Л евски се намира на необичайното шесто място след края на есенния дял на първенството. Тази позиция не просто не е типична за името и авторитета на клуба, но и изглежда нелогична точно сега. Нелогична, защото тимът има много по-хубав облик от посмешището, в което се беше превърнал преди Станимир Стоилов да се завърне на "Герена". И все пак, ако се вгледаме по-внимателно в детайлите и отделни обстоятелства, може би лесно ще намерим поне 6 причини за това неприятно шесто място. Ето кои биха могли да бъдат те:
1. Късата пейка, която върза ръцете на Мъри
Сезонът дотук е само преполовен, а липсата на дълга скамейка обикновено започва да се усеща напролет. Тогава зачестяват контузиите и наказанията. При Левски обаче натежа и това, че една група от около 13 играчи изнесе тежестта не само на есенния дял на този сезон, а и пролетния на предишния. Споменатите 13 играчи бяха изцедени като лимони през календарната 2022-а и от 5-6-и януари до последния мач с Лудогорец за Купата на 4 декември, реално почиваха само десетина дни през лятото.
Отделно от това всички мачове през пролетта на миналия сезон - както в първенството, така и в турнира за Купата, бяха като финали, без право на грешка в тях. Поне в тази първа половина от годината трябва да се признае, че играчите направиха почти максимума и се справиха отлично. Повече от това можеше да постигнат само ако не бяха загубили в последния кръг от Лудогорец с 0:1 и бяха задържали третото място. И четвъртото обаче можеше лесно да се преглътне след спечелването на Купата и то срещу противник като ЦСКА.
2. Многото контузии избиха зъбите на атаката
Вече стана дума, че бройката на играчите, които използва Стоилов, никак не беше голяма. Уточняваме, че споменатите 13 футболисти са тези, на които реално се разчиташе, без да броим някои юноши, които само запълваха групата. А никак не бяха малко мачовете, при които в тимовия лист бяха записвани по-малко от 18 човека. Стоилов често не можеше да разчита дори и на въпросните 13 души. Ивелин Попов пропусна половината от есенния дял заради травми. Същото се отнася и за единствения чист нападател – Билал Бари, който се контузи още преди мача с Локомотив Сф през септември. Георги Миланов пък бе тръшнат от вирус преди реванша в Европа срещу Хамрун, а с опита си той можеше да помогне да се предотврати краха срещу малтийците. Илиян Стефанов, който пък реши в полза на Левски последните два мача срещу ЦСКА, също пропусна доста мачове заради контузии. Всички тези травми направиха Левски още беззъб в атака.
3. Вратарският проблем
Вече очертахме кадровите проблеми в атака, които бяха свързани най-вече с контузии, а сега нека преминем към защитата. Бранителите бяха в повечето мачове стабилни, но това в никакъв случай не може да се каже за хората, играещи на най-важния пост във футбола - вратарите. Николай Михайлов се издъни и то на два пъти, когато най-малко трябваше – при фиаското срещу Хамрун. Беше справедливо наказан от Станимир Стоилов, който го заби на пейката. Мъри обаче не беше толкова строг към Пламен Андреев.
Самият треньор на няколко пъти в интервюта намекна, че младите получават твърде голям кредит на доверие. Такъв, какъвто може би не заслужават на 100% и такъв, какъвто малко хора са получавали в Левски в последните десетилетия. И съответно са длъжни да се възползват от това. Андреев обаче сгреши фатално в доста мачове, които костваха загуби на точки, отпадане за Купата, поражение и за Суперкупата. Само ще споменем попаденията във вратата му, отбелязани от Локомотив Сф и Локомотив Пд за първенство, двубоите с Лудогорец за Купата и Суперкупата.
Решението на Стоилов да даде на 17-годишния вратар капитанската лента, както и да каже, че Левски няма повече да взима вратари, а сам ще си ги произвежда, са смели, революционни, но и доста опасни. Не бива първият отбор на Левски да е училище за вратари. Хубаво е те да излизат от школата научени и хич не е задължително, докато станат достатъчно стабилни, да минават през толкова много индивидуални и фатални грешки.
Кои са останалите причини четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
