К ино „Влайкова“ отваря врати. Ремонтът на емблематичната сграда приключи. Той е струвал 50 000 лв., обявиха от Столичната община. Зам.-кметът Мирослав Боршош пък публикува клип във Фейсбук.
„Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България. Той става държавна собственост с указ на цар Борис III.
Покрив
Образцово народно читалище "Антон Страшимиров - 1926", в което се помещава емблематичното за столицата кино, посреща зимата с ремонтиран покрив и фасада. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино се рушаха от години, покривът на почти 100-годишната сграда имаше десетки течове. Ремонтът беше предшестван от основно почистване на подпокривното пространство, събрало енергията и труда на десетки доброволци, развълнувани от съдбата на най-старото действащо кино в България", разказаха от общината.
История
Като любителка на филмовото и театралното изкуство, Мария Влайкова - съпруга на писателя и общественик Тодор Влайков, решава да построи в свой парцел сграда за "Кинематограф". Строежът започва през 1925 г. Салонът е застроен на площ от 330 кв. м, със сцена и четири малки гримьорни. Има капацитет за 300 души и е покрит с железобетонна плоча, за да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.
На 26 ноември 1925 г. Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на народното просвещение новостроящия се салон за устройване на ученически "Кинематограф", който след смъртта й да се използва за културно-просветни цели. Дарението е оформено като завещание от 16 февруари 1926 г., но за съжаление на 31 декември същата година Мария Влайкова умира. На 23 септември 1928 г. дарението е прието със закон от 22-рото народно събрание, който е утвърден на 16 октомври 1928 г. с указ на цар Борис Трети.
Бомба
При бомбардировките над София през март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15 октомври 1944 г. киното отново започва да функционира. По-късно, в изпълнение на част от завещанието на Влайкова, с постановление на Министерския съвет през 1946 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище "Антон Страшимиров".
От 1950 до 1991 г. "Кинефикация София" използва салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности. От 1968 до 1971 г. киносалонът се казва "Айзенщайн" и е филмотечно кино, но по обществено настояване след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име - "Влайкова".
