Д есният бек на Левски - Алдаир, даде специално интервю за португалската версия на Flashscore, в което говори за историческия триумф на „сините“ в Първа лига, живота в България и своя път във футбола. Две години след пристигането си в България, Алдаир признава, че спечелването на титлата е надминало очакванията му, но вярата в успеха е била налице от самото начало.
Вярвах, че можем да се борим за титлата, защото сме в най-големия клуб в България, но изглеждаше много трудно. Още през първата година бяхме сравнително близо и осъзнахме силата на Лудогорец, който доминираше в първенството от много години. Но през втората година още от самото начало усетихме, че имаме още по-силен отбор и че наистина можем да се състезаваме за титлата.
Прекъсването на 14-годишната хегемония на Лудогорец се оказва допълнителна мотивация. „Това, че един отбор печели толкова години поред, ни даде допълнителна мотивация. Но основното беше да осъзнаем какво означава този успех за клуба и за града. Левски не беше ставал шампион от 17 години и София имаше огромна нужда от този момент. Усещахме го във всеки мач“, споделя защитникът.
Атмосферата в столицата и подкрепата на феновете са оставили незабравим спомен у португалеца. Той описва празненствата като „невероятно усещане“ и „неописуема емоция“ след последния съдийски сигнал. Запитан кое е направило отбора толкова специален, Алдаир посочва единството в съблекалнята и високите изисквания на треньора „Имахме много силна група. Имаше много различни националности, но всички се разбираха много добре. Това невинаги се случва, но в нашия случай се създаде много силно единство. На терена всеки даваше максимума. Нямаше играч, който да не работи до краен предел“, казва той.
Адаптацията към българския футбол е била изненадващо приятна за него, особено по отношение на атмосферата по стадионите. Не очаквах да намеря толкова пълни стадиони и толкова страстни фенове. Дербито с ЦСКА, например, събира над 35 000 души. Феновете живеят за клуба по много интензивен начин и това ме изненада много. В България усетих много силна връзка на феновете с клуба. Да играеш пред пълен стадион ти дава различна енергия. Наистина усещаш, че хората го живеят със сърце. Алдаир описва българските футболисти като „много трудолюбиви и отдадени“, с професионален манталитет и силна работна култура извън терена.
Пътят на Алдаир до върха не е бил лесен. Той си спомня за трудни моменти, в които е обмислял да се откаже от футбола. Имаше моменти, в които се съмнявах много. Стигнах до трета дивизия. Имаше периоди, в които нямах клуб, особено по време на пандемията, и си мислех, че може би трябва да поема по друг път. Но винаги продължавах да вярвам и за щастие възможностите се появиха. Той отправя и послание към младите играчи в по-ниските дивизии: „Никога не спирайте да работите и да вярвате. В моя случай винаги съм усещал, че трябва да правя повече от другите. Допълнителна работа, подобряване на малки детайли, грижа за тялото... Мисля, че това ме доведе дотук.“
Въпреки успеха с Левски, мечтите му не спират дотук. „Бих искал да играя в португалската лига, в голям отбор, а също и в някоя от водещите европейски лиги, но не мога да забравя, че съм в най-големия отбор в България. И разбира се, една от големите ми мечти остава да играя в Шампионската лига“, завършва Алдаир.
