Едно дете, защото той е дете и е само на 19 години, прави огромно впечатление в българския футбол. Да, разбира се, говорим за Кристиян Балов. Той е изключителен, дрибълът му е магичен, а играта с двата крака – впечатляваща. Самороден талант, на който не само Славия му е тясна, но и цялата Първа лига. От много време ние като анализатори не сме се радвали на българин с подобни фамозни качества, и то само на 19 години. Ако не вярвайте – питайте клетите защитници на Берое и Спартак Вн, срещу които Балов си правеше неща, които дори Лео Меси не си е позволявал в Испания.
Вижте, в последните 20 години, макар и с намаляващо темпо, все пак имаме някакви таланти. Най-пресни са примерите с Тодор Неделев, Никола Илиев и Филип Кръстев. Тези момчета имаха таланта да стигнат до най-големия възможен футбол, но по една или друга причина не успяха. Неделев записа 2 мача в Първа Бундеслига за Майнц 05 на Томас Тухел и се върна скоропостижно в Ботев Пд. Фуфу, който на крехка възраст разнасяше левскарите на „Герена“, стигна до „Сити Футбол Груп“, но това не беше Манчестър Сити, а нещо подобно. После кариерата му премина през купища отдавания под наем, за отрицателно време премина през Левски, Ломeл, Троа, Камбюр, Лос Анджелис ФК, Цволе, Оксфорд Юнайтед, а сега е в Гьозтепе, където Станимир Стоилов, който разви играта му на „Герена“, се опитва да възроди кариерата му в едно от силните първенства в Европа. Никола Илиев, на който и в момента всяко докосване е футбол, сякаш се примири с ролята си на резерва в Ботев Пд, а онзи период в академията на Интер, където той беше най-талантливото дете, просто е част от миналото.
Още от разработката четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
