- Г-н Чеков, какво се случва в Париж? Какво искат протестиращите?
- Едни се вливат в други. Защото има няколко неща. Какво искат? Тоалетна хартия? Отопление ли? Защото това, което четем по медиите като причини за недоволство, не е така, всичко е демагогия. Това са хора, които са забравили и живеят в някакъв свят. Те искат, ама какво дават? Искат някаква материална база. Затова и в тези квартали нещата загрубяха ужасно.
- Това имате предвид в периферните квартали на Париж?
- Да. И навсякъде, където има училища, обградени от емигрантски блокове. Аз го казах вече няколко пъти. Най-важното нещо е началното училище. Началното училище, където се учи да се чете и да се пише. Родителите наложиха да няма бележки. Защото който е с двойка, родителите му веднага идват да протестират пред вратата на училището. Оценките станаха с цветове.
- Българската общност не е ли подвластна на същите проблеми?
- Българската общност е много странна. Тя бяга от тези квартали. Тя няма тези проблеми. Защото нито полската общност, нито португалската, нито италианската са така. Българската е минимална, защото системата е такава, да кажем, безвизов режим. И понеже хората там са нуждаещи се и с минимални доходи, те се събират заедно. На такива места българите не могат да живеят.
- Какъв е профилът на протестиращите?
- Тези, които започнаха с училищата, са едни. Те обаче нямат нивото, за да преценят, да променят нещо. Има хора, които ги тласкат в някаква посока. Сега във Франция от години, та и до днес - на църкви и на помощни училища, защото в тези предградия с чужденци има детски площадки, игрища, какво се получава? Лятото се изпотрошават. Но никой не си задава въпроса защо става така. Аз имам отговор. Когато палят книги, когато палят наука - те не желаят това поколение да бъде францизирано, така да го кажа. Съответно се решава да не се яде свинско, разрешава им се да се молят всеки петък, да се поддържат религиозните традиции на родители и деди. Така обаче се капсулира всичко. И какво се получава? Ал Джазира по телевизията, разговори на алжирски, тоест едно население, което се възпитава в дух, който не е френски. Французите затварят очи, защото политиците предпочитат да няма вълнения, да няма смущения, да няма сблъсъци на етническа основа. Обаче етническата основа се гради. Това е духовен начин за отказ от цивилизацията. Представете си - матурата преди 10 години имаше 40% успех. Последната година той е 96,5% успех. Това означава, че им се дават дипломи, без да се търси истинският успех на тези ученици. И тука се получава, че с тези дипломи те са заникъде. Ние, българите, например сме в конкуренция. Аз завърших моята кариера като директор на хартиен завод. Търговски директор. Продавах 50 000 тона хартия. Аз научих френски и говоря френски. Французите ми позволиха да се състезавам с тях. И аз ги победих с резултата на моя труд. Ама ако говорех само български, нямаше да ги победя.
- В такъв случай можем ли да легитимираме някакъв враг на тълпата и на протестиращите? Кой е врагът?
- Врагът е липсата на интелигентност, на истинска информация.
- В чия мелница, така да го кажем, наливат вода тези протести?
- При Меланшон и неговата партия „Непокорна Франция“. Има етнически проблеми между черни и бели. Кой е по-богат - белите или черните във Франция? Затова е много лесно да насъскаш който е по-беден срещу по-богатите. Ами аз съм по-богат от черните, съжалявам. Обаче съм работил, за да бъда по-богат. Аз не съм откраднал нищо. Успехът е да работиш. Никой не говори за труд. Ами когато те изхвърлят от университета след една година поради липса на резултат какво става с тебе? Това е проблемът. Защото ги заблуждават, че вземат дипломата и след това ще учат за висше образование. А те са неспособни да получат висше образование, защото нямат нивото.
- Видяхме едно момиче, мирен протестиращ, което се караше на хората с маски, с тъмни очила, с качулки, които разбиваха магазини и се опитваха да изнесат стоките от тях. Тя не успя да ги спре. Но все пак виждаме, че и крайната десница се възползва от този хаос. Виждаме, че и госпожа Льо Пен се опитва да се възползва.
- Тя не се възползва. Аз гласувах за Льо Пен, сега пак ще гласувам за нея. Тя каза така: мюсюлманите, които живеят по френски, няма защо да се безпокоят, но тези, които живеят с шериата, с ислямските закони – с тях ще има сблъсък.
- В икономически аспект какво ще донесе госпожа Льо Пен? Франция в момента превишава 119% външен дълг.
- Вижте, Франция е една от най-богатите държави в света. Тя има източници на богатство. Франция няма да се срути никога, гарантирам го. Обаче трябва да има ред в тази държава. Тя е много благородна, много щедра. Но тази щедрост ще им излезе през главата. Това е резултатът от щедростта донякъде. Разбира се, не е толкова лоша Франция. Те искат да променят Франция към себе си.
- Защо този протест излезе от рамките на Франция? Ето, виждаме, че се случва и в Милано. Виждаме, че се случва и в Албания - в друг контекст, разбира се. Също в Белгия, в Испания, ако щете. Има ли общ генезис този протест?
- Има. Общият генезис е, че има част от обществото, с която се спекулира, но аз съм независим. Част от обществото на независимите хора, което работи, което си плаща. Преди не знам колко години имаше едно движение в Италия, „Бригате Росе“ се казваше. В Германия пък беше „Баадер-Майнхоф“. Та и във Франция започнаха да избиват директори на големи предприятия. Това беше Че Гевара, Троцки и така нататък. Те бяха маоисти, троцкисти и такива терористи. Това винаги тлее някъде.
- Кой се възползва от това?
- Крайните комунисти.
- А имат ли някакъв общ стимулатор отнякъде?
- Да, сигурно.
- Какво е бъдещето на Европа тогава? Ето сега предстоят избори във Франция, ще има избори вероятно и в Италия, ще има къде ли не. В каква посока ще се развива?
- Аз бях във Франция, когато прогониха Дьо Гол. 1968 година. Студентите си свиркаха, викаха и изпъдиха Дьо Гол. Той свика един референдум и понеже хората казаха „не“, той си замина.
- Какво ще стане, ако госпожа Льо Пен спечели при вас във Франция?
- Обвинения във фашизъм.
- А в Европа?
- Европа е Германия и Франция.
- Германия и Франция, да, но в Германия има подобни проблеми. Но Льо Пен изглежда иска повече независимост от Европейския съюз, от еврозоната и така нататък. Освен това тя имаше и срещи с руския президент Владимир Путин.
- Сега нямам право да ти кажа какво мисля, а ще ти кажа. Ако Льо Пен бъде избрана, ще е по-тиха от водата, по-ниска от тревата. Тя не иска да повдига този въпрос. Тя само казва: аз съм за спиране на войната. Аз съм за спиране на помощите. Нямам проблем за връзката на Русия с Европа. Защото Европа е единственото бъдеще на европейците. Защо да купуваме петрол и газ от американците. Аз съм за благоденствието на България. Аз съм против войници на фронта. Например в момента пиша книга за Наполеон Бонапарт. В него откривам един невероятен политик. Невероятна държавническа мисъл. Има и една друга негова мисъл, която отговаря на тези въпроси. Малките държави обединяват Европа. А той е преди всичко обединител. Той завоюва и обединява всичко. За да управлява. Затова и той казва: малките не могат без големите.
- А кои са големите? Франция и Германия или Русия?
- По онова време е имало само Франция и Русия. Нямало Германия, имало Рейнска област, подчинена на Франция. Този, който обединява Прусия с рейнската част на Германия, си отмъщава на Франция. И тогава Русия се намесва. Не знам дали си бил във Франция, но има следи от Русия навсякъде в Париж. Защото Русия не иска силна Германия и се бои от немския реванш, от война. Германия винаги иска реванш. И заради това Русия и Франция са си подавали ръка - повече Русия към Франция - за да правят равновесие с Германия.
- Какъв е косвеният ефект от случващото се във Франция за България като държава и за нас, българите? Ако ви разбирам правилно, вие предвиждате повече сближаване между България и Франция?
- Аз, когато бягах от България през 1968 г., имах само една четка за зъби. Не знаех език. Пристигнах в Париж и това са трудни часове за адаптация. Първо трябва да имаш хляб и после покрив. Аз нямах нищо – бях на улицата. И тогава на булевард „Сен-Мишел“ видях една плоча. На нея пишеше „Тук почина българският депутат Захари Стоянов“. И изведнъж нещо стана. За мен Захари Стоянов е светия. Той е най-чистият български политик, основател на българската политика и си казвам „Този човек е избрал Франция“. Така и след разговори и с други хора разбрах за връзката на България, която е била години наред под чуждо владичество с Франция. И тя е, че всъщност френската политическа действителност отговаря на българската. И до ден днешен съм убеден, че не съм сбъркал. Днес аз съм френски и български данъкоплатец. Аз във Франция съм плащал повече от това, което Макрон е плащал. Аз нямам проблем да плащам, но трябва да има ред. Има хора, които желаят Франция да изчезне. Аз обаче съм оптимист и съм сигурен, че френската цивилизация ще победи.
Това е той:
- - Роден е в Лом през 1946 г.
- - Журналист във в. „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Народна армия“
- - Бяга във Франция през 1968 г.
- - Пише в дисидентското списание „Бъдеще“
- - Автор на шест книги на български
- - Кореспондент на списание „Тема“
Кирил Нинов
