И збирателната активност е голямата въпросителна на предстоящия президентски вот през октомври. Синоптиците засега сочат облачно време, с кюфтета. И мижав интерес към урните. Ако се сбъднат прогнозите за исторически срив, доверието към институцията може да девалвира.
Въпросът с политическата легитимност е изключително важен. Когато по-голямата част от гражданите не отидат до урните, избраната власт представлява само малка част от обществото. Това, съответно, отслабва авторитета на институцията.
При ниска обща активност математическата тежест на твърдите партийни ядра - купеният или контролиран вот нараства значително. Това може да изкриви реалните обществени нагласи.
Не на последно място организирането на избори изисква милиони левове от държавния бюджет. Ниското участие превръща тези разходи в неефективна инвестиция.
Балотаж
Какво ще се случи, ако се оправдаят негативните прогнози? Политически анализатори и социологически агенции очертават следните конкретни последици. На първо място неизбежен балотаж. Според Конституцията на България, за да бъде избран президент още на първи тур, в гласуването трябва да са участвали повече от половината избиратели (над 50%). В четвъртък, 24 септември, социолози прогнозираха в ефира на NOVA, че липсата на остри обществени конфликти ще остави пред урните основно най-дисциплинираните партийни гласоподаватели. Това лишава вота от по-широк граждански характер.
Ориентир
Първан Симеонов
Първан Симеонов от „Мяра“ е сред анализаторите, които допускат исторически ниска избирателна активност на предстоящия вот. "Ако погледнем предходните и по-предишните президентски избори, то виждаме активност, която спадна от 3 милиона и 800 хиляди на около 2 милиона и 600 хиляди", отбеляза пред БНТ той.
"Ако човек седне да смята потенциалните масивни гласове, може да се уплаши, защото аз понякога трудно ги изкарвам над 2 милиона, но все пак 2 милиона и 200, 2 милиона и 300 хиляди души", коментира Симеонов. Той обаче напомни, че все пак предстои предизборна кампания и призова тези числа да не се приемат като прогноза, а като потенциален ориентир.
Тенденция
Геновева Петрова
Социологът Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ е съгласна с прогнозата за рекордно ниската избирателна активност, но обяснението според нея е в липсата на изявена харизматична фигура, която да мобилизира колебаещите се граждани, което засилва апатията сред избирателите.
"Аз съм съгласна, че очакването е за по-скоро ниска избирателна активност. Но тази тенденция се дължи най-вече на това, че сред кандидатите го няма този кандидат, който наистина да мотивира силно по някакъв начин избирателите. Защото поне това, което имаме като предварителни наблюдения от доста преди, изобщо в началото на политическия сезон, така ни даваше основания да смятаме, че за голяма част от избирателите има неяснота, просто не знаят кого да изберат. Няма този харизматичен или въобще убедителен за тях кандидат, за когото да застанат наистина с пълното желание да отидат и да го подкрепят", обясни тя.
Безотговорно
Боряна Димитрова
Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ не очаква избирателна активност над 50% на първия тур. Тя обаче смята, че въпросната избирателна активност се мери спрямо нереалистична база.
"Основната предпоставка за това не е просто активността на българските граждани и дали те се чувстват представени или не, а това са тези неимоверно, нереалистично и безотговорно - в случая избирателни списъци, в които има над 6,5 милиона избиратели. Предстои да видим колко ще бъде окончателната бройка в ЦИК. Ние работим и ЦИК работи с число, което е много различно от това, което показват данните на Националния статистически институт за живеещите в страната. Отдавна се говори за какви ли не реформи, промени в Избирателния кодекс. За мен това е една от тези, които са наистина належащи", коментира пред БНР Димитрова.
Самият брой на кандидатите невинаги определя представителността, подчертава експертът. "Една немалка част от тях не са достатъчно разпознаваеми, няма достатъчно информация за тях, те самите не са различими, не съумяват да достигнат вероятно до групи, които биха могли да представляват, извън най-тесния кръг, който ги е издигнал и който по всяка вероятност ги разпознава. Вторият важен аспект зависи от това дали основните кандидати ще имат силна, разпознаваема битка на идеи, на визии, на начина, по който се държат, силни послания към избирателите", коментира Боряна Димитрова. Не на последно място според нея липсва усещането за такъв тип състезание, което може да доведе до значима промяна. „Това е нещо, което би било важно да сработи в тази кампания, за да видим мобилизация на избирателите“, посочи Димитрова.
Парадокс
Социологът Елена Дариева говори за т.нар. „парадокс на избора“, който възниква при толкова много кандидати за „Дондуков“ 2. Според нея многото възможности парализират избора и водят до нерешителност и тревожност.
"Отхвърлил си много възможности и остава това, което по-малко те удовлетворява. Това е за колебаещите се. Първият водещ въпрос е изборната активност. От нея зависи и всичко по-нататък, не само разпределението на кандидатите. Силно ме вълнува каква ще бъде дисперсията - разпиляването на вота. По-сериозна дисперсия има, когато водещите кандидати не са достатъчно харесвани и не успяват да мобилизират достатъчно електорална подкрепа. Когато има явен фаворит, разпиляването е малко", обясни социологът.
„В президентските избори един печели, но всички останали могат да заявят присъствие. Страхът от това, че има една единствена партия, която слага чадър върху цялото това пространство, която е взела това пространство, кара доста политически субекти, вероятно и свързани с тях, подкрепящи ги, да атакуват това голямо пространство, от което биха могли да откъснат определени части, най-малко да се види съотношение на силите", обобщава Боряна Димитрова.
Статистика
Най-висока избирателна активност на преки президентски избори у нас е отчетена през 1992 г. (75,9% на първи тур), а най-ниска — през 2021 г. (40,50% на първи тур). През 1992 г. гласуват над 5,1 милиона българи, което остава непреодолян рекорд по абсолютен брой и процент на гласувалите. Дъното на вота е през 2021 г. (на изборите 2 в 1 с парламентарните), когато активността падна до малко над 2,7 милиона действителни гласа на първия тур за държавен глава.
Кристи Петрова
