- Г-н Гайтанджиев, с оглед катастрофата, при която 18-годишно момче уби двама души на бул. „Сливница“, мислите ли, че психотестовете за книжка наистина показват състоянието на кандидат-шофьора?
- Психическото състояние на човек не е константа, то се променя. Хората, които убиват, използвайки колите за оръжие, сами по себе си не са убийци, но извършват престъпление с отнемане на човешки животи. Работил съм с такива масови убийци в затвора. Единият беше анихилирал семейство - мъж, жена и дете, на пешеходна пътека в кв. „Дружба“. Другият беше убил 4 човека на спирка на бул. „Цариградско шосе“. Тези случаи са отпреди 25 - 30 г. Тогава тези хора бяха масови убийци, при които се гледаше оръжието на извършване - автомобил.
- Тези масови убийци нарочно ли са искали да газят и убиват, или е станало инцидентно? Каква е приликата между тях?
- Не, не са искали. Вие търсите мотив, както и правораздавателните органи - какво е накарало човека да извърши дадено престъпление. Но не всичко в живота ни подлежи на логика. От работата ми в затвора съм разбрал какво кара убиеца да убие, изнасилвача да изнасили, но познавайки извършителите като хора. Не мога обаче да си отговоря на въпроса защо този е убил семейство, даже повече - анихилирал ги е. Анихилацията е пълно изличаване, като холокост - пълно изгаряне. Затова са кръстили изтреблението на евреите холокост. Един от затворниците беше полицай от 4-то РПУ, карал с 2.5 промила и трябваше да разбера защо го е направил. Затова започнах да го опознавам. И страшното беше, че някъде навътре в него имаше едно безутешно дете, което е напомпано със самочувствие и самоувереност, но без себеуважение.
- Липсата на себеуважение при всички, които с колите си избиват хора, ли се наблюдава?
- Хората, които извършват този тип престъпление, не са в контакт с умението да уважават себе си. Същото е валидно и за онези, които извършват масови убийства. Това е паралел със случващото се в Сърбия, с това, което става в целия свят, и в България включително. Всички искаме децата ни да имат самочувствие, но то е свързано с човека, който отразяваме отвътре навън.
- Кои са другите общи черти в убийците освен липсата на самочувствие, себеуважение, комплекси и самоизтъкване?
- Тези хора не уважават живота като ценност. Не уважават себе си и затова няма как да уважават най-голямата ценност - живота. Ще ви дам пример с романа „Време разделно“. Всички се възхищаваме на Момчил, но не си даваме сметка кой е Караибрахим. Той е еничар, българин, отнет от семейството си като малък и превърнат насила в еничар. Това предизвиква у него тъга, безутешен е. Научил се е да уважава себе си през умението да убива и когато е изпратен в родното си село да потурчва, той всъщност опитва да потуши тъгата, убивайки рода си.
- Как обаче да сме сигурни, че 18-годишният Адриан не уважава себе си и не приема живота като ценност? Той е карал трезвен, без дрога в кръвта, но бързо.
- Защото, карайки бързо, се е опитвал да си придава самочувствие и самоувереност.
- Но е карал стара и евтина кола, как да има самочувствие с такава? Не е някой комплексар с огромен джип или лимузина.
- Да, но се е чувствал значим, карайки с брутална скорост. И не убива скоростта, а човекът. По този начин, придавайки си добавена стойност и нямайки познание за себеуважението, той не допуска, че висшата ценност е животът. Ще ви дам пример. Сутринта (б.р.- вчера) пресичах на „Мария Луиза“. В момента, в който светна червено, първо минаха две майки с колички, след това и двама пенсионери. Зеленото го изчакахме аз и още двама бежанци. Започнах да се чудя защо. Допуснах, че е, защото те се страхуват, че ще бъдат арестувани, нарушавайки закона. Тези хора идват от места, където животът няма стойност и където биват избивани. Идвайки тук, те имат познанието за живота. Ще ви дам и положителен пример.
- Какъв?
- Искате бърз отговор, но той е като аналгин за тумор в мозъка. Примерът за 18-годишния шофьор може да се разгледа и като причинноследствени връзки. Нощ, празен булевард и може би той получава импулс да кара бързо. Въпросът е кое не спазва - правилата или не уважава живота и не допуска, че може да убие. Кое е мотив за престъплението?
- Вие ми кажете?
- Ние като общество сме ориентирани към придаване на външна стойност, но не гледаме вътре в нас какво се случва.
- Какво мислите за Георги Семерджиев, който уби две момичета с джипа си? Помните, че целият му дом беше окичен с икони, целият е татуиран с кръстове. Дали е вярващ наистина?
- Не мога да отговоря на този въпрос дали е вярващ. Изпитвам срам и отвращение към хора, които извършват такива престъпления. Когато гледам негова снимка, изпитвам вътрешна погнуса, отвращение и срам.
- Ученикът от Сърбия е дете на разведени родители, бил е отличник, свирил е на цигулка. Но, извинявайте, не всяко дете на разведени родители става убиец или престъпник.
- Той е бил безутешен. Когато аз се сблъсках с моя гняв и несигурност, моят баща ми даде китарата. Инструментът, който е дал, за да се справи с тъгата си и да бъде утешен, бащата на ученика от Сърбия, е пистолет. Той е ходил с него да стреля и всъщност е превърнал детето в убиец. Когато е понасял страданията от училищната среда, където са се гаврили с него, не е имало кой да го утеши.
- Как лекар ще превърне детето си в убиец?
- Като не му дава утехата, както не е утешен Караибрахим, Дарт Вейдър, Путин, Хитлер. Безутешният човек е този, който извършва убийства. Тъжният човек има нужда от утеха. Дори да не убие някой друг, ако тази тъга не бъде смекчена, той започва да убива бавно себе си и да поема отвън навътре. А проблемът в Сърбия има по-голям контекст. Там страданието и безутешността започват да заливат обществото около 100 г. назад. Тяхната мегаидея да направят Югославски съюз на всички славяни започва леко да се осъществява и насилствено, събирайки различни народи, те ги управляват на принципа на диктатурата. Когато този съюз се разпада, защото е насилствен, хората го преработват, водейки брутални войни. Помня, че се биха 5 години за футболен мач. Самите сърби се държат за мита, че са корави, здрави, но са счупени отвътре. Именно този мит за здравото прави така, че те да се счупят и този счупен народ, който страда вътрешно, продуцира убийци. Това се случва и в Русия, и в Америка, и в Норвегия (случаят на Брайвик). Но разликата в развитите общества е, че там водещ принцип е демокрацията. При диктатурите и постдиктатурите го няма. Демократичните общества имат уменията първо да го осъдят, след това да го асимилират и да направят така, че да не се преповтаря повече в такава степен.
- Кога според вас подобни масови убийства ще започнат да се случват и в България?
- Нека го разгледаме по-мащабно. Съвременните общества са с единия крак в индустриалната ера, двойките живеят отделно в апартамент и работят, а с другия - в дигиталната ера. Но тя не касае устройствата, а взаимоотношенията между хората. Те стават студени. Преди това сме живели в племена и родове, в които водещото е било общността, която е давала на своите членове да имат комуникация, която да ги превежда през определени състояния. В рода тъгуваме, радваме се и се гневим. Тогава масовите убийства са били само по време на война. Хората са губили живота си, защитавайки някаква политическа доктрина (примерно за царството), а втората е в името на Христа или Аллах.
- А сега?
- Сега се превръщаме в масови убийци, защото нямаме кой да ни утеши.
- Какво ще стане според вас оттук нататък с живота на тези убийци - ученика от Сърбия, 18-годишния Адриан?
- Мога да ви разкажа какво съм преживял в затвора с деца убийци. Най-емблематичният пример е с Хари Потър. Срещнах се с него през 2004 г. в „Кремиковци“, а знаете, че той е строен на принципа на концлагер. Вътре е тъмно, прашно, смърди ужасно и в едно малко помещение живеят 30 човека. Спят на 3-етажни легла, а през деня ги водят да работят в комбината. Във всяко помещение остава по един иконом, който пере и чисти на останалите. Когато влязох за първи път в такава барака, видях Хари Потър, който е едно към едно с героя. Това е неговият прякор, който съвпада и с инициалите му Х.П. Той ми разказа, че откакто се помни, единственото нещо, което е виждал и усещал, е как баща му го смазва от бой. Действието се развива в малък град в планината. Той все още е в затвора, но е към края на присъдата. Майката се опитвала да го защити, но бащата смазвал и нея.
- Бащата пияница ли е бил?
- Тук водещо е насилието. Хари Потър ми каза: „Скоро след рождения ми ден, когато станах на 14 г., той се прибра, смаза ни от бой, аз не издържах и избягах. Изпих 1 литър ракия, взех брадвата и докато спи, завит в чаршафите, го направих на пастет“. 10 минути удрял тази кървава маса, докато види, че в нея няма живот. Когато вдигнал юргана, се оказало, че майка му и баща му са си сменили местата и той всъщност е убил нея.
- Бащата е жив още?
- Да, и дори му идваше на свиждане, защото нямаше кой друг. Момчето имаше 15-годишна присъда. Кой е виновен в случая? Кажете ми вие?
- Психиката на момчето, предполагам, е увредена?
- През цялото време ми казваше: „Бъди спокоен, няма да се самоубия“. Обясни ми, че нямал сила да го направи. Това е дете убиец. Как можем да знаем дали детето от Сърбия, което е оставило писмо, че е психопат, няма да посегне на живота си? То е написало, че е отчаяно и тъжно.
- Тези деца убийци могат ли да живеят нормално сред хора, след като им изтекат присъдите?
- Няма как да знаем. Обществата ги осъждат до живот и те на практика не излизат повече от затвора. Ще видим как ще се развият нещата в Норвегия, когато Брайвик излезе на свобода. По-важното е да разберем защо се случва, за да не го допуснем отново.
- Какво трябва да се направи?
- Да имаме сетивото да видим и да усетим страдащия, да го прегърнем и утешим. Ще ви дам пример с държавната политика в Исландия. Там инвестират в ранна превенция, която започва от детските градини, като включват родителите в живота на институцията. Майките и бащите започват да си съдействат. Децата го виждат и намаляват конфликтите помежду си, засилва се умението да общуват. Другото е категорично да забранят употребата на алкохол и цигари до 18 г. възраст, както и рекламите за тях. Създават дори в най-малките градове закрити стадиони по футбол. Резултатът е налице.
- Ние не сме Исландия обаче?
- Не, не сме и този модел няма да проработи. При нас проблемът е, че сме деформирани от времето, което прекарахме в безвремие. Тези 45 години, когато ни убеждаваха, че сме подобно на мравките и личността няма значение. За сметка на това мравунякът трябва да е изграден, но ние не сме мравки. Те се движат от феромони, а ние сме човешки същества.
Това е той:
Роден е през 1975 г. в Тетевен
Завършил е „Психология“ във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"
Специализира в Психотерапевтичен институт по социална екология на личността
Работил е като психолог в Централния софийски затвор от 2004 до 2014 г.
Бил е училищен психолог от 2014 г. до 2021 г.
В момента е психотерапевт
Виктория Пенкова
