- Г-н Стефанов, как оценявате състава на служебния кабинет?
- Как да кажа, амбициозен, може би. С една дума да го кажа.
- Предимство или риск е за ПП-ДБ тяхната доминация в състава на правителството?
- И двете е, разбира се, защото носенето на политическа отговорност в даден момент по принцип не е типично за българските политици. Особено в изпълнителната власт. А пък в този момент, в който очакванията, подозренията, настроенията и средата са толкова неблагоприятни и поляризирани, пък съвсем. Но пък трудните времена раждат големи лидери. Така че в една такава ситуация не е изключено да се получат и някои много успешни и най-вече работещи решения. Не само за ПП-ДБ, защото всички са се вторачили в тях по обясними причини, може би, а и за цялата държава. Това е надеждата ми. Да видя някакви научени уроци вече.
- Сигнал за какво са първите скандали, които се появиха, разместванията в правителството, кадровите промени и конкретно смяната на главния секретар на МВР?
- Главният секретар на МВР отдавна трябваше да си е подал оставката по една много проста причина. И го казвам като съвестен гражданин и данъкоплатец, а не като политически анализатор. Ако ние с вас не си платим глобите, знаем какво следва. Само че ние сме отделни граждани, които нямат представителни функции, камо ли управленски или административни такива. Главният полицай в държавата обаче да има неплатени глоби и да се крие е недопустимо, защото той трябва да дава пример за това как се спазва редът и законността. Толкова е просто. Това е лична, професионална отговорност. И никакви извинения не ми минават, съжалявам. Ако той не знае къде е минал и кога е минал с надвишена скорост, това е просто несериозно. Така че, да, политическото му отстраняване съвпада с някои други мотиви и аргументи, за което, но... Като цяло нещата там са под подозрение най-вече защото от служебния кабинет очакваме и това, което е разписано експлицитно в конституцията, да проведе честни и прозрачни парламентарни избори. Всички се надяват и всички го изискват от него. Странно как никой не му дава да си поеме въздух и да направи точно това. А когато смени главния секретар и заместника му, който мистериозно се разболява в дните, преди да бъде отстранен, започват подозрения в политическа интервенция. Ами, да, тя е политическа, едната власт се намесва в другите, за да оправи нещата. Или евентуално с надеждата да ги оправи. Дали ще стане така, зависи. Но видяхме пък, че има контраатака специално в този случай. Новият вътрешен министър веднага беше нападнат, като че ли към този момент безоснователно, от доброжелатели и то от вечните заподозрени – „Има такъв народ“. Това само по себе си говори всичко вече.
- Преди това видяхме и оставка от единия вицепремиер - Стоил Цицелков. Тя основателна ли беше?
- То беше в рамките на 24 часа, преди да встъпи в длъжност и официално да му намерят работно място. Господин Цицелков очевидно е спестил някои аргументи на министър-председателя срещу собствената си кандидатура и наблегнал повече на тези, които са за нея. Това мога да кажа, защото това е въпрос на лична преценка и професионализъм.
- По-скоро като PR ход или като ход, който може да има реални последствия беше искането на правосъдния министър за свикването на заседание на пленума на ВСС и обсъждането на ситуацията с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов?
- Разбира се, че може и така да бъде тълкувано, но според мен е комплекс от мерки, които показват най-малкото заявка за осветляване и проветряване на цялата зона на правосъдната ни система, включваща най-вече тази очеизвадна ситуация с главния прокурор, отсъствието му, временно изпълняващ функциите, не знам си какво... Сложни абревиатури, в които се губим всички. Не можем да схванем смисъл на това как е възможно да ти е изтекъл мандатът, говоря за Висшия съдебен съвет (ВСС), и ти да продължаваш да оперираш все едно ще векуваш там. Много несъстоятелно изглежда това за всеки един от нас като граждани, а като това, че правосъдният министър скочи там, мисля, че не е изненада за никого, знаейки позициите му като граждански активист и като човек от системата, който я познава и който вижда проблем, който очевидно и цялото общество вече вижда, а започва и да разбира. Нещата, които ВСС прави, може и да имат юридическо обяснение и дори оправдание, само че в едно общество, което е разкъсвано от недоверие, от подозрение на всякакви нива и към всеки, подобен тип поведение, ще се съгласим всички, най-малкото възстановява някакво доверие в правосъдната система.
- Как ще тълкувате разнобоя в БСП при гласуването по ветото на президента за промените в Изборния кодекс?
- Мисля, че е очевидно. БСП успя, естествено, преодолявайки ветото на президента с това разцепване, да си запази шансове, по-големи от минималните, да попадне в следващия парламент. Това е партията, която ще претърпи, може би, най-големи електорални щети от обявяването на проекта на Румен Радев. И с намаляването на броя на секциите в чужбина се цели едно ограничаване на възможното количество гласове, които да дойдат отвън и респективно да вдигнат 4-процентната избирателната бариера. Според мен е точно толкова просто - техническо предимство. В интерес на истината обаче този ход пък мисля, че ще бъде изигран добре от господин Зарков, защото му показа кои са хората, на които може да разчита в трудния период за БСП и евентуално ще влезе в парламента и ще развива партията по пътека, различна от досегашната. Така че на пръв поглед кризата в БСП според мен е една огромна възможност.
- На базата на социологическите проучвания има ли вариант Румен Радев да спечели изборите, но да остане извън управлението?
- По-скоро математиката, която е на база на проучвания на мои колеги социолози от последните няколко седмици, на този етап не мисля, че дава такива доказателства. Смятам, че той ще вземе най-много депутати в следващото Народно събрание. Колко много обаче и колко най-много зависи от самата кампания, колкото и невероятно да им се струва на много от неговите поддръжници. Този тип кампания „котка в чувал“ - вие ще гласувате за мен, пък аз когото вкарам, да знаете, че ще е читав, аз съм гарантът за него, работеше 2001 година и 2009 година. Сега мисля, че няма да стане. Колко депутати ще има Румен Радев зависи от следващата конструкция, но не виждам как ще се сформира насрещно мнозинство.
- Защо?
- Защото това са партиите, които биха попаднали в следващото Народно събрание, а почти със сигурност ги знам, тъй като моите колеги изключително много са се специализирали и доста висок професионализъм демонстрират напоследък, като в голяма степен познават. Това са „Ново начало“, ПП-ДБ, ГЕРБ и най-вероятно „Възраждане“. Оттам нататък има големи неизвестни. Но даже да приемем, че БСП и МЕЧ също ще влязат, те ще бъдат с по 10-12 депутати. Не виждам как всички тези, които изредих, биха се съюзили, за да направят количество. Защото знаете отношенията между ГЕРБ и „Ново начало“, между „Възраждане“ и ПП-ДБ, „Възраждане“ и ГЕРБ... Просто не само математиката е проблем, а и нещата, които са се случили или не са се случили в тези три години. Така че отявленият ключ е Румен Радев с неговата парламентарна група и хората, които ще бъдат в нея. Подценяваме човешкия фактор, но управление и партия се правят с хора и без парламентаристи, без диалогични хора и без остриета дори, парламентарният живот трудно ще понесе на новата формация на г-н Радев. А вторият жокер, който всъщност държи ключа към мнозинство и към по-стандартни решения, т.е. към коалиционно управление, е ПП-ДБ очевидно.
- Какво зависи от тях?
- Много неща. Не е както си го представят някои мои колеги коментатори, че едва ли не те ще бъдат изнудени от Румен Радев да му пристанат, защото ще им каже: Аз правя неща, които вие искате, но не можете да правите, и ей ви на исторически шанс, скачайте! Смятам, че ПП-ДБ ще разкажат себе си преди Румен Радев да обявил своите подробности и това значи, че те ще го принудят публично, разбира се, малко или много да преповтаря техните тези. И по този начин да изглеждат нещата доста по-принципни. Тъй като това е проблемът с ПП-ДБ.
- С кого очаквате Румен Радев да се коалира за явяването за вота и от хората в листите ли зависи най-вече разликата, която може да има пред другите?
- Не бих изключил БСП. По другата част от въпроса – и от това. Защото, колкото и да говори, а ние сме чували, че умее, колкото и да има позиции, които ние също познаваме, тъй като той не е политически новороден вчера или ще се роди другата седмица, като регистрира листи, тези хора около него безспорно ще трябва да уплътняват тези позиции. Те ще станат по смисъла на политическото публично представителство и лица на тези каузи. А всеки в България има история, както и навсякъде по света. Така че, да, изключително важно е. Защото Румен Радев може и да не иска да преговаря лично с други лидери на партии. Трябва да има хора, които могат да го направят вместо него. Това е естествен политически процес. Така че, да, смятам, че е изключително важно. Може би изборният резултат ще се формира в съотношение 50 на 50 между личността на Радев и тези, които ще бъдат в листите. Това ще влияе и на бъдещия политически пъзел в парламента.
- А къде виждате ГЕРБ в уравнението?
- Не изключвам ГЕРБ като възможен партньор на Румен Радев. Тъй като, ако по целия спектър прегледаме отношенията на Радев, може да видим, че с ПП-ДБ отношенията са само трудни, тъй като те се наричаха с нежни имена. С Борисов също имат задявки, но там не е имало никога прекрачване на някакъв тон. Да, той е бил много остър, но не са си позволявали да влизат в лични нападки. Това е сигнал, който показва, че може да бъде търсено сътрудничество и коалиционно управление. Предстои да видим.
- ГЕРБ загубиха ли от компромисите, които правеха, за да управляват?
- Новините за тяхната смърт са силно преувеличени. Категорично. ГЕРБ, колкото и да е бита през годините, а това е немалко пъти, успя да запази една ключова електорална пропорция, която им позволява да бъдат стабилни. Който ги смята за свършили, приключили, занулени... да погледне заявките в последните три години. Единственото, което правят те в такава трудна ситуация, е да радикализират и да мобилизират електората на ГЕРБ, а не да го намаляват и да привличат някакво ядро, което би било загубено в друга ситуация. Така че, не, не ги изключваме по абсолютно никакъв начин. Самият начин, по който Борисов отново започва да си обикаля кметове, да си събира структурите, показва, че нещата ще бъдат интересни.
- Забелязвате ли някаква промяна във функционирането на тази най-голяма политическа сила от последните години?
- Тоест дали лидерството на Борисов е оспорвано и може да бъде пренаредeна йерархията?!
- Не, по-скоро дали самият той не позволява вече повече чужди мнения да се чуват и да се вслушва...
- Възможно е. Възможно е така да бъда разчетена някаква ситуация, но вярвам, че това е естествен момент от еволюцията на партията. И може би и самият Борисов е узрял. Самият той става по-плуралистичен. Той има няколко такива периоди и преди, така че това му е според мен новият плуралистичен период, в който отново ще бъде фигура, която упражнява центростремителна сила, а не такава, която поляризира. Но нека да видим. Кампанията още не е започната. Има интересни сигнали, със сигурност ще ги наблюдаваме и аз, и моите колеги с интерес и ще си водя бележки. Защото от време на време даже се пишат научни трудове по тия данни, колкото и странно да изглежда и колкото и необясними да ви се виждат тези неща.
- От поредицата избори, които имаше досега, само присъствието на нов играч като Румен Радев ли прави предстоящите по-различни или трябва да отчетем и начина, по който бяха предизвикани с есенните протести?
- Румен Радев ще бъде основният дразнител в тези избори, тъй като монолитно разместване не очаквахме даже по времето на „Има такъв народ“ (ИТН). Тогава те бяха някаква изненада, но именно затова всички останахме изненадани (смее се). Докато при Румен Радев тази изненада изглежда доста по-сериозно измерима, доста по-плътно. А при ИТН имаше някакво цялостно усещане по-скоро за това, че предстои да се случи нещо. С Румен Радев, мисля, че сме пределно наясно какво е това нещо, което ще се случи или се случва. И това е голямата разлика.
- ИТН превърна ли се в поредния проект, който показа, че властта променя изначално?
- Ами ако не си подготвен за нея, да. Оставаш изненадан от това какво може да ти се случи.
- От победители в избори в рамките на няколко години сега изглежда, че ще се борят за субсидията, която искаха да премахнат.
- Парадоксално, но факт. Така изглеждат нещата. Колкото и да е странно, май се докараха точно дотам. Което ще влезе в пълно противоречие със заявките, които и вие припомнихте, а и други ще си спомнят. Неизбежно е.
- Какъв политически резултат ще предположи като неизбежна една дълбока съдебна реформа?
- Мисля, че този път вече има и политически консенсус за такава. Защото в обществото очевидно има назряло не просто очакване, а изискване политиците да започнат да вършат това, за което ги избираме. А това, за което ги избираме, включва и подновяването на ключови държавни институции с фундаментално значение за правовия ред и публичното благоденствие на обществото. В следващия парламент може да се стигне и до 160 гласа, които да изберат нов главен прокурор и със сигурност нов ВСС.
- Как виждате първата дама президент на България? Има ли вече поле за оценки и може ли да кажем, че Илияна Йотова ще използва времето до президентските избори, за да се утвърди като фаворит за поста?
- Да. Отговорът ми е еднозначно и кратко – да. Всичко това е вярно и мисля, че госпожа Илияна Йотова ще направи точно това. Ще използва всяка една възможност да заеме позиции, които да й позволят да бъде сериозният кандидат за изборите наесен. Така ми се струват нещата към този момент.
- А струва ли ви се, че тя донесе промяна в съдържанието на институцията, която представлява?
- Може би е рано това нещо да го кажем и да го твърдим. Може би е рано. Нека да мине някакво количество време, да се случат някакви неща. Не че нейното политическо време като президент в момента не е изключително динамично и не се случват някакви важни неща. Но пак казвам - да видим. Интересното тепърва предстои.
- Има ли нещо, което може да ни насочи към твърдението, че показва независимост от Румен Радев?
- Мисля, че и докато беше вицепрезидент тя също е демонстрирала тия неща. Така че в този момент съвсем се е еманципирала и нещата си идват на място за нея и за нейната кауза. Ще видим докога.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19.6.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
