Ж ивяло някога бедно семейство. Много деца, малко пари. Майката не можела да вдигне глава от работа, не се спирала – готвела, чистела, перяла, викала по децата, раздавала справедливост и се оплаквала от живота. Крайно изтощена, жената отишла при местния мъдрец за съвет. Тръгнала си от него умислена и от този момент била съвсем различна – сякаш я били подменили.

Не, парите вкъщи не станали повече, нито децата – по-послушни. Но майката вече не им се карала, а на лицето й непрекъснато греела приветлива усмивка. Веднъж седмично отивала на пазар, а когато се връщала вечер, се заключвала в стаята.

Живяло някога бедно семейство. Много деца, малко пари. Майката не можела да вдигне глава от работа, не се спирала – готвела, чистела, перяла, викала по децата, раздавала справедливост и се оплаквала от живота. Крайно изтощена, жената отишла при местния мъдрец за съвет. Тръгнала си от него умислена и от този момент била съвсем различна – сякаш я били подменили.

Не, парите вкъщи не станали повече, нито децата – по-послушни. Но майката вече не им се карала, а на лицето й непрекъснато греела приветлива усмивка. Веднъж седмично отивала на пазар, а когато се връщала вечер, се заключвала в стаята.

Хлапетата били любопитни какво прави майка им вътре и веднъж нарушили забраната и погледнали през прозореца. Жената стояла на масата и… пиела чай с кифличка. „Мамо, какво правиш? Ами ние?! – възмутено закрещели децата. Стига, деца, замълчете – важно отговорила тя. – Правя ви щастлива майка.“

В тази стара еврейска притча е събрана мъдростта на хората, че щастието на майката е само въпрос на лично усещане. Само въпрос на лично чувство кое я прави щастлива? И ако за едни това е материалното богатство, за други – духовното, за трети - общественото мнение, за четвърти е просто животът, такъв, какъвто им е даден да живеят.

Свят широк, хора – разни. Всеки със своите разбирания как да възпитава децата си и как да им посочи кое е добро и кое – лошо, кое е правилно и кое – неправилно. Да, има общоприети и узаконени норми за тези категории, но семейството е по-различен свят. Нормите в него не съвпадат изцяло с тези на обществото.

Ето защо има семейства, в които е „нормално“ дъщерята да се научи да краде изкусно или синът да проси милостиво. Семейства, в които старите родови традиции разрешават деца да раждат деца.

Колкото и да заклеймяваме тези неща, те са по-силни от обществените норми. Склоняването към детска просия е криминализирано, редица институции са призвани да се борят с нея, но за всички е ясно, че това не може да бъде изкоренено. Просто защото тези склонители често пъти са именно родителите на децата, авторитетите в семейството, които ги учат кое е добро и кое – лошо, кое е правилно и кое - неправилно. Няма да задам реторичния въпрос „Кого ще послуша детето – близкия или социалния работник?“.

Статистиката показва, че само през първите 6 месеца на тази година сигналите за просещи деца са с 45 % повече спрямо предходната. И много ми е интересно какво ще постигнат полицията и социалните служби? Почти нищо. Освен да молят собствениците на заведения и гражданите да подават сигнали. И да се надяват, че полицията може да хване някой, който се върти около детето-просяк или от време на време минава да прибере събраните пари.

Това е невъзможно! - казала Причината. Така е! - потвърдил Опитът. Опитайте все пак! - нашепнала Надеждата.