Социологът Елена Дариева пред “Телеграф”: Властта ни предлага игра на „Не се сърди, човече“

- Г-жо Дариева, липсата на обединение на десните ли коства загубата на Андрей Гюров на президентския пост?

- Именно с цел да се обедини демократичната общност у нас около единна проевропейска и антикорупционна кандидатура за президент бе създаден Форумът за демократично действие. В края на 2025 г. подписаха споразумение с ПП и ДБ, но така и не се стигна до предварителни избори за номиниране на кандидатпрезидентска двойка. 

Какво се случи? След протестите през декември 2025 г. и оставката на кабинета „Желязков“ политическият календар рязко се сгъсти. Стигна се до предсрочните парламентарни избори през април, чийто резултат значително промени политическата картина у нас. Надали щеше да е удачно на фона на предсрочния парламентарен вот да се провеждат и предварителни избори за кандидат за президент на демократичната общност. Същите тези процеси обаче доведоха до служебния кабинет начело с Андрей Гюров и го поставиха във фокуса на партиите от това политическо пространство. 

Проблемът според мен до голяма степен дойде от късното обявяване на кандидатурата на Гюров. Един месец е твърде кратко време, за да стане който и да е кандидат разпознаваем и да отбележи присъствие в по-малките населени места. Виждаме го и от резултатите. Неговото представяне в столицата е силно. На първи тур Гюров взе преднина и в трите района в София. На балотажа в 25 МИР, благодарение на подкрепата от „Възраждане“, Илияна Йотова успя да обърне резултата в своя полза, но като цяло Гюров се представи много силно в столицата, за разлика от Северозападна България например. Във Видин преднината на Йотова е 65% към 32% за Гюров. Във Враца е още по-значима - 72 на сто към 25 на сто в полза на Йотова, а в Монтана е 73% към 24%. Т.е. представянето му в страната е значително по-слабо в сравнение със София.

- Текат обвинения, че избирателите на ГЕРБ и ДПС целенасочено са бойкотирали вота. Това омаловажаване на президентския вот от тяхна страна ли бе или по-скоро гледат към другата стратегическа цел – местните избори?

- Ниският интерес към вота за президент сред избирателите на ГЕРБ и ДПС се дължи основно на факта, че нямаха свои собствени кандидати. Негативната кампания, неблагоприятният събитиен контекст и обстоятелството, че темите в кампанията приоритетно бяха в ресора на МВР, не успяха да привлекат избиратели от тези електорални групи и да ги накарат да гласуват. Не може да бъдат обвинявани в бойкот, още по-малко от онези, които не са се справили със задачата да ги заинтригуват.

Що се отнася до местните избори, там залогът е далеч по-голям и надали ще наблюдаваме подобна пасивност. ГЕРБ ще направи всичко възможно, за да запази кметовете си по места, защото те са партията. Към същото се стреми и ДПС. Новото е, че на централно ниво има нов силен претендент - ПБ. Местните битки обаче имат своя собствена логика, която се различава от националната. Предстои ни да наблюдаваме интересно съперничество догодина.

- Как виждате ролята на Гюров в това „обединение“ вдясно, за което той загатна? Доколко реалистичен е вариантът той да оглави нова партия или по-скоро отсега текат процеси по консолидация зад евентуална негова кандидатура за кмет на София?

- Освен че показа с резултата си, че може да има обединителна и мобилизирана функция, Гюров набра и електорална периферия. Това само по себе си е политически капитал. Той се явява обединяваща фигура за дясното. Затова изявлението му в нощта след балотажа, че постигнатият резултат е добра платформа, която може да се надгражда, логично поражда подобни хипотези.

Доброто му представяне в столицата и на първия, и на втория тур, няма как да не предизвиква очакване, че кандидатирането му може да е успешна формула за столичен кмет. Преди това обаче ПП и ДБ ще трябва да обяснят защо не подкрепят Васил Терзиев за втори мандат, ако той реши да се кандидатира отново. Тепърва предстои да чуем каква е оценката на тези формации за работата на столичния кмет.

Какво предстои в полето на демократичните формации? Те често прилагат формулата на ребрандирането. Поведението им през последните 3 десетилетия показва, че те не спират да се обединяват, да се разделят, след което пак да се обединяват, пак да се разделят. Като се започне от ОДС и Синята коалиция, мине се през Реформаторския блок и се стигне до ДБ и ПП. Последните се явиха заедно на парламентарния вот, но в НС са в две отделни групи. 

Т.е. формулата за събиране и изваждане продължава често да се употребява. За да се обедини дясното, има нужда от обща цел и каузи, а не от нова лидерска фигура. В това пространство лидерите и сега са твърде много. Десните политически формации първо трябва да намерят тази обща цел, след което да потърсят път един към друг, за да се консолидират. По пътя в един такъв процес ще се намери и лидер.

- Как тази подкрепа от 750 000 гласа, която получи Гюров, може да бъде ефективно използвана в бъдеще?

- Гюров показа, че има обединяващ ресурс, успя да привлече малко над 264 000 допълнителни гласа спрямо първия тур. Това са избиратели, които гласуваха както в негова подкрепа, така и срещу концентрацията на власт и затвърждаването на еднопартийно управление. От действията и поведението на управляващите в голяма степен зависи дали ще се стигне до обединение, до общ опозиционен формат или фрагментацията и приятелският огън в полето на опозицията ще се засилват.

- Колко още се втвърди стабилността на управлението и кабинета след победата на Илияна Йотова?

- Победата на Йотова в известна степен прелегитимира управлението на ПБ. Инерцията обаче ще трае кратко. Задават се много тънки места и стръмнини по пътя. Идват зимните месеци с високите сметки за отопление, а финансовите проблеми и без това са изострени. Социално чувствителните въпроси за пенсиите, за тока, за цените на храните вече се преживяват като сериозни проблеми. Предизвикателствата пред властта тепърва предстоят и с бюджета, както и с избора на членове на ВСС. Критичните нагласи към властта традиционно избуяват върху социално-икономическите проблеми, макар че накърненото усещане за липса на справедливост също има сериозен рисков потенциал. Визирам промените в съдебната власт.

- Всички обвиняват Йотова, че няма да е добър коректив на властта, но не смятате ли, че по-скоро може да влезе в ролята на умерен балансьор, предвид този агресивен език, който имаме между всички партии?

- Агресивното говорене се засилва и заради нарастващата концентрация на власт. Когато институциите не могат да се контролират взаимно, се пораждат опасности за демократичния политически процес. Чували ли сте сентенцията на британския историк и политик лорд Актън, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. 

До момента като президент Илияна Йотова работи в синхрон с изпълнителната власт. През юли тя обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г. въпреки заложения висок дефицит в него, като мотивира отказа си от вето с необходимостта да се избегне институционална и финансова несигурност в държавата. Подобна аргументация е дотолкова фундаментална, че може да бъде възприета като неизменна и да се прилага във всякакви случаи. 

Тепърва ще видим какви ще са отношенията ѝ с парламентарното мнозинство и доколко действията на държавния глава ще влияят пряко върху реалното законодателно и икономическо управление на страната. Но ако президентът не може да бъде коректив, то тази роля в един момент ще се поеме от обществото, защото политическите отношения не търпят вакуум.

- Защо с всеки вот активността се свива, а партии и политици не могат да мотивират избирателите да гласуват?

- Ниската избирателна активност на отминалия вот е сигнал за нарастващо обществено разочарование. Частичната мобилизация от 23% на първия тур до 29% на балотажа бе мотивирана по-скоро от стремежа да се избегне загуба, отколкото от ентусиазъм или желание за силна подкрепа. Т.е. не толкова от мисълта какво могат да спечелят формациите, а колко и какво могат да загубят.

Прочитът ми на отминалите избори показва, че обществената енергия остава затворена в разговори, в обговаряне на разочарования и устойчиво негласуване. Фактът, че малко над 70% от българите не излязоха да гласуват в неделя, показва, че политическото отчуждение се засилва, а низходящата спирала на избирателната активност устойчиво превръща гражданите в зрители на собственото им нерадостно бъдеще. 

Ако искат ефективно да мобилизират избирателите си, партиите първо трябва да ги познават добре, да стъпят на данни от проучвания и да произведат убедителен разказ за бъдещето. Този разказ трябва да е адекватен на нуждите на техните собствени избиратели, на стремежите на тези хора, които биха искали да представляват. Т.е. политическите сили трябва да се върнат към идеологиите си. Да не се страхуват да подчертават разликите помежду си. Само тогава ще могат ясно да разкажат не просто специфичните интереси, но и ценностите и целите на онези групи, които претендират да представляват. Защото няма една партия за всички избиратели, а отделните партии трябва добре да познават собствените си симпатизанти.

- Преди дни коментирахте, че бюджетът, заплатите и цените са темите, които може да се превърнат в „спусък“, който да предизвика протести, като почвата за тях е предимно столична. Сега с дебатите около втория пенсионен стълб смятате ли, че има заряд за по-широко недоволство?

- Намерението да се посегне върху личните партиди на работещите хора беше толкова скандално, че от ПБ се отрекоха от него. Ефектът обаче вече е консумиран. Налице е и се изразява в загуба на доверие във финансовата компетентност на кабинета. Проблемът за правителството е, че заради демонстрираната несигурност по тази тема ерозията в доверието към тях може да се разрасне и да премине в недоверие към всяка дума, която властта изрича. Дали има заряд за по-широко недоволство? След вота поляризацията в обществото допълнително се засили и заради острата конфронтация и радикализираното говорене по време на кампанията. Това изострено противопоставяне има свойството да се засилва и да се възпроизвежда. Това ясно се вижда в социалните мрежи. Потенциалът да продължи да се разраства е реален.

- Как се справя кабинетът след 6 месеца на власт?

- През първите шест месеца за всички, включително и за останалите политически формации, стана ясно, че ПБ действа на принципа: „За нас всичко, за вас нищо“. Особено що се отнася до решенията в парламента. Осъзнаването на този принцип рефлектира и върху президентската кампания, която беше много по-остра въпреки по-ниския залог в сравнение с вота през април. В началото на мандата останалите партии се надяваха, че ще съумеят да намерят общ език с управляващите и да постигнат някаква форма на взаимодействие по различни теми. Например съдебната реформа. Поведението на ПБ в НС обаче показа, че това не е така. Сега критичните нагласи към управлението се разширяват, макар че не критиките на опозицията, а състоянието на финансите и по-ниската покупателна способност на хората е това, което издига и срива лидерите и управлението. Това много ясно се видя и на отминалите избори в САЩ - инфлацията, войната в Иран и корупцията отключиха мащабна протестна вълна и отнеха контрола на републиканците в Конгреса.

У нас от ден едно виждаме, че ахилесовата пета на управляващите е в комуникацията. Те са в отбранителна позиция по въпросите за бюджета. Чухме, че заради лошото наследство се задават рестрикции. Сега тръпнем да разберем кой ще бъде ударен. Ако има нещо, което не подлежи на съмнение, че ще има удари и финансови сътресения.

Ако използвам заглавието на романа на Херман Хесе, вместо „Игра на стъклени перли“ – т.е. да се съхранят интересите и балансът между различните сфери - управляващите ни предлагат игра на „Не се сърди, човече“. Т.е. вместо игра на знания, която да доведе до хармония чрез постигане на баланси, ни предлагат да не се ядосваме, когато ни върнат в изходна позиция.
 

Това е тя: 

• Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“

• Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания

• Управител и основател на агенция НАСОКА

Тихомира Михайлова