И ван Бандаловски е един от тримата българи, заедно с Иван Иванов и Валери Божинов, играли заедно със Саша Илич в Партизан. Бандата се засича с капитана на „гробарите“ в двегодишния си престой в Белград през 2015-2016 г. Заедно стават шампиони за 2014/15 и ликуват с Купата на Сърбия през следващия сезон.
В интервю в днешния брой на „Мач Телеграф“ Бандаловски се възторгна малко повече от необходимото по адрес на новия треньор на ЦСКА-София Саша Илич, когото изкара най-великия в историята на Партизан.
Може би, защото в момента не се е сетил за митове като Бобек, Чайковски, Бранко Зебец, Иван Чуркович, Драган Манце, Милко Джуровски, Фадил Вокри, Сречко Катанец, Педжа Миятович, Матея Кежман, Васович, Митрович, Влахович, Савич, Йоветич, Саво Милошевич, Захович, Адем Ляич, ако трябва да се споменат само някои от великаните на „гробарите“.
- Иване, какво е мнението ти за назначението на Саша Илич на „Армията“? Познаваш го като футболист още от Партизан, ще успее ли да вдигне ЦСКА?
- Не само като футболист, ние сме близки приятели. За Саша Илич мога само хубаво да кажа – той е най-голямата легенда в историята на Партизан, голямо име за цяла Сърбия и е една от най-големите фигури в местния футбол. Знам за какво уважение става въпрос – дори от вечния съперник Звезда в последния му мач издигнаха плакат в негова чест. Истинска икона!
- Млад треньор е на практика...
- Млад е, но разбира добре футбола. Още като състезател, когато аз бях там, той бе опитен и помагаше на младите момчета, на отбора като цяло. Саша е човек, който е израснал с футбола, играта е в кръвта му и в гена. Няма как да няма успех като треньор.
- Плюс ли ще е за него, че е емблема на гранда Партизан, за работата му в ЦСКА, където футболното напрежение е огромно?
- Разбира се. Той е легенда и на Галатасарай, защото ги е правил шампиони на Турция. Един от много уважаваните чужденци при тях. Играл е на високо ниво и ДНК-то му е на победител. Щом си играл на такова ниво, напрежението е част от живота ти. За него е нормално да се бори за титли.
- Чухте ли се с него, даде ли му информация за ЦСКА?
- Това си остава между нас. Но ние поддържаме контакт откакто съм си тръгнал от Партизан.
- А какви спомени имаш от него като човек и като капитан на тима?
- Няма човек, който да каже лоша дума за него в Сърбия. Прекрасен човек, на друго ниво.
- Познаваш ЦСКА, макар и сега да си встрани от клуба, какво ще е важно за Илич, за да успее?
- Важното ще е да му се даде цялата спортно-техническа власт и да не се правят неща както с предишните треньори. Не само да има търпение към него, но и доверие в селекцията.
И да не му се месят в работата, защото при предходните наставници 6 години гледахме една и съща картинка.
- Там ли е разковничето на проблемите в ЦСКА, според теб?
- Когато се случва едно и също, явно проблемът идва от едно място.
- Оптимист ли си, че анонсираната промяна в управлението на клуба ще стане факт с идването на Илич?
- Нищо друго не ни остава освен да се надяваме. Не искам да коментирам тази тема, но едва ли остана някой, който да вярва на това ръководство.
- Дали Саша Илич е наясно с какво се захваща откъм ръководители, с които ще работи?
- Ще видим, времето ще покаже. Това си е негово решение. Вероятно е информиран. България и Сърбия не сме много далеч, 400 км е разстоянието между София и Белград, а и всички сме в общи футболни среди, всички се знаят и не е трудно да научиш информация за даден клуб.
- Каква беше неговата футболна философия на терена? Спомена, че ви е давал насоки като по-възрастен играч...
- При футболист, който цял живот е играл за грандове, философията е една – практикуваш атакуващ и хубав футбол. Защото в такива отбори няма кой да те търпи, дори като играч. Като цяло това е ДНК-то на големите футболисти и шампионите.
- Тоест като бивш атакуващ халф, би трябвало да залага на офанзивен стил, както се иска в ЦСКА...
- Така е, но ще видим. Както казах, в ЦСКА се обещават много неща и накрая нищо. Не зависи само от треньора, той трябва да работи с хора и с ръководство. А за 6 години видях само оплюване на наставниците – как никой за нищо не става, а ръководството става.
- Познаваш ли имената в щаба на Илич?
- Да, чувал съм ги, но не мога да кажа кой знае какво за тях.
- В личен план, как си няколко дни след официалното ти отказване от футбола?
- Бях го осмислил още преди 6 месеца. Имах предложения от 2-3 отбора от Първа лига, но не си заслужаваше просто. От отдавна исках да завърша кариерата си в ЦСКА, но явно за това ръководство единствено чужденците са на почит и нямат уважение към хората, които уважават и обичат ЦСКА, плюс желанието на феновете.
Доста цесекари, не само аз, искаха да се върна в тима, но явно има по-добри играчи от 3-та и 4-та дивизия на Франция и Бразилия. За това съжалявам!
Макар принципно за нищо да не съжалявам в живота си. Можех да дам още на ЦСКА – последните 4-5 години особено, гледайки какви анонимници бяха в тима. Нормално да ме е яд, но затова сме на такова дередже – обвиняваме само Лудогорец, БФС, но нашите грешки не си ги гледаме. Кого бихте взели от 11-те на ЦСКА да го сложите в Лудогорец? Никой...
- Трогнаха ли те „армейските“ благодарности и любовта към теб?
- Да, получих стотици, даже хиляди съобщения. Не можах да отговоря на всички. Означава, че съм оставил нещо след себе си – не само „армейци“, но и доста „гробари“ ми писаха. Два отбора, които са винаги в сърцето ми, а и са побратими агитките им. Радвам се, че съм оставил нещо добро след себе си. Много съиграчи и приятели ми писаха – тяхното уважение ме прави щастлив. Надявам се, че ще мога да помагам пак във футбола, но да е хубав проект, който да си заслужава, а не за едната заплата да съм. Имам доста опит, контакти, видял съм много.
Плюс това е редно да има смяна на поколенията – виждате от нашия набор '84-'85-'86 сега приключваме Дяков, Манолев, Бодуров скоро. Доста от нас играха в чужбина, видяли сме, направихме контакти. Естествено и преди нас Стилиян и другите... Нормално е да има преход – не може хора на 60 години, примерно, да ръководят, а да не са излизали от България, както се казва. В доста аспекти стоим в 90-те години. Минаха ни македонци, албанци, Сърбия и Румъния да не говорим.
- Кое те влече повече – по-треньорска посока или спортно-технически пост?
- Спортно-техническа посока ме влече, за треньорство мога да помагам, но да е сериозен проект, който си заслужава. За 6 месеца, 1 година няма смисъл. Засега не планирам да изкарвам лиценз, защото мисля, че треньорството не е моето нещо.
Мач Телеграф
