Б лизо 50 нови столетници има в страната ни. По данни на Националния статистически институт в края на 2019 г. те са били 279, а според новото преброяване са вече 325. Въпреки това страната ни е на едно от последните места в Европа по този показател. Според данните най-възрастните хора у нас са на около 105-106 години и са преживели две световни войни. Най-много столетници има в Югозападна България, като това е обусловено от броя им в София.
„Но не мислете, че става дума за друго, освен за наличие на хосписи и по-добри болнични заведения, до които хората имат достъп. Реално 95 от 325 столетници живеят в столицата, което и пропорционално отговаря на по-високия дял на населението на София спрямо общото население в страната“, коментира пред „Телеграф“ доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН. Той посочи, че в Разград например няма нито един столетник към 2021-ва, но това е случаен фактор.
„Може да са се преместили в Търново, Русе или Варна. Общо взето, където има медицински грижи“, каза доц. Пампоров. Според него тенденцията е нормална и се запазва пропорционална на съответните кохорти по година на раждане. „Преди няколко години „експерти“ драматизираха, че броят на столетниците спада, но в тях влезе една от най-малките кохорти – тази на децата, родени по време на Първата световна война (1915-1918 г). Виждаме, че след това децата, родени в началото на 20-те, са значително повече и съответно повече са преживели до 100 г.“, коментира ученият. Той допълни, че като цяло се очаква броят на столетниците постепенно да нараства до 2041 г., след което ще има застой, отново увеличаване до 2063-2064 г., последван от лек спад.
„Най-много ще са към 2074-2075 г., след което трайно ще спаднат и към 2097-3000 г. ще са най-малко. Освен ако, разбира се, дотогава не се измисли революционен медицински продукт, който да удължи още повече човешкия живот“, коментира доц. Пампоров.
Най-малко са столетниците пък в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. Според учени фактът, че страната ни се нарежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от населението, се дължи основно на това, че средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските. По последни данни у нас е 75 години. При мъжете е 72 години, а при жените - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия средната продължителност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
Няма вегетарианци сред вековниците
В рамките на проект, финансиран от Фонда за научни изследвания, експерти по генетика в продължение на две години събираха и анализираха данни за генома на дълголетниците в България. За целта специалистите са посещавали домовете на възрастните хора, задавали им въпроси, а след това взимали ДНК проба, която изпращали за цялостен анализ. На въпросите с какво са се хранили, повечето столетници отговаряли, че са яли каквото има. Сред тях обаче няма вегетарианци, нито вегани. Всички са хапвали месо и не са спазвали диети. Не е отчетена обаче повишена консумация на определен продукт. Що се отнася до алкохола, повечето не употребявали редовно, а пийвали само от време на време и по празници. След събирането на ДНК пробите те били изпратени в Хонконг за цялостно геномно секвениране. Оказало се, че някои от българските вековници имали протективни генетични алели, които допринасят за успешната им преживяемост. Освен това в голяма част от случаите столетниците са имали близки роднини, които също са били дълголетници, което показало колко важен е генът.
Яна Йорданова
