В последните дни част от феновете на ЦСКА започнаха да се отдръпват от обявения за любимец през есента Бруно Акрапович. Това най-осезаемо се видя след загубата от "Лудогорец" в Разград, когато отборът му не отправи нито един точен удар към вратата на съперника.

В последните дни част от феновете на ЦСКА започнаха да се отдръпват от обявения за любимец през есента Бруно Акрапович. Това най-осезаемо се видя след загубата от "Лудогорец" в Разград, когато отборът му не отправи нито един точен удар към вратата на съперника.

Усети се и след двубоя с "Локо" (Пловдив) на „Армията“, когато „червените“ не създадоха нито едно сериозно положение пред вратата на гостите. ЦСКА показва

класа и агресия най-вече срещу по-скромни

съперници и когато поведе в резултата. При положение, че съперникът вкара първи, ЦСКА много често няма аргументи да направи обрат. Нека припомним, че отборът на Акрапович трепери до последната секунда и в дербито с "Левски", когато едва ли не се очакваше рекордна победа срещу свалия гарда и раздиран от проблеми тим на „сините“.

Нестор Ел Маестро бе треньор на ЦСКА за няколко месеца. Неговото верую бе, че

предпочита 5 победи с по 1:0,


отколкото една с 5:0. Неговият прагматичен стил донесе определени успехи най-вече в Лига Европа, като ЦСКА игра храбро и срещу "Копенхаген", който бе поне класа над „червените“. Икономичният стил обаче омръзна на публиката и тя на практика го свали.

Преди година и половина Люпко Петрович бе уволнен от ЦСКА. Мотивите за раздялата с него бе твърде дефанзивната му игра, която не отговаря на високите изисквания на „червената“ публика. Между другото, точно Люпко променя няколко пъти тактическата постройка на „червените“, като в началото при него играеха често с трима централни защитници. Така беше елиминиреан и силния хърватски "Осиек", който по онова време определено бе по-качествен тим от ЦСКА, но бе излъган от хитрия сръбски специалист.

След Люпко Петрович шанс получи и Милош Крушчич, който бе препоръчан именно от европейския шампион по футбол с Цървена звезда от 1991 година. По-младият сърбин също

отдаваше предимство на защитната игра

Той направи някои нелоши мачове с „червените“ и ги закара до финал за Купата на България, но нямаше как да остане след загубаат от Локо (Пловдив) с дузпи. Крушчич бе далеч от изискванията на привържениците.

Бруно Акрапович бе приет с много надежди. И специалистът оправда очакванията в началото. Той вдигна отбора със своята любима схема 3-5-2, като бе намалена дистанцията от Лудогорец и бяха постигнати някои знакови победи, като тези над "Рома" и "Левски". „Червените“ играха много силно и срещу ЧФР Клуж в Румъния. Много от футболистите започнаха да хвалят Бруно, че е вкарал в тима повече дисциплина и агресия.

Акрапович умее да влиза под кожата на играчите,

като например им даде неочакван почивен ден преди сблъсъка с Рома. Бруно нито веднъж не се оплака и винаги повтаряше, че има план Б, както и план В. Босненецът умее и да говори, като думите му са балсам за ушите на феновете. Той сравни ЦСКА с "Байерн" (Мюнхен), а Брадли Макизу с Давид Алаба.

Само че Бруно Акрапович е поредната версия на Люпко Петрович, без обаче да притежават опита, гъвкавостта и уменията на именития треньор. Той също държи най-вече на защитата, но когато играеш за 0:0 отзад, а напред – каквото стане, няма как да оцелееш дълго в голям клуб. Акрапович постигна големи успехи в "Локо" (Пловдив) – спечели две Купи на България и една Суперкупа на страната. Във всички финали неговият отбор бе аутсайдер – срещу "Ботев" (Пд), "Лудогорец" и ЦСКА, но взимаше всичко. Той задължително затваряше мачовете и разчиташе на характера и биткаджийския дух на играчите си. И винаги му се получаваше. Това върви в Пловдив, много по-трудно ще стане в Борисовата градина. „Червените“ фенове често са недоволни. На този стадион все пак са освирквани футболисти от калибъра на Емил Костадинов и Димитър Бербатов, та какво остава за някой треньор, който не е свързан с историята на клуба.

Акрапович е

твърде зависим от своята 3-5-2

Той не е променя, дори когато няма нужните изпълнители за това. При проблемите в средата на терена, той премести там флангови футболист като Тибо Вион, а от номинален нападател като Джером Синклер направи почти бек. Все още не е намерил място и на национала Георги Йомов, който играе като крило, нападател и дори плеймейкър.

Бруно Акрапович трудно намира пътя срещу затворени отбори. Ясно бе, че скоро треньорите ще научат схемата му и ще противодействат по най-добрия начин. Сега на ход е треньорът, който да измисли някоя изненада за съперниците си. Едно е ясно – той не обича атрактивния футбол и никога не го е крил. Който е очаквал друго, нека си пусне на запис някои от мачовете му с „черно-белите“.

Акрапович има една мисия до края на сезона – да спечели Купата на България, която изглежда като негова запазена територия. Не го ли стори обаче, не го чака нищо по-различно. Ще последва съдбата на Нестор Ел Маестро, Люпко Петрович и Милош Крушчич.

"Мач Телеграф"