Р екорден брой кандидатпрезидентски двойки – 28, ще се конкурират за изборите на 25 октомври. Колко от тях обаче имат реален шанс да достигнат до балотаж?
Според политическия анализатор проф. Михаил Константинов – три. Едната от двойките е сигурен участник, докато за останалите места битката ще е оспорвана, смята той.
Досегашният пик на участниците беше 23 на президентските избори през 2021 г. Рекордният брой кандидатпрезидентски двойки се дължи и на финансовия стимул от медийните пакети, твърди проф. Константинов.
Мотив
„Точно това е основният мотив, тъй като независимо каква е двойката, всички са равнопоставени и всички ще получат по 20 000 евро, които после ще бъдат дадени на някаква телевизия за информационен или рекламен пакет. Общо става въпрос за около половин милион евро и поради тази икономическа изгода има толкова много участници“, коментира професорът пред радио „Фокус“. Не е изключено преди вота да се появят събития, които да променят настоящата политическа картина, допуска той. Тази възможност проф. Михаил Константинов коментира така: „Не чак голям черен лебед, който да се пльосне на масата и да обръща всичко, но някои такива малки черни лебедчета, които сумарно дават лош резултат. Така че всичко може да стане“.
Президентските избори ще зависят в голяма степен от личностите на кандидатите, а не само от стратегиите на партиите зад тях, коментира политологът проф. Румяна Коларова. „Президентски избори се печелят с личност. С човек, който привлича“, посочи тя, като констатира, че засега не вижда сред кандидатите такива с харизма, но предстои да се види дали в хода на кампанията няма да се открои по-силно изразена фигура.
Инструмент
Проф. Коларова изтъкна ролята на инициативните комитети, които, по думите ѝ са важен инструмент за привличане на подкрепа в условията на силна политическа поляризация. „Те говорят от името на своя кандидат. И може да се каже, подгряват“, отбеляза политологът.
Ефектът от предизборните скандали и атаките срещу кандидатите ще трябва да бъде оценен чрез социологическите данни, смята проф. Румяна Коларова. Тя коментира и ролята на социалните мрежи. Нейното мнение е, че само наличието на активност в интернет не гарантира реална видимост.
След като месеци наред се говореше за „предизвестен победител“, големият брой на кандидатите е интересно явление, смята политологът доц. Петър Чолаков. „Властта привлича сериозно. Населението на държавата намалява, желаещите да бъдат президенти се увеличават“, отбеляза пред bTV политологът
„Сега всъщност има доста желаещи да участват в състезанието. Дали на принципа на Кубертен - просто да участват, или сериозно някой смята, че има шансове? Очевидно са и двете неща“, отбеляза политологът.
Големият тест според него ще е за „Прогресивна България“ и за „лоялността“ на нейните избиратели. По думите на политолога през годините сме наблюдавали много сериозна електорална волатилност.
„Това означава и разбягване на избирателите в посока към друга политическа сила, друг политически проект. Това се случва много често с новоизгряващи партии“, коментира доц. Петър Чолаков.
Кристи Петрова
