"Дайте ни време, ще си подредим къщичката и да си оправим отбора. Това не приляга на ЦСКА - нямаме качество в отбора, нямаме дълбочина в състава... Това не е ЦСКА!". Искрите в очите на Стоян Орманджиев-младши във вечерта на големия срам за "червените" след загубения евробараж от най-горчивия възможен съперник - съименника от Бистрица, изкара наяве нещо колкото закономерно, толкова и изненадващо за феновете на тима. Гневът пред Националния стадион "Васил Левски" бе отприщил емоциите на двамата изпълнителни директори на ЦСКА - Орманджиев и Филип Филипов, които с "голи гърди" понасяха виковете, хулите и критиките от множеството. И ако Фичо откара над половин час в дискусия край металните заграждения, то внукът на легендарния треньор Стоян Орманджиев-Пашата, извел "армейците" до епични три полуфинала срещу Интер за КЕШ през 1967-а, укроти набързо своята половина от тълпата, каза каквото има да каже и се прибра да преосмисли случилото се...
За него случилото се беше
"дебют на амбразурата" срещу фенския залп на недоволството.
Година и малко, след като бе застанал на поста изпълнителен директор в клуба, и едва три седмици след навършването на 39-годишна възраст Орманджиев-младши премина своето бойно кръщение на ръководител в ЦСКА. Опитите му да потуши напрежението на пистата на стадиона при нахлуването на агитката към терена бяха претърпели провал. Прегръдката, с която бе поведен към тунела от някои от емблематичните ветерани на Сектор "Г", и разочарованият му поглед от грозната случка ясно показваха осъзнатата отговорност, която носи на плещите си. Отговорност, за която лична вина самият той носеше в минимална степен. Провалът на ЦСКА обаче бе най-бързата възможност за Стоян-младши да покаже, че е готов да се бори за "възкресението" на ЦСКА след толкова години "играйкане".
"По-добре ужасен край, отколкото ужас без край", започна младият директор пресконференцията по представянето на новата структура в клуба и на новия старши треньор Томислав Стипич онзи ден. В един момент лидерът на агитката Росен Петров получи неочаквано думата и засвидетелства пълната подкрепа на "червената" агитка към новата власт в ЦСКА. Време и търпение към момента ще има, но Орманджиев-младши ясно показа, че знае как
това спокойствие и картбланш могат да бъдат лъжовно измамни
На вметката на "Мач Телеграф" за бунтовете на феновете срещу управлението на Васил Божков и баща му Стефан Орманджиев през пролетта на 2006-та, директорът даде знак, че помни плакатите "Орманджиев вън!", разлепени като протест срещу загубената преднина от 7 точки, а впоследствие и титла от вечния съперник Левски. При това само година след еуфорията от 30-ото шампионско злато под ръководството на Миодраг Йешич.
За останалите неволи Стоян-младши сякаш вече е готов - на няколко пъти повиши тон, подчертавайки, че отговорността ще я носят той и Филипов, плюс старши треньорът и скаутското звено, отклони фино провокативния въпрос за реалния спонсор на ЦСКА и даде да се разбере, че изборът на наставник е част от план за напълно ново начало от нулата. Но когато дядо ти има две титли и две национални купи като треньор на ЦСКА, а баща ти е с една титла като изпълнителен директор на "Армията", летвата изначално е поставена високо. Докъде ще стигне Стоян Орманджиев-младши и ще нареди ли името си като третия от клана Орманджиеви на "червения" пиедестал, само времето ще покаже... Дотук обаче той изглежда готов да го стори.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ, "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
