С аша Илич навъртя точно една година на „Армията“ и съвсем скоро този престой може да бъде коронясан с титла. Иначе сърбинът заслужи в аванс златен медал с факта, че стана първият треньор в ерата на Гриша Ганчев, който успява за изкара цял сезон в елита. За последно това направи Христо Янев в Трета лига, а Стойчо Младенов го направи при Александър Томов през сезон 2013/14.
Илич дойде на „Армията“ с един плюс и един минус – от една страна ореола на легенда на Партизан, а от друга – съвсем скромния треньорски опит и то в отбор без претенции и високи цели като Чукарички. Саша като че ли е далеч от типичния профил на сръбски треньор, който доскоро е бил звезда на терена. Няма я онази мегаломания, балканската нахаканост, няма го светския шум, атрактивния и непосредствен контакт с медиите, който е очебиен при треньори като кандидата за Левски Саво Милошевич или националният селекционер Младен Кръстаич.
Илич прилича повече на меланхолик, но всъщност успя да запали целия отбор и да поддържа огъня за титла дори в най-невъзможните моменти. Сърбинът излезе от армейския канон да играе атрактивно, да мачка съперниците си и да нанася разгром на по-слабите съперници, но щом като разменната монета за тези ценности е титлата, то засега Сектор Г е склонен да приеме жертвите. Разбира се за съответната откупна цена, защото ако трофеят не бъде спечелен, то „червената“ публика и ръководство ще забравят всички позитиви от отминаващия сезон.
Целия материал за Саша Илич четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
