С трелките на часовника ще въртим до безкрай, показа проверка на вестник „Телеграф“. По план миналата година те трябваше да се изместят за последен път, а държавите членки на ЕС да решат дали да минат към лятно или зимно време, но това не се случи. Тази пролет ще преместим стрелките с час напред в 3:00 часа сутринта на 27 март 2022 година (неделя). Това означава, че ще разполагаме с 1 час по-малко за сън, но пък за сметка на това денят ще започне да нараства и да се стъмва по-късно.
„Изцяло замразена е идеята за приемане на едното или другото часово време, защото в Съвета на Европейския съюз не може да се постигне консенсус. Тя може и да се размрази, но общо взето е за по-спокойни времена“, каза пред „Телеграф“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. По думите му за България като туристическа страна лятното часово време е малко по-удачно, докато северните страни са за зимното часово време. Общо взето всяка държава членка гледа своя интерес, каза още той. Превъртането на стрелките трябваше да стане за последно през 2021 година. В допитване, направено през 2018 година, гражданите на Европейския съюз се обявиха против смените на времето. ЕК и Европейският парламент се съгласиха. Съветът на Европейския съюз обаче така и не е постигнал единодушие в консултациите, които започнаха през 2019 година.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин, и то на майтап. През 1784 г. той пише до вестник „Парижки журнал" и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от 1908 г. В България практиката е въведена на 1 април 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 3,00 ч. сутринта в последната неделя на март.
Европейският парламент подкрепи предложението за спирането на смяната на лятно и зимно часово време през 2021 г. Евродепутатите гласуваха за спиране на практиката за смяна на времето с един час през пролетта и есента след 2021 г. Държавите от ЕС, които ще решат да запазят лятното си часово време, трябваше да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на март 2021 г. Страните, които ще предпочетат да запазят стандартното (зимно) часово време, можеха да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на октомври 2021 г. според проектозакона, приет от евродепутатите с 410 гласа „за“ срещу 192 гласа „против“ и 51 гласа „въздържал се“.
Държавите членки обаче още не са се договорили кое часово време да бъде въведено - зимното или лятното. За взимането на такова решение се изисква квалифицирано мнозинство в ЕС, което очевидно скоро няма да се случи. Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия - от 2014-а.
Смяната на времето предизвиква сериозни здравословни проблеми, сочат допитвания. Преминаването от зимно към лятно часово време отнема един час от съня ни. То се отразява не само на часовниците, но и на нашия ежедневен ритъм и на здравето. След смяната от зимно към лятно часове време сутрин ще е тъмно по-дълго, а вечер ще е светло до по-късно. При тези обстоятелства някои хора, особено децата и по-възрастните, често се оплакват от безсъние и загуба на апетит, съобщава „Франкфуртер Рундшау“, цитиран от „Дойче веле“. Проучване на института "Форса" показва, че 24 процента от над 1000 анкетирани са имали здравословни проблеми заради смяната на времето. Най-често съобщаваните симптоми са умора и изтощение (85 процента). Това е последвано от проблеми със заспиването (70 на сто) и затруднена концентрация (48 процента). Дванайсет на сто от тези, които са имали здравословни проблеми заради смяната на времето, заявяват, че са изпадали в депресивни състояния.
Топлим се евтино с ток от 23 до 7 часа
Битовите потребители ще се топлят, перат и готвят с евтин нощен ток от 23 часа през нощта до 7 часа сутринта след 27 март, когато влиза в сила лятното часово време. В момента икономичните домакинства си пускат пералнята от 22 часа вечерта до 6 часа сутринта. В този интервал потребителите, които имат двутарифни електромери, ползват и заплащат енергия по нощната тарифа, която е по-ниска от дневната. Така за домакинствата в Югоизточна България, например в Пловдив, цената на нощния ток е 0,13668 лева на квтч, а на дневния 0,24013 лв. Потребителите, които са с еднотарифен електромер, плащат електричеството по дневната тарифа, независимо дали го ползват денем или нощем. Те трябва специално да са заявили, че искат да плащат потреблението си по две тарифи.
Преминаването от зимно към лятно часово време ще даде глътка въздух и на общините. Заради драстичното поскъпване на тока на борсата някои от тях изключиха осветлението в отделни селища и квартали. С минаването на новия режим хората ще се прибират по светло от работа.
Милена Димитрова
