За 15 години като треньор на Алетико Мадрид Диего Симеоне имаше само една победа като гост над Барселона – миналия сезон, когато каталунците играеха на „Монджуик“. Сега Чоло за пръв пък успя да удари каталунците на „Камп Ноу“, броени дни, след като падна от тях в Ла Лига. До 25-ата минута „дюшекчиите“ имаха леко предимство във владението на топката – огромна изненада с оглед стила на Барса. При това трябва да се отбележи, че пресата на Атлети бе епизодична и не обособено ефективна. Но, когато отборът му държеше топката Симеоне, бе подготвил изненада за противника, използвайки уязвимостта на домакините по фланговете.
Когато Барса тръгне да пресира, първата вълна са фланговите нападатели. Атлетико опитваше да ги примами навътре с цената на рисковани пасове, а след това да хвърли топката в опразнената зона на фланга. За ахилесовата пета на каталунците се знае отдавна, но да бъде използвана тя е трудно и опасно. За да го правиш, е нужно спокойствие и умение да разиграваш под натиск. Плюс това топката трябва да се движи достатъчно бързо, преди пролуката на крилото да бъде затворена. Въпреки това в началото Атлетико се справяше много добре. Сериозно им помогна отсъствието на Рафиня, който регулира кога да започне пресата. Без бразилеца Барса не е толкова прецизен в този компонент. Флик обаче внезе корекции. Сега вече пресата започваше не от двете крила, а само от едното, подкрепяно от Левандовски. Симеоне пък бе принуден да пренареди защитата си заради травмата на Ханцко. Мястото на словака зае Льо Норман, в неудобна за него роля защото трябваше да търси пас основно наляво с по-слабия си крак.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
