И маше един виц за вълка и зайчето, в който каквото и да правеше дългоушко, все ядеше бой накрая. Горе долу същата е ситуацията около националния отбор по футбол на България. Когато падаме, всички хейтят. Дори и родните политици си правят ПР на гърба на "трикольорите", шегувайки се с изявите им, въпреки че от доста време сме в тежка политическа криза и реално в пъти по-големият смях е за тях. Ако пък победим - пак има хейт, защото не сме били играли добре. Всъщност какво значи добре?! Българският национален отбор, воден от Илиан Илиев, няма как да играе вълнуващ атакуващ футбол. Това е и заради класата на самите играчи, и заради силните страни на селекционера, който винаги е залагал най-вече на здрава защита и още по-здрава битка, а победа с 1:0 си е чисто злато. На този фон е абсолютно нормално да играем по-дефанзивен футбол и да разчитаме на контраатаки, ако искаме да стигнем до победа. В противен случай атракцията е в нашата врата - спомнете си 0:5 от Северна Ирландия.
Истината е, че националният отбор на България макар и изключително бавно се изкачва нагоре, защото през годините предишните управници на футбола ни го пратиха на тоталното дъно във всички отношения. Няма как това дългогодишно негативно влияние да се заличи за няколко месеца, единствено може да се тръгне в правилна посока. Е, в правилна посока сме и това може да се види от всеки. Дори и от тези, които не искат да прогледнат. И те в един момент обаче ще осъзнаят, че не можеш да забравиш истината, само защото искаш да я забравиш...

България Люксембург Илиан Илиев