- Г-н Стефанов, кои кандидати имат най-голям потенциал да стигнат до балотажа? Възможна ли е изненада спрямо предварителните прогнози и какво може да се окаже решаващо за класирането им?
- Проучванията потвърждават нагласите и впечатленията ми. Трябва обаче да имаме предвид, че кампанията все още не е дала възможност да видим реалните предпочитания на всички избиратели. Аз за кой ли път ще повторя, че не виждам кампания, която да бъде реален измерител. Социологическите данни отразяват нагласите на хората, които заявяват, че със сигурност ще гласуват. Това е приблизително половината от хората и то при най-оптимистичния вариант за очакваната активност в извадките на всички социолози. Така че потенциал за изненада има. На първия тур едва ли ще видим достатъчно висока активност, която да ни позволи да видим избран кандидат за президент. На втория тур вече може да се развият различни сценарии. Засега, ако се съди по социологическите проучвания, Йотова води, Гюров – втори, и след това Костадинов май осезателно е дръпнал пред всички останали желаещи.
- Президентската кампания започва да прилича на риалити шоу и с някои ексцентрични фигури, които се включват в нея. Имате ли такова впечатление?
- Ако беше риалити шоу, щеше да бъде по-динамично, по-активно и донякъде по-съдържателно, защото поне щяхме да чуваме кандидатите да разговарят помежду си. Такова нещо обаче няма. Далеч сме от риалити. Много далеч според мен. А всъщност би било желателно да има повече преки сблъсъци между кандидатите. Не виждам дебати очи в очи. По телевизиите има различни формати, в които чуваме, че са отправени покани към всички кандидати. Те обаче са рекордно много – 27 двойки. В подобни предавания се появяват предимно обичайните заподозрени, някои от които, меко казано, са ексцентрични. Кандидатите, които определяме като водещи и вече номинирахме като водеща тройка, отсъстват. По-интересното е, че не ги виждаме и в репортажите и така наречените предизборни хроники. Затова ми е любопитно каква кампания водят и най-вече къде я водят. Иначе има и няколко кандидати извън водещата група, които получават сравнително близки резултати. Говоря за Христанов, Василев и Михайлов. Те се движат около 3-4-5 процента. Интересна подкрепа получават. Независимо дали това се дължи на големия избор или на други фактори, очевидно има наши съграждани, които харесват тези хора или поне техния начин на говорене. На мен той ми минава периферно, но други го забелязват и искат така да бъдат нещата.
- Какво ще бъде по-важно на втория тур – мобилизацията на твърдите партийни ядра или способността на кандидатите да привлекат гласове от хората, които обикновено не гласуват?
- Наистина ми е трудно да кажа. Виждаме бум на инициативни комитети и някаква псевдобезпартийност. Не мога да преценя доколко ще натежат партийните ядра, при положение че някои партии нямат собствени кандидати, зад които да застанат и които да мобилизират избирателите си. Защо партиите постъпват така? Можем да го наречем безотговорно, но след толкова много парламентарни избори сякаш се налага определен тип отдръпване на политическите партии от първия ред. Те не искат отново да бъдат в центъра на общественото внимание. От друга страна, с какъв аргумент ще кажат на своите избиратели от тези предполагаеми партийни ядра да отидат до урните? Как ще им обяснят: „Ето нашия човек, подкрепете го докрай“? Ситуацията е странна и политическата лоялност изглежда доста разтеглива. Не е изключено обаче подобна стратегия да проработи.
- Има ли проблем в това, че Илияна Йотова едновременно изпълнява функциите на президент и участва в надпреварата за нов мандат?
- Според мен има проблем. Не може успешно да се съчетава ролята на президент на всички българи с тази на кандидат, който търси подкрепа. Не всички българи ще гласуват за нея, още отсега трябва да разбия тази илюзия. А това разрушава още в началото представата, че тя може да бъде еднакво близка до всички. От една страна, трябва да обединява обществото и да говори за национално единство. От друга, тя е кандидат, който неизбежно ще предпочита определени политически позиции и ще получава подкрепа от конкретни партийни среди. Получава се объркана публична комуникация, която впоследствие може да наложи допълнителни обяснения и опити за запълване на възникналите пропасти.
- Атаките с дронове срещу търговски кораби в българската икономическа зона на Черно море променят ли политическия разговор? Могат ли да повлияят на изборите и да изострят различията между партиите по темата за сигурността?
- Най-сетне осъзнахме, че България е в списъка с неприятелски държави на Руската федерация и то не от вчера. Освен това осъзнахме и че войната от другата страна на Черно море се води близо до нашите брегове, когато кораби започнаха да потъват на около сто или доста по-малко километри от нашия бряг. Трябва да направим уточнението, че не става дума за български кораби, но това не променя значението на случващото се. Кой и защо е извършил атаките е важно и безспорно трябва да бъде установено. Разбрахме, че има война и че България е част от единия лагер в този конфликт, доколкото подкрепя европейската солидарност с Украйна. Става дума за принципа, че границите на една държава не могат да бъдат променяни от съседите ѝ само защото са по-големи, смятат се за по-силни или разполагат с ядрено оръжие. Това би трябвало да намери отражение в предизборната кампания, защото става дума за суверенитета и независимостта – базисни принципи на демокрацията, за каквато България твърди, че се смята. Вместо това се чудим руски ли са били дроновете, украински ли са били? Разбира се, това е важно, но политиците сякаш остават само на това равнище. Не обясняват защо случващото се е важно за България. Ако се потвърди, че дроновете са руски, както изглежда, че сочат част от данните, трябва да се запитаме какво означава това за страната ни. Става дума за атаки срещу кораби, които подпомагат износа на Украйна, макар че какво точно превозват тепърва може да се изяснява. Каква е позицията ни като държава членка на НАТО? Ще настояваме за мир, докато кораби са атакувани в близост до нашите води? Какво означава мирът в подобна ситуация? На тези въпроси не чуваме достатъчно ясни отговори. В този смисъл г-жа Йотова е длъжник. При нея, пак казвам, проблемът е двояк. Хем е действащ президент и върховен главнокомандващ, който може да свиква Консултативния съвет за национална сигурност, но едновременно с това е и кандидат за президент. Не разбирам какво точно иска да надгради, ако говори за надграждане, или какво възнамерява да промени, ако обещава промяна. Какви ще бъдат тези промени? Това не ми е достатъчно ясно. Като наблюдател не мога да направя ясна разлика. Илияна Йотова на практика довършва мандата на Румен Радев или има собствена линия. Мисля, че доста избиратели също са затруднени по този въпрос.
- Ще успее ли темата за сигурността да мобилизира избиратели, които иначе биха предпочели да не гласуват?
- Възможно е. Внезапно почувствахме колко близо е всичко до нас. Не всички следим процесите с еднаква чувствителност, но хората, които ги наблюдават по-отблизо, знаят, че от 5 години де факто сме в състояние на война. Ако броим и хибридната война, която ни се случва от 15 години, вече сме изградили някаква чувствителност. Сега и други наши съграждани могат да станат по-чувствителни към темата, защото тя вече не изглежда толкова далечна. Най-малкото ще се развълнуват. Ще станат „експерти“ по зенитни и противоракетни системи, боеприпаси, подводни и надводни средства и други военни технологии. Това е типична реакция, когато обществото се развълнува от подобни събития. Не мога обаче да кажа дали това ще доведе до по-висока избирателна активност. За да стане така, темата трябва да бъде канализирана политически, а говорителите – в случая кандидатите за президент – практически отсъстват от разговора. Г-жа Йотова трябва да говори в качеството си на действащ президент едни неща, но като кандидат същите ли ще каже. Аз това не усещам и не мога да направя разлика.
- Как трябва да се тълкува решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат? Как може то да повлияе на поведението на партията и на избирателите ѝ, включително след вота?
- Възможно е това решение да има последици за поведението на избирателите на ГЕРБ. Онези, които са искали партията да има собствен кандидат, вероятно са участвали във вътрешните дебати и са настоявали за подобен ход. Борисов обаче беше достатъчно откровен, за да спомене, че в партията е имало обсъждане. Очевидно неговото мнение е надделяло, което не ме изненадва. ГЕРБ обаче изглежда като политически организъм, който не е със затихващи функции, но е изправен пред сериозен кръстопът. Чухме заявки за връщане към по-конструктивни позиции и припомняне на това, че партията се нарича „Граждани за европейско развитие на България“. Това са мантри, които сме чували и преди години. Не мога да кажа доколко това мобилизира, отблъсква или привлича избиратели. ГЕРБ избра да не участва със собствен кандидат, но аз все още не съм чул ясно артикулирани политически аргументи защо е взето това решение. Що се отнася до избирателите, ще видим дали ще излязат да гласуват и кого ще предпочетат. Предполагам, че част от тях биха предпочели Гюров пред Йотова. В миналото имаше проблеми около влизането на ГЕРБ в коалиция с БСП, а Йотова не крие партийната си биография, а тя не е сред любимите на гласоподавателите зад ГЕРБ. Възможно е някои да я възприемат като по-неприемлив избор.
- Какво показва сегашната политическа ситуация за традиционните партийни разделения? Продължава ли да работи класическото противопоставяне ляво-дясно?
- Не. Българските политици положиха сериозни усилия в продължение на десетилетия да съсипят това противопоставяне. В резултат гражданите все по-трудно се ориентират какво всъщност предлагат партиите и започват да възприемат политиката през потребителския подход: този ще даде едно, онзи ще даде друго, този ще направи нещо, а другият няма да го направи. Консуматорството в политиката е проблем, защото се отразява и на ежедневието ни. Липсват големите цели и идеи, липсва разговорът за тях. Вместо това се съсредоточаваме върху въпроси като кой може да повлияе на цените на горивата и какво ще последва от това. Затова партиите стават все по-безлични. Това не е само български процес, а явление, което се наблюдава в демократичния свят. Отстояването на ясни идеологически позиции се оказва твърде скъпо и неприемливо за много партийни елити.
- До каква степен президентските избори ще бъдат вот за конкретни личности и до каква ще носят оценка за сегашното управление и парламентарно мнозинство?
- В някаква степен, но не бива обаче да преувеличаваме този процес. Вълната, която изведе Румен Радев до безпрецедентни парламентарни висоти, все още съществува. Ако беше изчезнала напълно, вероятно щяхме да видим много по-масови протести. Цените например са значително по-високи спрямо средата на декември, но това не доведе автоматично до масова мобилизация. Част от тези избиратели ще подкрепят Йотова, но едва ли всички. Костадинов също е на терен и е доста по-гласовит, а сред хората, които припознават Радев, вероятно има и такива, които са разочаровани от някои негови действия. Затова не мисля, че ще видим същата мобилизация като преди. Острото политическо противопоставяне като че ли се успокои и в България, и в Съединените щати. Ще има припознаване на кандидати, разбира се, както и оценка за работата на изпълнителната власт и парламента, но на този етап не виждам нагласи за драматични промени.
- Възможно ли е президентските избори да доведат до ново прегрупиране на партиите?
- Едва ли. Мисля, че позициите са ясни. Не виждам нещо извънредно, което да промени съществено политическата конфигурация. ГЕРБ се опитва да затвърди позициите си и да се придвижи по-вдясно от центъра, а позициите на ПП и ДБ са ясни. Ако са имали идеи за сътрудничество с „Прогресивна България“, след тази кампания ще им бъде още по-трудно да ги обясняват. Не съм сигурен обаче, че изобщо са имали подобни намерения. Единствените, които нямат проблем, според мен са ДПС. Те са готови да участват или да не участват във властта и всичко при тях си върви по вътрешнопартийна логика, но всъщност по политически ценоразпис. В много случаи отношенията се определят от конкретни договорки: подкрепяме едно решение, за да се случи друго, или отказваме подкрепа, за да предотвратим определен резултат. Това се вижда и при гласуванията за Висшия съдебен съвет, за конституционните промени и при избора на главен прокурор.
- Ако трябва да направите конкретна прогноза към днешна дата, кои две президентски двойки виждате на балотажа и какво ще реши изходът от втория тур?
- Мога да се опра единствено на социологическите данни, които съм видял. Не мога да гадая какво ще се случи и дали е възможен обрат. Според наличните данни изглежда, че Йотова с Кирил Вълчев и Гюров с Кандев могат да стигнат до балотажа, може би в този ред. Ако социолозите са регистрирали правилно нагласите, няма причина да смятаме, че данните им непременно са неточни. Дали разликите ще се запазят и дали могат да се обърнат на втория тур, е въпрос, на който ще можем да отговорим след време. Резултатът ще зависи от много фактори, включително от развитието на кампанията и от това как кандидатите ще успеят да представят позициите си пред избирателите.
- Какво конкретно може да реши изходът от втория тур?
- Включително и прогнозата за времето. Може би телевизионен дебат между основните претенденти – не само двамата, които според социологията са на първите места, а поне първите шестима. Това би било уважение към гражданите, чиито нагласи социолозите измерват, и би ни позволило да добием по-ясна представа за кандидатите. Тези хора искат да бъдат избрани от гражданите и би трябвало доброволно да се поставят в позицията на кандидати, които отговарят на обществените въпроси. Не разбирам защо пълноценните дебати сякаш бяха изтласкани от кампанията.
- Изкривяват ли социалните мрежи представите ни за политическите нагласи?
- Това е заложено във функциите на алгоритмите. Социалните мрежи създават балони, в които хората виждат предимно съдържание, потвърждаващо собствените им убеждения. Така се създава погрешно впечатление, че обществените нагласи са едни, а реалността извън тези балони може да се окаже съвсем различна. Постепенно политиците започват да осъзнават този проблем. Социалните мрежи могат да надуват очакванията и да създават политическа инфлация – усещане за подкрепа, което невинаги се потвърждава в реалния живот и пред урните.
- Ако разделим избирателите по възраст, вече по-ключов ли е вотът на хората под 40 години?
- Не смятам. Най-младите граждани, особено във възрастовата група между 19 и 25 години, на практика гласуват най-малко. Те са най-слабо активни пред урните, а не в социалните мрежи. Нашата задача е да ги включим в процеса на вземане на решения. Това е нещо, с което се занимавам и със студентите си, защото след 10, 15 или 20 години те ще бъдат депутатите, кметовете, министрите и президентите на тази държава. Не могат да си позволят да останат апатични и безучастни. Важната мисия е да насърчим младите хора да заемат позиция и да участват в обществения живот. Това е обща кауза – да ги убедим, че решенията, които се вземат днес, имат значение и за тяхното бъдеще.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19.6.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Людмил Христов
