се дишат. Номерът беше да се демонстрира привидна екипност, колкото да се навържат процентите. А после – кой откъде е.
Хронологията по дати бе следната: Избори на 19 април, напрежение около разпределението на мандатите в Пловдив и пренареждането на листите с преференции и решение за развод по взаимно съгласие – всичко това бе сервирано на 29 април. Ден по-късно разводът се случи в едно заседание – първото за парламента. Така ПП и ДБ подлъгаха избирателите си и станаха отделни парламентарни групи. Интересно в каква ситуация биха били те сега, ако предсрочните парламентарни избори, за които копнеят, вземат, та се случат след протестите, с които се гласят да бомбардират редовно избраната власт. Пак ли ще имитират съюз или ще се борят поотделно? И какво ще им гарантира, че ще имат отново шанс за собствени парламентарни групи? Дали изобщо ще прескочат изборния праг? Все въпроси, които лидерите удобно не обсъждат на глас, защото им е по-лесно да мушнат глави в земята – скрити са, никой не ги вижда!
Страници
Асен Василев изостави съмишлениците си в изборната нощ на 1 ноември и не беше на брифинга, който те дадоха. Беше тук, в щаба, явно си е тръгнал, обясни Гюров.
Още в първата следизборна проява се видя, че около Гюров и Кандев са същите онези лидери, които ги лансираха като двойка, защото трикът с инициативните комитети е ала-бала за наивници. Хората, които ревяха като мечки, че тролските мрежи и профили, определяни от тях „сатирични страници”, са спрени от властимащите, защото много, ама много са се уплашили, не спряха да говорят за лъжи и инсинуации. Нонсенс е да каляш противника си с кампания, стъпила върху публикация с двугодишна давност от жълт седмичник, и да твърдиш, че задаваш „въпросите на деня”. Но те не спряха да го правят. А на всичкото отгоре предупреждаваха – готвен бил компромат, който щял да срине техния кандидат. Ако има нещо, което може да му докара такъв дискомфорт, близо до акъла е, че вероятно има доза истина там. Но така или иначе не разбрахме от какво толкова се страхуваха някои по-осведомени от нас личности. И дано и да не разберем никога, защото компроматните битки са стратегия на слабите воини. Тези, дето са се скатали от казарма, но дрънкат оръжия на поразия и призовават да участваме в чужди войни. Лично те обаче воюват и маршируват на място, защото не им стиска да демонстрират мъжеството си извън зоната си на комфорт.
Периферия
Една от основните опорки на тези избори бе, че победените всъщност били победители, защото разширили подкрепата за политическата си общност.
Доста наивно, впрочем, тъй като уж кандидатурите бяха независими и търсеха всенародна подкрепа, в това число и от партии, за които ПП-ДБ се кълняха, че няма да влязат в „сглобка”.
Според евродепутата Никола Минчев, избран от листата на ПП-ДБ, преди да се разцепят, Гюров и Кандев са успели да разширят периферията, която „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имат. „В контекста на президентските избори всички бяхме в една лодка или в един отбор”, заяви той. А извън контекста – мълчание.
Според Минчев е нормално да има идейни различия и противопоставяне между ПП и ДБ сега, когато са „самостоятелни политически субекти”, но това не променяло факта, че си оставали „най-близките политически партньори”. Нещо като отворен брак, може би.
„В различни политически субекти е съвсем резонно да има и най-малкото идейно противопоставяне, защото иначе се поставя въпросът защо тогава сте отделно, а не сте заедно, ако няма никаква разлика. Така че мисля, че в рамките на разумното е това противопоставяне между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, доколкото се вижда, че има някаква идеологическа отлика. Иначе и ПП, и ДБ си остават най-близки политически съратници в една доста трудна политическа обстановка в страната“, каза Минчев. Я пак?
По думите му разликата между двете формации се изразява основно в идеологическото им позициониране. ДБ била по-дясна формация, докато ПП се позиционирала по-скоро в центъра.
За едно обаче е прав – след изборната загуба вътрешният анализ е необходим, първо в рамките на победените политически формации. Които, както вече се разбра, се смятат за победители и поне до момента не личи да са свалили розовите си очила.
Потенциал
Екатерина Михайлова: Има потенциал вдясно, ако се обиколят малките градове и селата
„Въпреки загубата на президентските избори успехът на Гюров и Георги Кандев е важен за демократичната общност. Този потенциал не трябва да бъде пропиляван. За да разширят влиянието си, партиите и политиците трябва да работят постоянно на терен – не само в София, но и в малките градове и селата”, коментира пред Nova News преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова. По този начин тя постави акцент върху нещо, което убягва от вниманието на част от опозиционните лидери, които са заедно по необходимост и развалят седянката, когато конкретното мероприятие приключи. Те, както и привържениците им, се изживяват като градски елит, презират селото и всичките му производни и се имат за елитарна прослойка, което пък е в разрез с претенциите им да разширяват подкрепата, защото очевидно те смятат огромна част от населението за глупава, просто, невежа и необразована тълпа. На последните парламентарни избори, проведени на 19 април 2026 г., коалицията ПП-ДБ получи едва 12,6% от гласовете на избирателите. Ако тези проценти се разделят между ПП и ДБ, както би било редно, след като са самостоятелни политически субекти, то подкрепата на всяка от тези формации е около 6 процента. Нищо лично, както се казва, но може би е добре да си припомнят тези числа и цифри. Не за друго, но за да не загубят връзка с реалността.
Иначе едно е безспорно – опозиция трябва да има. Но, след като се самоопредели коя е и какво иска. Защото към момента не изглежда да има друга, реално постижима цел, освен двама-трима души и няколко техни подгласници да узурпират медийното пространство.
Кристи Петрова
