Изразът „Ива прецака македонизма“ стана изключително популярен в българското интернет пространство и социалните мрежи, след като 23-годишната българка от Кочани успя да се спаси от кошмара в бившата югорепублика Северна Македония.
В понеделник Ива направи онова, което властите в Скопие месеци наред се опитваха да предотвратят – прибра се в България, за да спаси здравето си. Младата жена прекрачи границата, озова се в „Пирогов“ и обърна с главата надолу сметките на македонистите. Докато я държаха под домашен арест, отказваха ѝ лечение зад граница и я въртяха в съдебни процедури, тя намери изход. Без фанфари, без протокол и без да чака поредното „не“ от властите. Действията ѝ предизвикаха вълна от одобрение във Facebook и TikTok.
Така една трагична катастрофа се превърна в изпитание за цяла държава и в удар по македонизма – политическата доктрина, която десетилетия наред държи България на разстояние, а хората с българско самосъзнание във Вардарска Македония – в положение на подозрителни и нежелани.
Пробив
В понеделник сутринта Ива вече беше настанена в „Пирогов“. Предстоеше ѝ да премине през интензивни изследвания, а лекарите трябваше да преценят колко време ще остане в болницата. За сигурността ѝ беше предвидена и охрана.
Според разказа на младата жена тя и българският ѝ адвокат Николай Димитров преминали границата без проблем. Ива показала македонската си лична карта на северномакедонските граничари, а при влизането у нас – българския си документ. В Скопие обаче обявиха, че системите им не отчитат излизане на Михайлова от страната. Българските власти също започнаха проверка на обстоятелствата около преминаването. Адвокат Димитров отказа да посочи граничния пункт, за да не създава неприятности на хората, които са им помогнали. Според неофициална информация за успешното прибиране на Ива са съдействали хора от двете страни на границата, включително българи по самосъзнание от службите в РСМ.
Адвокатът ѝ в Северна Македония Насер Руфи не е бил предварително уведомен. Той обаче беше категоричен, че не става дума за бягство, а за оправдан ход заради опасността Ива да остане инвалид. Самата тя обясни, че здравословното ѝ състояние се влошило и решила да потърси помощ в София. Сега Ива е на българска земя. А в Скопие започнаха да търсят отговорност за пробива.
Капан
Историята започва на 7 октомври 2025 г. на пътя между Кочани и Щип. При катастрофа загива един човек, а Ива получава тежки травми на гръбначния стълб. Срещу нея е повдигнато обвинение за тежко престъпление срещу безопасността на движението. Прокуратурата твърди, че е карала с превишена скорост и е навлязла в насрещното платно. Защитата представя друга картина. Според две независими заключения на експертизи другият автомобил е навлязъл с около 90-95 сантиметра в лентата на Ива. Единственият пряк очевидец, пътувал непосредствено зад нея, също твърди, че колата ѝ не е напускала собственото си платно. Тези противоречия трябва да бъдат преценени от Основния съд в Кочани. Присъда няма, а обвинението не е равнозначно на доказана вина.
Спор има и около товара в другата кола. Според адвокатите там са превозвани метални лайстни и около 70 килограма строителни материали. Защитата поставя въпроса дали те са изследвани достатъчно задълбочено и дали са имали отношение към фаталните травми на загиналия. Не е безспорно установено и дали пострадалите строителни работници са били с поставени обезопасителни колани или без колани, каквито подозрения има. Оспорва се и експертно заключение, изготвено по снимки, без вещото лице да е огледало лично катастрофиралия автомобил.
БЕЗУМИЕ: Северна Македония обяви Ива Михайлова за международно издирване!
Автомобилът с работниците е бил пълен с лайстни и строителни материали
Допълнителен обществен интерес предизвика информацията, че строителните работници в другата кола са пътували към Берово за ремонт на вила на близък на външния министър на Северна Македония Тимчо Муцунски. И този факт сам по себе си не доказва нередност, но прави въпросите около разследването още по-важни. Докато делото се точи, Ива се нуждае от лечение. По думите ѝ специалисти са препоръчали спешна интервенция и рехабилитация, които не могат да бъдат осигурени в необходимия обем в Северна Македония. Тя твърди, че е подала осем молби за лечение в чужбина – четири до съда в Кочани и четири до Апелативния съд в Щип. Всички били отхвърлени.
Натиск
Ива неведнъж разказва, че се страхува да живее в Кочани. По думите ѝ я следят, когато излиза с приятелки, а дрон прелетял над двора на баба ѝ. Екип на „Телеграф“ също видя полицейски служители в заведение, където младата жена вечеря с близки, приятели и български журналисти. Униформените останаха на съседна маса близо час. Тези обстоятелства заслужават проверка. За Ива обаче усещането е за постоянно наблюдение и натиск, докато тя трябва да мисли за здравето си, а не за това кой следи всяка нейна крачка. Това се доказа и от видеокадри, заснети часове преди пристигането ѝ в България. От северномакедонското МВР показаха снимки как Ива влиза в кафене с някакъв младеж. Облечена е в същите дрехи, с които по-късно бе в София.
Полицията в Кочани постоянно следи младата българка.
Случаят с Ива от Кочани стигна до най-високите политически нива. Български депутати следяха съдебния процес, а президентът Илияна Йотова постави въпроса пред ръководството на ООН и Съвета на Европа. София предложи Ива да бъде транспортирана за лечение у нас или да бъде изпратен специализиран медицински екип в Северна Македония. По информация на българската страна първоначално не е било дадено съгласие за тези варианти. Особено показателен беше спорът около изявлението на Муцунски, че Ива можела да получи адекватно лечение и в страната си. Пред „Телеграф“ младата жена определи думите му като нагли и неверни. Тя твърди, че е представила десетки медицински документи, включително консилиарно мнение на петима невролози и неврохирурзи, които посочват необходимостта от лечение в България, Израел или Турция.
След месеци напрежение се стигна до съгласие български медици да посетят Ива и да се запознаят на място със състоянието ѝ. Муцунски представи това като жест на добра воля. Само дни по-късно обаче Ива вече беше в София – без да чака „добра воля“ и поредната дипломатическа любезност.
Корен
Тук случаят излиза извън рамките на една катастрофа и едно съдебно дело. Ива има българско и северномакедонско гражданство, но открито заявява българската си принадлежност. Баща ѝ Симеон Михайлов и майка ѝ Христина също са българи от Кочани, които според предоставената информация са принудени да живеят в България. Баща ѝ твърди, че бизнесът му в Северна Македония е бил съсипан, а срещу него е повдигнато скалъпено обвинение. Това са твърдения, които подлежат на самостоятелна проверка. Но те очертават по-широкия проблем, за който България от години предупреждава – отношението към хората с българско самосъзнание в Северна Македония.
Майката на Ива Христина и двамата ѝ адвокати Насер Руфи и Николай Димитров.
Македонизмът не е просто спор за история, учебници или езикови норми. Той е политическа конструкция, която твърде често превръща българския произход и самосъзнание в проблем, вместо да ги приема като право на човека. Когато някой заяви, че е българин, това не би трябвало да го прави по-малко защитен от закона, по-малко свободен или по-малко достоен за медицинска помощ. Не е необходимо да се отрича трагедията със загиналия човек, за да се настоява за справедлив процес. Не е необходимо и съдът предварително да бъде обявяван за виновен, за да се поставят въпросите за доказателствата, лечението и правата на подсъдимата. Едното не отменя другото.
Процедура
Защо Скопие не може просто да изпрати хора и да си прибере Ива? Защото тя е българска гражданка и се намира на територията на България. Чл. 25, ал. 4 от конституцията постановява, че български гражданин не може да бъде предаден на друга държава за наказателно преследване, освен при предвидено в ратифициран и влязъл в сила международен договор изключение. Следователно Скопие не може едностранно да разпореди връщането ѝ. Това обаче не означава, че казусът приключва с пристигането ѝ в „Пирогов“. Северномакедонските власти вече оспориха начина, по който тя е напуснала страната. На 13 октомври прокуратурата поиска Ива да бъде задържана под стража заради риск да се укрие, а местното МВР пусна процедура по международно издирване. Сега българските власти трябва да разгледат евентуални искания по надлежния ред и да съобразят конституционната защита на Ива. Скопие може да продължи делото в Кочани и да търси процесуални решения според собственото си право. Може да потърси и международно правно сътрудничество.
Бащата на Ива Симеон Михайлов на протеста в нейна подкрепа в София.
Но евентуална присъда там не означава автоматично, че Ива ще бъде изпратена в затвор в България. За признаване или изпълнение на чужд съдебен акт са необходими приложимо правно основание, компетентна процедура и преценка от българските органи. Не може предварително да се твърди и че процесът непременно ще завърши задочно или с конкретна присъда. Ето защо Скопие е в трудно положение. То може да настоява, да протестира дипломатически и да търси съдействие по международните канали. Но не може просто да прекрачи българската граница и да си вземе гражданка на България. А всяко следващо действие ще бъде разглеждано не само през обвинението за катастрофата, но и през въпросите за човешките права, медицинската помощ и справедливия процес.
Обрат
С появата си в София Ива нанесе символичен удар по властите, които не успяха да я задържат в очертаните от тях рамки. Тя не реши съдебния си казус с едно пътуване и обвиненията срещу нея няма да изчезнат автоматично. Делото в Кочани може да продължи, а правните и дипломатическите последици тепърва ще се развиват. Но Ива вече е в Майка България, където може да потърси лекарска помощ и където случаят ѝ получи гласност. А в Северна Македония отново лъсна проблемът с отношението към хората, които не желаят да се откажат от българските си корени. Мнозина надигнаха глави с въпроса докога българите там няма да бъдат вписани като животворен народ в конституцията. В Скопие могат да спорят за гранични системи, процедури и отговорности. Могат да настояват, че съдебната им власт е независима. Но не могат да заличат основния въпрос: защо една млада жена трябваше да стигне до такъв отчаян ход, за да потърси лечение? Ива взе нещата в свои ръце. А македонизмът се сблъска с нещо, което трудно се побира в политическите му схеми – една българка, която отказа да се отрече от корените си и да чака безкрайно разрешение да се погрижи за собственото си здраве.
Захари Белчев
