В общ план Брекзит е катастрофа, казва председателят на общинския съвет на Виена пред „Монитор“

В общ план Брекзит е катастрофа, казва председателят на общинския съвет на Виена пред „Монитор“

- През последните години Виена води класациите за най-добър град за живеене. Каква е тайната?
- Една от тайните е дългосрочна последователност в политиката. Тази година се навършват 100 години от създаването на общинския съвет. Като изключим времето на Втората световна война, винаги социалдемократи са били в управата на общината. Много е важно в рамките на града да се осъзнават модерни предизвикателства и да им се отговаря. На тази база имаме последователен приемствен план. Например преди 10 години направихме мастърплан за здраве до 2030 г. И покрай това, че от 10 години социалдемократите все още са в общината, успешно се осъществява.


Друго важно за поддържането на стандарта във Виена е диалогът. Нашите кметове винаги са търсили добри отношения с профсъюзите, с обединението на индустриалците, Стопанската камара, както и с пенсионерските организации и други групи, защитаващи различни интереси. Програмите, които ние разработваме, почиват на много дълъг диалог не само от политиците, но и от всички, които живеят в града. Разбира се, не винаги има консенсус. Ние се опитваме да сме на пулса на времето. За нас е важно общинските услуги, да се извършват от самата община и нейните служители, или в комбинация с частни партньори, но обаче на нашите условия. Ако вие днес пътувате с автобус, който принадлежи на общината и такъв, които е на частна фирма, няма да забележите никаква разлика, защото ние определяме параметрите и по този начин се получава еднаквост на условията.

- София черпи опит от Виена по изключително важни теми. Едни от тях са екологията и транспортът. Ние сме начинаещи в тези сфера и тепърва ще изграждаме инсталация за изгаряне на RDF-отпадък. Такъв завод обаче буди в хората полюсни мнения. Вие как успяхте да обясните ползите от такива заводи на вашите граждани?

- Вече имаме три такива завода в три различни района на града. Предимството е, че те много отдавна са на тези места. Мисля, че днес нямаше да ни бъде лесно в някой жилищен район да изградим такъв завод. Хората тук вече са свикнали в хода на годините с тях. Преди 20-30 години населението се аргументираше с технологичен прогрес, ако днес искаме да се направи завод за отпадъци, или жилищна сграда, трябва преди това да се общува с гражданите, да се направи допитване, за да може да участват в решението. Всичките тези неща отнемат много време.
Например в един район искаме да реконструираме автомобилен ринг, които да излиза на магистралата, като се направи тунел под река Дунав. Когато започнах работа през 1998 г. този проект вече съществуваше и смятах, че за 10 години ще го приключим. Днес вече сме взели необходимите разрешителни, обаче има много възражения от страна на гражданите, с които се занимават административният и конституционният съд. Такива големи проекти имат много дълъг период на изчакване и разбирам, ако гражданите на София или на Виена имат определени съмнения по дадени проекти, но пътищата за осъществяването им са пълна комуникация, прозрачност и включването на неправителствени организации в обсъжданията им. В крайна сметка обаче трябва да се постави въпросът „Ще решим ли да го направим, макар че има съпротива?“


- Споменахте допитвания до виенчани. Провеждате ли често референдуми и на какви теми?
- Провеждаме анкети и допитвания, понякога сред по-малки райони, друг път сред по-големи. Имаше допитване дали в центъра на града да се въведе лепенка за временно паркиране, на тези които живеят там. Проекти по градското развитие също са подлагани на допитване. Този инструмент има риск, защото е много по-лесно да бъдеш против нещо, отколкото за. Трябва много добре стратегически да се подготви допитването и да се извърши много голяма разяснителна работа, за да има положителен резултат. Най-известният референдум за цяла Австрия беше „Дали близо до Виена да се изгради атомна електроцентрала“. Всички представители на държавата бяха „за“, но крайния резултат от допитването беше 55% против.


- Виена е известна и с политиката си за разделно събира на боклука. В София последните години също работи активно по темата. Как може да се стимулират гражданите да изхвърлят разделно отпадъците?
- С разяснителна работа. Обучения в детските градини и училищата също са много важен елемент, защото когато децата научат от ранна възраст как да изхвърлят боклука отделно, те ще успеят да отучат и родителите си. За каузата може да се използват и известни личности, които служат за пример. Не трябва да се прави всичко наведнъж. Във Виена започнаха с разделянето на хартия, а сега вече имаме пластмаса, стъкло, биологични отпадъци. Друг елемент може да бъде таксата за отпадъците. Да се каже на гражданите, че ако правилно отделят боклука, ще плащат по-малка такса за смет. Различни пътища има, но ние сме в сътрудничество със София и ги консултираме.


- Достъпният и удобен градски транспорт също е запазена марка на австрийската столица.
- Транспортът ни е чист, точен и в сравнение с други градове е евтин и обхваща целия град. Населението все повече предпочита обществения транспорт. За 2018 г. имаме издадени над 800 хил. годишни карти. Тази бройка е по-голяма от новорегистрираните автомобили.


- Щом говорим за Виена, няма как да не обърнем внимание и на културата. Колко пари от бюджета на общината се отделят за култура. Какви инициативи, насочени към младите хора, изпълнявате?
- Около 280 млн. евро, което 2,2% от общия бюджет. Отдаваме много голямо значение на културата за младежта. Подпомагаме и насърчаваме субкултурата със специални програми за субсидиране. Залагаме и на културните мероприятия в по-малките райони. Имаме и няколко сдружения с нестопанска цел, които могат да бъде финансирани за определени културни мероприятия. За младежите организираме и фестивали, на които акцентът е върху музиканти от Австрия. По река Дунав също провеждаме мероприятия. Когото бях млад, нямаше много такива неща във Виена, ако беше днес, може би нямаше да си завърша училището, защото всяка вечер щях да бъде някъде.


- Посещавали сте София. Какво ви е мнението за столицата?
- Много ми хареса. Градът има невероятен потенциал и кметът е направил много промени и е постигнал добри неща. При последното си посещение дадох едно интервю по телевизията, в което бях попитан „Какво ще кажете за разбитите улици?“ и аз отвърнах, че и във Виена има разбити улици. Въпросът е, когато човек има ограничени бюджетни средства, в кое по-напред да инвестира. Дали да ги даде за улици, или за детски градини и училища, както е направил кметът на София. Съвсем честно бих инвестирал точно в детските градини и училищата, отколкото в интерес на колите, за да могат по-бързо да карат. В София гражданите виждат малко на принципа „черно и бяло“.


- Не може да подминем темата за Брекзит. Как ще се отрази излизането на Великобритания от Европейския съюз на страните членки?

- Цялото развитие на ситуацията е лудост. Наблюдаваме течение на индивиди, готови да се поставят против и да пренебрегнат колективни ценности, социални нужди и да бъде загубено напълно чувството за колектив, за общото. Брекзит означава всъщност да направим велика Англия. Индивидуалността и противопоставянето започва да залива Европа. Трябва да се види, че Франция има президент, който беше избран извън всякакви други утвърдени политически сили. После успя да постигне 2/3 мнозинство в парламента. Сега той е страстен европеец, страстен привърженик на демокрацията. В Австрия имаме федерален канцлер, който заяви, че разтурва партията си и създава ново движение. Случващото се в Полша, Унгария, Туриция и разбира се Щатите, са доказателство как индивидуализмът много бързо напредва. И проблемът е, че днес Германия дреме. В Германия предстои много голяма промяна, когато канцлерът Меркел се оттегли. Брекзит за мен е синоним за всички тези тенденции и затова много ме тревожи, но не трябва от това да изпадаме в депресия, а да заздравим обществото. В общ план излизането на Великобритания от Европейския съюз е катастрофа.


- От нещата, които изброихте, може ли да направим извод, че хората като цяло търсят нещо различно от сегашния политически елит?

- По-скоро става въпрос за липса на ориентация. Сега се създават вражески образи на противодействие. Например един образ, който събужда съпротива, са бежанците в Австрия. На населението му се внушава, че те ограбват австрийците и са виновни за всичко, което не върви както трябва. В Унгария пък се насажда, че виновникът за всичко е Европейският съюз.


- Каква искате да бъде Виена след 20 години?
- Желая след 20 години кметът да бъде жена от социалдемократи. През последните 100 години само мъже управляват града. Борбата е жестока, много големи усилия трябва да се полагат, за да функционира града и да се разширява качеството на живот. Без големи промени след 20 години бих оставил Виена и такава, каквато е сега.

Визитка:
Томас Райндл е председател на общинския съвет на Виена. Роден е през 1961 г. в австрийската столица. През 1988 г. завършва икономика в Икономическия университет на Виена, специалности „Ревизия и одит“ и „Финансово право“ . Член на комисията по финанси, икономика и международна дейност и на комисията по култура, наука и спорт в общинския съвет.