С лужебният министър на културата Велислав Минеков загуби баща си в деня на клетвата. Баща му Величко Минеков издъхна на 93-годишна възраст. Той е автор на паметника на Съединението в Пловдив, съобщи Plovdiv24.bg.
Величко Минеков е роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ "Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов,Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев,Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.
Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн и настоящ министър на културата Велислав Минеков. Величко Минеков е български художник, скулптор сред най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на миналия век. Създава силни женски тела – обли, масивни, с опростени форми и отчетливо чувство за обем.
Носител на множество награди, звания, ордени и медали: 1956 – лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва, 1979 – почетен гражданин на Пазарджик и носител на почетния знак на София, 2005 – става първият художник, удостоен със званието "Доктор хонорис кауза на НХА". Носител е на орден "Стара планина" I ст. за цялостен принос към изкуството. 2015 – първият носител на Национална награда "Константин Величков“ за цялостен принос за развитието на град Пазарджик. Реализира множество монументални паметници в страната и в чужбина.
Негови творби се намират в художествени галерии в страната и чужбина, както и в колекциите на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, кметството на Антверпен, колекциите на Юго Вутен – Белгия, и Петер Лудвиг – Кьолн, и други.
.
