П рез 80-те години Ботев Пд има един от най-впечатляващите отбори у нас. И това се дължи не само на хората в атака, но и на тези в средата на терена. Там са истински магьосници като Петър Зехтински, Марин Бакалов и Георги Георгиев. Халфове, които умеят да „завират“ топката, както обичат да казват специалистите. По принцип техничните футболисти, които действат умело с кълбото и имат фантазия, се търсят под дърво и камък. Но през миналата седмица се случи нещо, което мнозина могат да си представят. Ботев Пд върна у нас Станислав Шопов и се сдоби с цяло тепе от подобни „вълшебници“. За тези, които не са обърнали внимание, трябва да отбележим, че на „Колежа“ имат Никола Илиев, Димитър Тонев, откритието Велиян Видолов, опитните и доказани Тодор Неделев и Георги Миланов, а към тях ще прибавим и Шопов.
Да, тук мнозина ще кажат, че някои от тези футболисти могат да действат и като крила, но пък със сигурност там не е най-голямата им сила. И като цяло трябва да отбележим, че досега не имало такова струпване на еднотипни футболисти, при това офанзивни, в един отбор. А дори на най-големите лаици във футболното естество е ясно, че трудно може да се излезе с четирима от тях. Освен, ако не става въпрос за двубой срещу страшен слабак, в който можеш да си позволиш и да стартираш и без вратар. Но дори и срещу такава боксова круша, пак трябва да има един, който да тича и пресира за всички останали. Иначе тежко и горко задните хора, както би казал покойният Димитър Пенев.
Целият анализ четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
