Н овият треньор на ЦСКА Маркус Гиздол влезе шампионски на терена в Бистрица, стискайки своите юмруци. А още по-важното за феновете на „армейците“ е, че той излезе и с победоносно вдигнати ръце от дома на най-дразнещия съперник на „червените“ – ЦСКА 1948.
С ръка на сърцето можем да кажем, че показаното през първото полувреме от футболистите на ЦСКА под мъглата на Витоша, беше просто фамозно. На терена сякаш играеха малки деца срещу професионални спортисти и това 2:0, при което приключи първата част, беше най-малкото, с което можеха да се измъкнат домакините. Красива и модерна игра, два вкарани гола, два отменени, висока преса като на Ливърпул в най-силните години на Юрген Клоп, директен футбол, примесен с впечатляващи действия на играчи като Стефано Сенси, Бруно Жордао и Лео Перейра.
Точно това искаха да виждат феновете на ЦСКА през тези 11 месеца, в които Христо Янев водеше отбора. Вече бившият треньор обаче си следваше свето верую, но пък това му носеше успех. Но през втората част в Бистрица видяхме едно много неубедително лице на ЦСКА. Сякаш чисто физически отборът на Маркус Гиздол рухна, защото високата преса изисква повече от перфектна физическа подготовка. Георги Русев си правеше каквото поиска, а истинска съпротива срещу него в повечето случаи нямаше. Но пък тогава сцената излезе вездесъщия Фьодор Лапоухов. С риск много и основно фенове на Левски да не се съгласни, в момента именно беларусинът изглежда най-добрия в родното първенство, с едни гърди пред Светослав Вуцов и Даниел Наумов.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
